№2114 [населено място],25.07.2024 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч. т.д. №1244 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Ай Еф Д. К. ЕООД, [населено място] срещу определение №1285/27.05.2024г., постановено по в. ч.гр. д. №20241000500857 по описа за 2024г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение №52 от 21.02.2024г., постановено по т. д. №10/2024г. по описа на Окръжен съд - Перник. С първоинстанционното определение е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковете с правно основание чл.27, вр. чл.28 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, предявени от „Ай Еф Д. К. ЕООД срещу Национална агенция за приходите /НАП/ за унищожаване поради грешка в предмета на сделка за продажба на подробно описания недвижим имот, реализирана след проведен търг с тайно наддаване и издаване на постановление за възлагане на недвижим имот №С230022-091-000494/12.06.2023г. от публичен изпълнител при ТД - София на НАП по реда на ДОПК, както и за осъждане на ответника да плати сумата 43 100 лева - получена цена по сделката на отпаднало основание, ведно със законната лихва до окончателното плащане.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно - постановено при нарушение на закона. Твърди, че е неправилен изводът на съда, че постановлението за възлагане е властнически акт и за него не са приложими разпоредбите за сделките, регламентирани в ЗЗД, респ. че не може да се атакува по исков ред извън хипотезата на чл.239, ал.2 и чл.269 ДОПК. Излага доводи, че постановление не е властнически акт по отношение на купувача, за когото е сделка за придобиване на собственост, като законът не предвижда защита на обявения за купувач на публичната продан в хипотеза като процесната - една от описаните сгради не съществува, което е определено като грешка в предмета.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:
„1. При липса на специален ред за защита може ли да се търси защита по общия исков ред чрез оспорване на публична продан от купувач, който, поради грешка на публичен изпълнител, не е придобил недвижим имот, описан в постановлението за възлагане?; 2. В хипотезата на въпрос 1 следва ли постановлението за възлагане да са приеме за сделка по смисъла на ЗЗД?“ и поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди определението на окръжния съд за прекратяване на производството, въззивният съд излага подробни доводи за недопустимостта на конститутивния иск за унищожаване на сделка за продажба на недвижим имот, придобит в производство по принудително изпълнение чрез търг с тайно наддаване и постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от частен съдебен изпълнител по ГПК или от публичен изпълнител по ДОПК, какъвто е процесният случай. Намира, че за разлика от гражданскоправните сделки при публичната продан няма договаряне между страните, проданта се извършва независимо от волята на длъжника и при спазване на установен процесуален ред, като постановлението за възлагане е властническо изявление. Решаващият съдебен състав, като се позовава и на практика на ВКС, стига до извод, че са недопустими искове за нищожност или унищожаване на постановление за възлагане на недвижим имот, като публичната продан може да се оспорва по исков ред само в изрично предвидените в закона случаи - в случая чл.239 и чл.256, ал.1 ДОПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По отношение на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма
Поставените от касационния жалбоподател въпроси са значими за изхода на спора и са обусловили крайните изводи на въззивния съд, поради което отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на тях обаче не е налице допълнителната предпоставка за допускане до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
С ТР №5/2015 от 18.05.2017г. по т. д. №5/2015г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че публичната продан е самостоятелен специфичен придобивен способ по смисъла на чл.77 ЗС, извършва се независимо от волята на длъжника, чийто имот е предмет на проданта, като постановлението на съдебния изпълнител за възлагане е едностранен властнически акт, с който се удостоверява, че определен недвижим имот е възложен на купувача при определена цена. Разглеждайки процесуалноправната същност на публичната продан, макар и в контекста на приложението на чл.92 ЗС, ОСГК ясно разграничава продажбата на недвижим имот при договаряне между страните /продавач и купувач/ от принудителното изпълнение върху недвижим имот, чийто специфичен фактически състав включва едностранно властническо изявление на съдебния изпълнител и гражданскоправно волеизявление на купувача. С определение №28 от 23.01.2012г., ч. гр. д. №497/2011г. на ВКС, І г. о. и определение №81 от 20.02.2012г., ч. гр. д. №498/2011г., І г. о. е разяснено, че по исков ред не може да се установява незаконосъобразност на изпълнително действие и не всяко действие може да се обжалва. Постановлението за възлагане на имота при публична продан може да се обжалва съгласно чл.435, ал.3 ГПК, когато наддаването не е извършено надлежно или когато имуществото не е възложено на предложилия най-високата цена. По изключение, съгласно чл.496, ал.3 ГПК, дори и да не е обжалвано възлагането, публичната продан може да се оспорва по исков ред, когато имотът е закупен от лице, което не е имало право да участва в публичната продан /чл.490 от ГПК/ и когато имотът е възложен на лице, което не е платило цената. Прието е, че разпоредбата на чл.496, ал.3 ГПК изрично забранява оспорване на проданта по исков ред, освен в случаите на чл.490 ГПК, като иск за прогласяване нищожност на публична продан и на постановлението за възлагане не е регламентиран от законодателя. Недопустимостта на иска за прогласяване нищожност на публична продан е обоснована с обществения интерес и с целта на закона - да се стабилизира публичната продан, предвид полученото от взискателя плащане и погасяването на дълга на длъжника и да се стимулират третите лица да участват в проданта.
Публичната продан, постановлението за възлагане и защитата срещу принудително изпълнение, провеждано от публичен изпълнител са регламентирани в ДОПК, като законодателят аналогично на принудителното изпълнение по ГПК е регламентирал изчерпателно хипотезите, в които може да се обжалва по административен ред продажбата чрез търг /чл.256 ДОПК/, да се прогласи за недействително възлагането /чл.246, ал.4 ДОПК/, да се оспорва по исков ред вещно-прехвърлителното действие на постановлението за възлагане /чл.239, ал.2 и ал.3 ДОПК и чл.269 ДОПК/. Настоящият съдебен състав не счита, че има правни норми на ДОПК, регламентиращи публичната продан и постановлението за възлагане, които да са неясни и нуждаещи се от тълкуване, нито празнота в закона, поради което не е налице и допълнителният критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Изложените от касатора доводи за приложение по аналогия на ЗЗД, по-специално правната уредба на сделките по отношение на проведената в производство по принудително изпълнение публична продан и издаденото постановление за възлагане на имот са в противоречие с трайната и последователна съдебна практика. Следва да се отбележи, че за третото лице - купувач на публична продан съществува правната възможност при претърпените вреди от неправомерно поведение на публичен изпълнител да претендира обезщетение от държавата по реда на ЗОДОВ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1285/27.05.2024г., постановено по в. ч.гр. д. №20241000500857 по описа за 2024г. на Апелативен съд - София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.