Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Г. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от председателя Д. Г. по административно дело № 7545/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 и чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на областния управител на област Благоевград, приподписана от упълномощен служител с юридическо образование В. О., против решение № 915 от 22.05.2023 г., постановено от Административен съд – Благоевград по адм. д. № 486/2022 г. С касационната жалба и в писмени бележки от 19.02.2024 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател съдът не е установил, че в случая не са били налице материалноправните предпоставки на чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, тъй като О. П. не е доказала по безспорен и категоричен начин, че е собственик на имота, предмет на разпоредителната сделка, включително по какъв начин /по реда на кой закон/ го е придобила. Твърди, че приетото решение № 842 по протокол № 25/19.04.2022 г. на Общински съвет - Петрич е немотивирано и непълно, като е прието в нарушение на чл. 11 ЗОС, независимо че в него са цитирани правни основания. Касаторът счита, че са били допуснати и нарушения на чл. 6, чл. 7 и чл. 13 АПК, доколкото с приемането на процесното решение правомощията на органа не са били упражнени по разумен начин, добросъвестно и справедливо, и не са били огласени критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на оперативната самостоятелност на органа. Поддържа, че спорният въпрос относно начина на придобиване на процесния имот от страна на О. П. извършените разпоредителни сделки със сградата и съставянето на Акта за частна общинска собственост /АЧОС/ № 5199/28.02.2022 година не са били съобразени от Административен съд – Благоевград. Претендира отмяна на оспореното съдебно решение и произнасяне по същество с отмяна на процесното решение на Общински съвет – Петрич като незаконосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От същия жалбоподател е подадена и частна жалба, с която се иска отмяна на постановеното решение № 915 от 22.05.2023 г., в частта с която е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо оспорването му със заповед № ОА-АК-195/27.05.2022 г. на т. 1 от решение № 842 по точка 29 от дневния ред по протокол № 25/19.04.2022 г. от проведено редовно заседание на Общински съвет - Петрич на 19.04.2022 г. В частната жалба се твърди, че след като законодателят е употребил родовото понятие „актове“ както в чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията /ЗЗД/, така и в чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, то в обхвата на нормите са включени всички актове на общинския съвет. Този извод обосновава с приетото в Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. на ВАС по т. д. № 20/2007 г. Моли обжалваното решение, в частта с характер на определение, да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане и произнасяне.
Ответникът - Общински съвет - Петрич не изразява становище по касационната и по частната жалби.
Ответникът – В. П., оспорва както касационната, така и частната жалба чрез упълномощен адвокат Г. К., която в писмени отговори пледира за тяхната неоснователност и моли за оставяне в сила обжалваното съдебно решение. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с приложен списък за тях. В постъпило на 19.02.2024 г. писмено становище, процесуалният представител на ответника прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като поддържа подробно изложените в писмените отговори възражения и доводи, и претендира отхвърляне на жалбите.
Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност, както на касационната, така и на частната жалба. Счита за правилни изводите на съда, че обжалваното решение на Общински съвет - Петрич, в частта, в която е включил предложения за продажба на незастроени и застроени жилищни имоти по плана на с. Кавракирово, не подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 145, ал. 1 АПК, поради това че има подготвителен характер и е акт без правно значение. Според участващия по делото прокурор от събраните доказателства пред първата инстанция е видно, че при приемането на решението от общинския съвет са взети предвид наличните данни за правото на собственост върху имота, неговия характер и статут, като липсват доказателства за правото на държавна собственост върху имота.
Като прецени доводите на страните и правнорелевантните факти, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на областния управител на област Благоевград за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С решение № 915 от 22.05.2023 г., предмет на обжалване с подадената касационна жалба, е отхвърлено оспорването на областния управител на област с административен център - Благоевград, обективирано със заповед № ОА - АК-195/27.05.2022 г., на т. 2, 3, 4 и 5 от решение № 842 по точка 29 от дневния ред по протокол № 25/19.04.2022 г. от проведено редовно заседание на Общински съвет - Петрич на 19.04.2022 г. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Благоевград е приел, че оспореното решение е прието от компетентен административен орган по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА във връзка с чл. 35 ЗОС и чл. 43 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет - Петрич /Наредбата, НРПУРОИ/, в кръга на неговите правомощия и при предвидените за това кворум и мнозинство. Първостепенният съд е счел, че решението е прието въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави процесуално законосъобразен акт. Съдът е констатирал, че административното производство по приемане на оспореното решение е образувано по молба на В. П. до кмета на О. П. чрез упълномощен адвокат, с която същият, като собственик на масивна сграда, отредена за обувен цех, разположена в УПИ IV в кв. 39 по плана село Кавракирово, община Петрич, е направил искане парцел IV - отреден за обувен цех да му бъде продаден без търг или конкурс на основание чл. 35, ал. 3 ЗОС. По постъпилата молба е внесено предложение от кмета на О. П. с изх. № 94-00-812-003/07.04.2022 г. до председателя на Общински съвет - Петрич с вх. № ОС-22-197/07.04.2022 г. да бъде включен в Годишната програма за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост на община Петрич за 2022 г., в т. 3.1 „Предложения за продажба на застроени, незастроени и жилищни имоти“ - застроен УПИ IV, кв. 39 по плана с. Кавракирово, община Петрич; да се даде съгласие да бъде продаден без търг или конкурс - застроен УПИ IV, кв. 39 по плана на с. Кавракирово, община Петрич на В. П., като собственик на законно построената в имота масивна сграда „обувен цех“, като предмет на продажбата е застроен УПИ IV (четири), кв. 39 (тридесет и девет) по плана на село Кавракирово, община Петрич, отреден за „обувен цех“, с площ 1690 кв. м. (хиляда шестстотин и деветдесет квадратни метра), при граници на имота: Изток-УПИ I, кв. 40; Запад - УПИ III, кв. 39 и УПИ V, кв. 39; Север - улица с о. т. - 142-138-139 и ЮГ - УПИ V, кв. 39, актуван с АЧОС № 5199/28.02.2022 г.; да бъде приета изготвената пазарна оценка, изготвена от независим лицензиран оценител за УПИ IV, кв. 39 по плана на село Кавракирово, О. П. в размер на 10 033,00 лева, като същата бъде определена като продажна цена; да бъде упълномощен кметът на О. П. да извърши всички действия съгласно Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, във връзка с продажбата. Към предложението са приложени АЧОС № 5199/28.02.2022 г.; документи, с които В. П. удостоверява собствеността върху построената в поземления имот сграда; скица на имота; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК, Договор от 13.12.1984 година; Акт № 1 за приемане и предаване на основни средства; Удостоверение, издадено от Главния архитект на О. П. с изх. № 137/02.03.2022 г.; молба за закупуване на имота; адвокатско пълномощно; експертна оценка за определяне пазарната стойност на процесния имот, извършена от лицензиран оценител, притежаващ Сертификат за оценителска правоспособност с peг. № 100101062/14.12.2009 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България. По делото е прието и становище на Постоянната комисия/ПК/ по „Общинска собственост, общински дружества и концесии“ в общината относно определената продажна цена на имота. Първоинстанционният съд е установил, че атакуваното решение е било разгледано на проведеното на 19.04.2022 г. редовно заседание на Общински съвет – Петрич и с него се включва в Годишната програма за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост на община Петрич за 2022 г., в т. 3. 1 "Предложения за продажба на незастроени, застроени и жилищни имоти" - застроен УПИ IV, кв. 39 плана с. Кавракирово, община Петрич /т. 1/; Дава се съгласие да бъде продаден без търг или конкурс - застроен УПИ IV, кв. 39 по плана на с. Кавракирово, община Петрич на В. П. като собственик на законно построената в имота масивна сграда „обувен цех“ /т. 2/; Предмет на продажбата е застроен УПИ IV /четири/, кв. 39 /тридесет и девет/ по плана на с. Кавракирово, община Петрич, отреден за "обувен цех", с площ 1690 кв. м. /хиляда шестстотин и деветдесет квадратни метра/, при граници на имота: Изток - УПИ I, кв. 40, Запад - III, кв. 39 и УПИ V, кв. 39, Север - улица с о. т. - 142-138-139 и Юг - УПИ V, кв. 39, актуван с АЧОС № 5199/28.02.2022 г. /т. 3/; Приема се изготвената пазарна оценка, изготвена от независим лицензиран оценител за УПИ IV, кв. 39 по плана на село Кавракирово, община Петрич в размер на 10 033,00 лева /десет хиляди тридесет и три лева/, като определя 13 000 лв. /тринадесет хиляди лева/ за продажна цена /т. 4/; Приема се изготвената пазарна оценка, изготвена от независим лицензиран оценител за УПИ IV, кв. 39 по плана на с. Кавракирово, община Петрич в размер на 10 033, 00 лева /десет хиляди тридесет и три лева/, като се определят 13 000 лв. /тринадесет хиляди лева/ за продажна цена; Упълномощава се кмета на общината да извърши всички действия съгласно Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, във връзка с продажбата /т. 5/. Приетото решение е било върнато за ново обсъждане със заповед № ОА-АК-164/05.05.2022 г. на областния управител на област Благоевград, като същото не е било разгледано от общинския съвет в срока по чл. 45, ал. 7 ЗМСМА. При тези данни по делото съдът е приел, че оспорването е процесуално допустимо в частта по т. 2, 3, 4 и 5 от решение № 842 по точка 29 от дневния ред по протокол № 25/19.04.2022 г. от проведено редовно заседание на Общински съвет - Петрич на 19.04.2022 г., но същото е неоснователно поради това, че общинският съвет не е допуснал нарушение нито на материалния закон, нито на административнопроизводствените правила. Тези изводи, първостепенният съд е мотивирал с установеното в чл. 35, ал. 3 ЗОС изключение от общия ред за търг при разпореждане с общински имоти - частна общинска собственост, което представлява привилегия за определена категория лица - собственици на законно построени върху имота сгради при закупуване на земята, върху която е построена сградата. Съобразил е разпоредбите на чл. 45, ал. 1, ал. 2 и ал. 7 от приложимата НРПУРОИ /редакция, приета с решение № 234 по протокол № 9 от заседание на Общински съвет - Петрич, проведено на 30.06.2020 г./, които обосновават, че взетото решение като акт на разпореждане с общинска земя, е прието съобразно правомощията на общинския съвет, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА във връзка с чл. 35 ЗОС. Съдът е обсъдил, че в хипотезата на чл. 35, ал. 3 ЗОС волята за продажба на земя - частна общинска собственост следва да бъде изразена от органа, който упражнява правото на собственост на общината, а именно от общинския съвет. Изследвал е и двете предпоставки за приложимост на привилегията по чл. 35, ал. 3 ЗОС. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че заявителят се легитимира като собственик на изградената в имота сграда с Нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот № 152, том I, per. № 3087, дело № 135 от 2020 г., като законността на процесната сграда е установена с приложените по делото Разрешение за строеж № 3 от 19.02.1985 г., с което се разрешава на Обувен завод „9-ти септември“ с техн. изп. К. К. съобразно одобрените / съгласуваните/ проекти на 15.01.1985 г. от инж. Т. Б. ремонт на обувен цех; Договор от 13.12.1984 г. между 03 „Девети септември“ и селищна система Първомай за съвместно строителство и представяне сграда, напълно подходяща за шивалня за шиене на саи в с. Кавракирово, Акт № 1 за приемане и предаване на основни средства, с който Горско стопанство Първомай безвъзмездно предоставя сградата на Обувен завод „Девети септември“ и Удостоверение от Главния архитект на О. П. съгласно което сградата, обозначена като ПС е представлявала склад за селскостопански инвентар и е законно преустроена в МС за обувен цех съгласно Разрешение за строеж № 3/19.02.1985 г., договор от 13.12.1984 г., одобрени проекти на 15.01.1985 г. и Акт № 1 за приемане и предаване на основни средства. Законността на сградата не е спорна и същата е била установена включително от заключението по допуснатата повторна съдебно - техническа експертиза, доколкото вещото лице е проследило историята на процесния имот от първоначалното му нанасяне в плана от 1931 г. до настоящия действащ регулационен план, като е съобразило всяко едно изменение през годините. Първостепенният съд е преценил като неоснователно възражението на областния управител, че общинският съвет се е разпоредил с имот, който няма характер на общинска собственост, а принадлежи на държавата, като е обосновал този извод с обстоятелството, че при приемане на решението си органът е съобразил представения в административната преписка АЧОС, удостоверяващ с обвързваща материална доказателствена сила правото на собственост на общината върху земята по силата на чл. 5, ал. 2 ЗОС. Приел е за недопустимо в производството по делото да се развиват съображения, с които се оборват констатациите в съставения акт за общинска собственост и на практика да се разрешава спор за материално право, който е от компетентността единствено и само на общия граждански съд. Изложил е мотиви, че след като имотът никога не е актуван като държавен, нито с влязло в сила съдебно решение, постановено по общия исков ред, е призната принадлежността на вещното право на собственост в лицето на държавата, то правилно и законосъобразно общинският съвет е предприел оспорените действия, зачитайки легитимиращия ефект на съставения Акт за частна общинска собственост в качеството му на официален удостоверителен документ. Административният съд е обсъдил заключението на вещото лице в относимата към възражението за собствеността част, от което се установява, че процесният имот не е част от бивш стопански двор по предвиждането на регулационния план от 1981 г., а съгласно заповед № 156 от 24.02.1995 г., с която се одобрява изменение на регулационния план за кв. 28 по плана на село Кавракирово за новообразувания кв. 39 са отредени четири парцела, един от които е парцел IV с отреждане за обувен цех.
Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно в частта, с която е отхвърлено оспорването на областния управител на област Благоевград на т. 2, 3, 4 и 5 от решение № 842 по точка 29 от дневния ред по протокол № 25/19.04.2022 г. от проведено редовно заседание на Общински съвет - Петрич на 19.04.2022 г. Касационният съдебен състав изцяло споделя становището на първоинстанционния съд относно компетентността на Общински съвет – Петрич по приемане на процесния административен акт, досежно неговата форма, мотивираност и гласуването му при наличие на изискуемия кворум и мнозинство. Във връзка с подробно развитото в касационната жалба твърдение за липсата на материалноправните предпоставки на чл. 35, ал. 3 ЗОС, поради това, че общината не е доказала по безспорен начин, че е собственик на имота, предмет на разпоредителната сделка, тричленният състав на Върховния административен съд намира, че е неоснователно. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че за процесния недвижим имот по административната преписка е бил представен АЧОС № 5199/28.02.2022 г. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗОС Актът за общинска собственост няма конститутивно действие, т. е. същият не представлява правопораждащ юридически факт по отношение правото на собственост на общината, а единствено удостоверява възникването, изменението и погасяването на това право. По аргумент от нормата на чл. 5, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗОС обаче представеният по делото АЧОС е официален удостоверителен документ, чиято истинност не е оспорена в производство по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 АПК и следователно има обвързваща съда материална доказателствена сила до доказване на противното относно удостоверените в него факти и обстоятелства. Във връзка с оспорването вида на собствеността върху процесния недвижим имот първоинстанционният съд правилно е преценил, че възникналият материалноправен спор не подлежи на разрешаване в настоящия съдебен процес, а страните следва да го решат по реда на общия исков процес. В конкретния случай няма данни и касационният жалбоподател не се позовава на разрешен вещноправен спор със сила на пресъдено нещо след предявяване на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК или по чл. 108 ЗС. Ето защо към датата на постановяване на обжалваното решение не е установено наличие на постановено съдебно решение, с което да е оборен цитираният акт за общинска собственост и да е установено между страните, че застроения УПИ IV /четири/, кв. 39 /тридесет и девет/ по плана на село Кавракирово, община Петрич, отреден за "обувен цех", с площ 1690 кв. м. /хиляда шестстотин и деветдесет квадратни метра/ е държавна собственост.
Неоснователно е и следващото възражение на касатора за липса на мотиви в приетото от общинския съвет решение. Константната съдебна практика допуска мотивите да са изложени в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, което не противоречи на нормативните изисквания и е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи решението други актове и документи, те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, са мотиви и на процесния административен акт. В конкретния случай е безспорно установено, че приетото решение е взето във връзка направеното предложение на кмета на О. П. за извършване на разпореждане по чл. 35, ал. 3 ЗОС, към което предложение са приложени както сезиращата молба на В. П., така и всички документи относно собствеността на построената сграда, общинския имот и тези, изискуеми съгласно чл. 45 НРПУРОИ. В този смисъл решението на Общински съвет – Петрич е надлежно мотивирано, като доводите за противното в касационната жалба са изцяло неоснователни. По делото не се установява оспореното решение да се отклонява от нормативно установената в чл. 11, ал. 1 ЗОС цел, съгласно която разпоредба имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Не се констатира даденото съгласие за извършване на разпоредителното действие да не е в интерес на местната общност и да нарушава изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗОС, включително защото определената продажна цена надвишава цената по пазарната оценка, изготвена от независим лицензиран оценител. Не е нарушен и принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК и чл. 7 АПК, както и този на последователност и предвидимост, установен в чл. 13 АПК. Възможността за разпореждане с недвижимия имот в полза на собственик на законно построена сграда в него е нормативно установена и от административния орган се изисква да извърши тези действия при спазване на разпоредбите на закона и приложимата наредба. В случая критериите за законосъобразното разпореждане произтичат не от вътрешни правила или установена практика на органа, а от законовата и подзаконова нормативна регламентация, която, както правилно е приел административният съд, е била спазена. По изложените съображения настоящият съдебен състав преценява като неоснователни всички възражения на касационния жалбоподател. Намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на Административен съд - Благоевград, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства. С оглед на това в обжалваното решение не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което жалбата против атакувания съдебен акт, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
По отношение предявената частна жалба от областния управител на област Благоевград, настоящият съдебен състав счита, че е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срока, регламентиран в чл. 230 от АПК и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Частната жалба е насочена срещу решение № 915 от 22.05.2023 г., постановено от Административен съд – Благоевград, по адм. д. № 486/2022 г., в частта му, с която е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо оспорването на т. 1 от решение № 842 по точка 29 от дневния ред по протокол № 25/19.04.2022 г. от проведено редовно заседание на Общински съвет - Петрич на 19.04.2022 г.
Решаващият съдебен състав на ВАС намира за правилни изводите на първостепенния съд за характера на решението на Общински съвет – Петрич, с което е включил в Годишната програма за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост на община Петрич за 2022 г., в т. 3.1 „Предложения за продажба на незастроени, застроени и жилищни имоти“ - застроен УПИ IV, кв. 39 по плана с. Кавракирово, община Петрич. Приемането на Годишната програмата за управление за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост на О. П. съответно нейното изменение/допълване няма белезите на административен акт със самостоятелно правно значение. Съгласно чл. 8, ал. 9 ЗОС в изпълнение на стратегията по ал. 8 общинският съвет приема план за действие за общинските концесии в съответствие със Закона за концесиите и годишна програма за управление и разпореждане с имотите - общинска собственост, по предложение на кмета на общината. Програмата се приема най-късно до приемането на бюджета на общината за съответната година и може да бъде актуализирана през годината, като при необходимост се извършва и актуализация на общинския бюджет. Програмата е в съответствие с плана за действие за общинските концесии и със съдържанието посочено в точки от 1 до 7 на цитираната разпоредба. В конкретния случай годишната програма отразява намерението на общината да продаде определени имоти, като реализацията на това намерение е издаването на последващо решението по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, което ще подлежи на оспорване по реда на чл. 8, ал. 11 ЗОС. Поради това решението на Общински съвет – Петрич в частта му по т. 1 е част от производството по приемането на решение по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, а това, при действието на чл. 21, ал. 5 АПК, го изключва от кръга на индивидуалните административни актове, съответно от възможностите за съдебен контрол. По отношение възражението, развито в частната жалба, за приложение на Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по т. д. № 20/2007 г., настоящият съдебен състав счита, че също е неоснователно. Посоченото тълкувателно решение визира само административните актове, издадени от съответните общински съвети, а не всички техни актове. В конкретната хипотеза, относимата част на решението на общинския съвет не притежава белезите нито на индивидуален, нито на общ административен акт, от което следва, че оспореното от областния управител решение не подлежи на съдебно оспорване и на контрол по законосъобразност по този ред.
По изложените съображения решаващият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци.
С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподателя за присъждане на разноските по делото се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника В. П. направените в настоящата съдебна инстанция разноски, възлизащи на 1500 /хиляда и петстотин/ лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение по приложен по делото договор за правна защита и съдействие и списък по реда на чл. 80 ГПК.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо и чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 915 от 22.05.2023 г., постановено от Административен съд – Благоевград по адм. д. № 486/2022 г.
ОСЪЖДА Областна администрация на област Благоевград да заплати на В. П., [ЕГН], сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА
секретар:
Членове:
/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА