Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Г. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията Ц. П. по административно дело № 7508/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Шумен, приподписана от юрк. В., против решение № 64 от 05.05.2023 г., постановено по адм. дело № 407/2021 г. по описа на Административен съд Шумен (АС Шумен).

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е проверил и не се е произнесъл по всички представени и приети доказателства по делото и не е извършил дължимата проверка за законосъобразното издаване на процесния административен акт. Сочи се, че е безспорно установено по делото, че поземлен имот с идентификатор 10464.51.320, находящ се в земеделската територия на [населено място], община Шумен, с начин на трайно ползване - нива и с площ 1300 кв. м, трета категория, местност „До селото“, е земеделска земя и на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ е общинска собственост, който имот се ползва без правно основание от М. М. от град Варна. Касационният жалбоподател намира издадената заповед № РД-25-2341 от 20.11.2020г. на кмета на община Шумен, с която е наредено изземването на описания недвижим имот от посоченото лице, за правилна и законосъобразна. Иска отмяна на решението на съда и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт.

Ответникът - М. М. от град Варна, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед № РД-25-2341 от 20.11.2020 г. на кмета на община Шумен, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 34, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е наредено изземване на недвижим имот с идентификатор 10464.51.320, находящ се в землището на [населено място], общ. Шумен, с начин на трайно ползване: нива с площ 1300 кв. м, трета категория, местност "До селото", попадащ в обхвата на земите по смисъла на чл. 19 ЗСПЗЗ, от М. М., който го ползва без правно основание.

С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на М. М. оспорвания административен акт, като е приел, че същият е постановен от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, но в нарушение на установената от закона форма за издаването му, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липса на материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС във вр. с чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ.

За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че със заповед № РД-25-1199/16.06.2020г. кметът на община Шумен е назначил комисия, която да извърши проверка относно ползването на общински имоти, представляващи земеделски земи. При тази проверка комисията е установила, че имот с идентификатор 10464.51.320, който представлява общинска земя по смисъла на чл. 19 ЗСПЗЗ, се ползва като лозе и в него има лозови насаждения. Поради това комисията е възложила на кметския наместник на [населено място] да издири ползвателя на посочения недвижим имот. С писмо от 02.11.2020г. кметският наместник е посочил, че М. М. е ползвател на имота. Във връзка с указания на касационната инстанция, дадени в отменително решение № 10849 от 27.10.2021г. по адм. дело № 5609/2021г. на ВАС, за събиране по установения ред на доказателства, установяващи факта на ползване на имота от страна на оспорващия, по делото е приобщено писмо от 28.03.2023г. от кметския наместник на [населено място], в което е заявил, че от разговори с хора от селото, на които не може да посочи имената, е узнал, че имот с идентификатор 10464.51.320, находящ се в землището на [населено място], общ. Шумен, към момента се обработва от М. М.. Съдът е събрал и гласни доказателства - разпит на свидетелите Ж. М. – дъщеря на М. М. и Н. Р., от разпитите на които е установил, че Ж. М. е придобила имот по силата на нотариален акт № 124, т. I, рег. № 2170, д. 36/2019 г., който с процесния имот са едно цяло, липсвала фактическа ограда и тя го обработвала и ползвала, както частта, на която е собственик, така и на останалата част, съставляваща имот, описан в процесната заповед, като тези показания са потвърдени и от разпита на свидетеля Русев, съсед на имота. При тези данни съдът е приел, че оспорваната заповед се явява немотивирана, тъй като не съдържа фактически основания във връзка с установяване на конкретния ползвател на имота. Приел е също така, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като едва в съдебната фаза са събрани доказателства, които административният орган е могъл да събере в хода на административното производство, чрез предоставяне на възможност на оспорващия да представи такива, като по този начин би могъл да достигне и до различен от направения краен извод досежно адресата на акта. Съставът на АС Шумен е счел, че така е нарушен и чл. 35 АПК, тъй като не е била извършена проверка чие е фактическото владение на имотите и кой осъществява същото. Преценено е, че по делото не са налице достатъчно доказателства, че оспорващият Милев към момента на издаване на заповедта ползва, т. е. владее за себе си или държи за другиго, разпореденият за изземване имот. С оглед липсата на представени от органа убедителни доказателства в тази насока, съдът е приел, че е налице противоречие на административния акт с материалния закон, изразяващо се в липсата на кумулативно предвидените материалноправни предпоставки за изземването на имота.

Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които налагат отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на аргументите на страните и правнорелевантните факти, решаващият съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При новото разглеждане на делото пред АС Шумен, в съответствие с указанията, дадени в отменителното решение № 10849/27.10.2021 г., постановено по адм. д. № 5609/21 г. на ВАС, съдът е събрал допълнителни доказателства за начина, по който е установено ползването на процесния имот от посочения в заповедта адресат.

Противно на твърденията на касатора, решението на съда не е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 65 ЗОС, във вр. с чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ земите от общинския поземлен фонд се изземват от лицата, които ги ползват без правно основание, по реда на чл. 65 от Закона за общинската собственост. Според тази разпоредба, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Систематичният анализ на чл. 65 ЗОС налага извода, че за да бъде издадена заповед за изземване, следва кумулативно да са налице три предпоставки, последната от които съдържа три алтернативни предложения. При това административният орган следва да установи, че: 1) имотът е общинска собственост; 2) владее се или се държи от лицето и 3) без да е налице правно основание за това /предложение първо/; не по предназначение /предложение второ/ или необходимостта от него е отпаднала /предложение трето/. В конкретния случай е безспорно, че поземлен имот с идентификатор 10464.51.320, с начин на трайно ползване нива с площ от 1,3 дка, находящ се в землището на [населено място], общ. Шумен, принадлежи към общинския поземлен фонд. Както правилно е приел съставът на АС Шумен, в оспорената заповед обаче липсват мотиви относно установяването на конкретния ползвател на имота. За да издаде заповедта за изземване на процесния имот, кметът на общината е приел, че неправомерното ползване е установено с писмо № 129/02.11.2020 г. на кметски наместник на [населено място], в което е посочено, че именно Милев е ползвател на имота. При това съдът правилно е счел, че изявлението на кметския наместник по същество представлява едно твърдение, кредитирано безрезервно от административния орган, който в нарушение на чл. 35 АПК не е извършил надлежна проверка на относимите факти и обстоятелства. В хода на административното производство не е съставен протокол за извършена проверка на място, при която да е установено кой осъществява фактическо владение на имота, или да са установени конкретни лица, които са възприели извършвана дейност в имота от посочения за ползвател. При новото разглеждане на делото съдът е изискал информация от кметския наместник на [населено място], който с писмо от 28.03.2023 г. е заявил единствено, че от разговори с хора от селото, на които не може да посочи имената, е разбрал, че процесният имот се обработва от М. М.. Правилно е преценено, че приобщените по делото доказателствени материали за приключил спор за собственост, касаещ нареденият за изземване имот, не водят до категоричен извод, че към момента на издаване на процесната заповед именно посоченият в нея адресат ползва имота. Обосновано е прието от решаващия съд, включително въз основа на събраните гласни доказателства, че по делото липсват категорични доказателства, че М. М., от когото е разпоредено да се изземе спорният имот, действително ползва или владее имота към момента на издаване на заповедта, което сочи на липса на елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 ЗОС – адресатът на заповедта да е ползвател на имота без правно основание.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от наведените с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав счита, че независимо от изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани. Действително на л. 25-гръб от делото е приложен списък с разноски пред Върховния административен съд, изготвен от адв. З., състоящи се в адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., но тези разноски, освен че не са своевременно претендирани, по делото липсват и доказателства за реалното им извършване.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64 от 05.05.2023 г., постановено по адм. дело № 407/2021 г. по описа на Административен съд Шумен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА