Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: БРАНИМИРА МИТУШ. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 7560/2023 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на управителя на Националния осигурителен институт против решение № 3540 от 01.06.2023 г., постановено по адм. д. № 2341/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Ответницата – Р. И., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд София – град отменя заповед № 107/13.02.2023 г. на управителя на НОИ, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното правоотношение с Р. И..
За да постанови този резултат съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и целта на закона при оценяването на държавния служител. След преценка на събраните по делото доказателства съдът установява и приема, че атестирането е извършено в нарушение на процедурата по атестирането, регламентирана в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), което от своя страна, обосновава противоречие на заповедта с материалния закон.
Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.
Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът приема, че индивидуалният работен план не е изготвен съобразно изискванията на чл. 9 от НУРОИСДА. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от наредбата целите в индивидуалния работен план на оценяваната служителка са общи и не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и не са измерими по обем, качество и срокове, каквото е изискването на цитираната норма. Както правилно отбелязва първоинстанционният съд същите са общи и не са измерими по обем и качеството. Няма определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, нито са въведени конкретни изисквания към изпълнението, които служителката следва да реализира през процесния период. Неспазването на това изискване опорочава целия процес на оценяване, тъй като констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и при оценката на изпълнението на длъжността съобразно чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, съгласно който оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. В мотивите на оценяващия ръководил за определяне на оценката за изпълнението не са обсъдени конкретно нито степента на постигане на целите, нито показаните компетентности, сочещи на неприемливо изпълнение съгласно Приложение № 1 към чл. 15 от НУРОИСДА. Изложените съображения са общи, декларативни, не са конкретни и не почиват на обективно установими факти и обстоятелства. Освен това част от констатациите на оценяващия ръководител сочат на неизпълнение на служебни задължения, но неизпълнението на служебните задължения, ако бъде констатирано, следва да доведе до реализиране на дисциплинарна отговорност, но не и да обоснове поставяне на най–ниска оценка, тъй като оценяването обхваща различни показатели, които не се изчерпват с изпълнението на конкретни служебни задължения.
Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл. не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителката е оценявана с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните професионални компетентности за периода на оценяване, а съдържа общи изрази и констатации за неизпълнение, които са в противоречие с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА, свързани със създаване на условия за ефективно управление на изпълнението за постигане целите на съответната административна структура; оценяване приноса на отделния служител за изпълнението на целите на съответните административно звено и структура; справедливо определяне на възнагражденията на служителите; подобряване на работните взаимоотношения и създаване на условия за реализиране на справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие.
Спазването на установената с НУРОИСДА процедура за провеждане на оценяването, неизготвяне на работния план съгласно изискванията на наредбата, неизлагането на мотиви относно степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности съставляват съществено нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон, обосноваващи незаконосъобразността на оспорената заповед. Ето защо като прави извод, че обжалвания административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на НУРОИСДА първоинстанционният съд постановява решение съответно на материалния закон.
Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са в съответствие със събраните по делото доказателства. Съдържанието на представения формуляр за оценка разкрива допуснатите нарушения на процедурните и материалноправни изисквания на НУРОИСДА. Изводите на съда са направени след анализ на представения формуляр за оценка на съответния период, поради което касационният довод за необоснованост на съдебното решение, е неоснователен.
С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Националния осигурителен институт да заплати на Р. И. сумата 600 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е под минималния размер съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3540 от 01.06.2023 г., постановено по адм. д. № 2341/2023 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на Р. И., [ЕГН] сумата 600 лв.(шестстотин лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ Б. М. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ