Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 7486/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. Мохамад, гражданин на Сирия, с процесуален представител адвокат М. Н. от Софийска адвокатска колегия срещу решение № 4411 от 04.07.2023 г., постановено по адм. дело № 4594 по описа за 2023 година на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение № 7947 от 21.04.2023 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/. Твърди неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба и в съдебно заседание. Иска решението да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което се отмени решението на заместник-председателя на ДАБ.

Заместник-председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. Г. оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което иска да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за правилност на решението на административния съд и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното:

Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение № 7947 от 21.04.2023 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, с което на лицето М. Мохамад, гражданин на Сирия, с предоставен хуманитарен статут, е било отказано да се събере на територията на Р. Б. със своите родители М. Саид и Т. Ахмад и двамата му братя Х. Мохамад и А. Мохамад, на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Съдът обсъдил подробни всички твърдения на жалбоподателя и представените към преписката на ДАБ при МС доказателства. Извел извод за липса на достатъчно данни за наложителност – тежко заболяване, липса на достатъчно грижи или необходимост от непрекъснати грижи на родителите му, които да оформят приложението на разпоредбите на чл. 34 от ЗУБ във връзка с предпоставките по 1, т. 3, б. "б" от Закона за убежището и бежанците. По отношение на непълнолетните му братя, съдът приел, че не попадат в кръга на лицата дадени с легалната дефиниция на 1, т. 3, от ЗУБ. Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването, направено в касационната жалба за необсъждане от страна съда релевантните факти от съществено значение за случая. Съдът е обсъдил възрастта на родителите и тяхното здравословно състояние съобразно изнесеното от М. Мохамад по време на проведеното интервю и доказателствата по административната преписка, при което е достигнал до правилни фактически и правни изводи за липса на материалноправните предпоставки за издаване на разрешение за събиране на семейството. По делото не се установява да е налице друга информация относно относимите към текста обстоятелства по смисъла на Закон за убежището и бежанците за разрешение на чужденеца, с предоставен хуманитарен статут, да се събере със семейството си на територията на Р. Б.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗУБ, чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Р. Б. Председателят на ДАБ, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗУБ, взема решения по молби за събиране на семейства. Предпоставка за вземане на положително решение за молителя представлява изпълнение на изискването на закона. Легалното определение на понятието " членове на семейство", за целите на ЗУБ, е дадено в 1, т. 3 ДР ЗУБ и съгласно б. "в" на същата разпоредба членове на семейството са родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца.

Правилно е съобразено, че с влязло в сила решение № 1419/17.02.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ е предоставен хуманитарен статут на М. Мохамад. С молба от 07.02.2023 г., чужденецът е поискал да се събере на територията на Р. Б. с членовете на неговото семейство - неговите родители и братя. С чужденеца е проведено интервю на 10.03.2023 г., от което се установява, че изтъкнатите причини не разкрива необходимост от събиране на жалбоподателя с членовете на неговото семейство.

Представените доказателства по делото водят до извод за правилност на заключението на първоинстанционния съд, че майката и бащата на жалбоподателя не изпитват такива страдания, които да налагат съжителство с друг човек за полагане на непрекъснати грижи. По време на проведеното с чужденеца интервю, видно от протокол № УП 18876/10.03.2023 г., М. Мохамад е заявил, че родителите му живеят заедно в семейния им дом в град Хасака, Сирия и с тях живеят братята му. Заявил, че неговият баща имал проблеми с бъбреците от петнадесет години и преди пет месеца спрял да работи и след това единия бъбрек бил отстранен оперативно. Също така имал и проблеми от осем години със сърцето, като пред 2015-2016г. претърпял операция заради запушване на вени. Майка му имала здравословни проблеми от една година, заради земеделската работа която извършвала всекидневно и е причинено страдание и има дископатия. Чуждият гражданин заявил, че родителите му ходели често на профилактични прегледи в Камишли и редовно взимали предписаните им медикаменти. Имал три сестри и шестима братя, като трима от братята му живеели в Германия, едната му сестра била в Сирия, а другите две били и те в Германия.

Противно на твърдяното в настоящата жалба, административният орган подробно е обсъдил твърденията на чужденеца, съобразил е възрастта на родителите и тяхното състояние. Обосновано е приел, че за М. Мохамад няма необходимост за събиране със семейството си. Впрочем на него му е разрешено събиране със съпругата му и децата му. Съобразено е и твърдението на чужденеца, че майка му няма никакви здравословни проблеми, въпреки заявените в интервюто страдания и дископатия заради земеделската работа. По делото не са представени доказателства, от които да се установи, че родителите на чужденеца страдат от "тежко заболяване" или са необходими "чужди грижи"по смисъла на ЗУБ, които да бъдат полагани от М. Мохамад.

По следващите възражения настоящата инстанция намира за правилна преценката на първостепенния съд, че дори да се приеме, че майката на чуждия гражданин действително изпитва определени болки, а проблемите със сърцето и бъбреците на баща му, то те не са болки от такъв характер, че да не могат сами да се грижат за себе си и да имат нужда от грижата на касатора, както и че не попадат в най - тежката степен на болестта, където е нужна чужда помощ.

Предвид цитираните разпоредби невъзможността бащата и майката на чужденеца да се грижат сама за себе си, следва да произтича от тяхната напреднала възраст или от тежко заболяване. В случая не се твърди напреднала възраст, а заболяване. Представените по делото доказателства потвърждават заключението на административния орган, че бащата и майката на касатора не отговаря на законовите изисквания, посочени в 1, т. 3, б. "в" от ДР на ЗУБ, а именно не страдат от тежко заболяване, което да налага те да живеят с придружител. Настоящата инстанция напълно споделя извода, че неговите родители, въпреки заболяванията си, могат сама да се грижи за себе си и не се налага да живее в едно домакинство с М. Мохамад.

На следващо място правилно съдът е установил, че видно от легалната дефиниция на семейство, посочена в 1, т. 3 от ДР на ЗУБ, братята на касатора въобще не попадат в кръга на лицата от тази категория, поради което и по отношение на тях молбата е неоснователна. Правилно първостепенният съд е приел, че са неоснователни възраженията на чужденеца за нарушение на чл. 6а от ЗУБ, на Директива 2013/33/ЕС и на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, за преценка на най-добрия интерес на малолетни деца.

Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4411 от 04.07.2023 г., постановено по адм. дело № 4594 по описа за 2023 година на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ