Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията Ю. Р. по административно дело № 7605/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „БУЛАРМАС“ ЕООД [ЕИК] срещу Решение № 3940 от 15.06.2023 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2284/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № РД-11-4/15.02.2023 г. на министъра на икономиката и индустрията за прекратяване на производството по отразяване на промяна в Разрешение за производство на оръжия № 20150165122/24.02.20216 г. на „БУЛАРМАС“ ЕООД.

В касационната жалба има оплаквания за касационни основания по чл. 209, т. З АПК - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора съдът не е изпълнил задължението да обсъди становищата на страните, което е довело до неправилност и необоснованост на извода му за законосъобразност на административния акт. По изложените в касационната жалба съображения прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Прави искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - министърът на икономиката и индустрията, чрез процесуалните си представители излага съображения за правилност на обжалвания съдебен акт. Моли да бъде оставен в сила и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „БУЛАРМАС“ ЕООД срещу Решение № РД-11-4/15.02.2023 г. на министъра на икономиката и индустрията за прекратяване на производството по отразяване на промяна в Разрешение за производство на оръжия № 20150165122/24.02.20216 г. по Заявление на „БУЛАРМАС“ ЕООД вх. № 26-Б-183/20.09.2022 г., изменено с вх. № 26-Б-183/28.09.2022 г., вх. № 26-Б-183/20.10.2022 г. и вх. № 26-Б-183/29.11.2022 г.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е законосъобразен на всички основания по АПК. Според съда процесното решение е валиден административен акт, тъй като е издаден от компетентен административен орган съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗОБВВПИ. Изложени са фактическите и правни основания за издаването му. Мотиви се съдържат както в самото решение, така и в приложените писмени доказателства към административната преписка. В тази връзка съдът е преценил като несъстоятелни твърденията на жалбоподателя за липса на мотиви в оспорения акт, тъй като същият препраща към представените в хода на административното производството становища на представителя на ДНСК - ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г. и ТР № 1/2006 на ВАС.

Съдът е изложил мотиви, че при постановяване на решението не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В закона е установена специална процедура по чл. 23 ЗОБВВПИ, която препраща към чл. 19 от същия закон, която административният орган е спазил. В съответствие с чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ лицето, получило разрешение за производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, уведомява писмено или по електронен път Министерството на икономиката и индустрията при промяна на вида на взривните вещества, на оръжията, на боеприпасите и на пиротехническите изделия, които произвежда. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗОБВВПИ оценяването на документацията по ал. 2 и проверката на място на обектите за производство и съхранение, когато е необходимо, се извършват по реда на чл. 19, ал. 1 - 4. Посочените разпоредби предвиждат, че при постъпване на заявлението и документацията по чл. 17 от същия закон междуведомствена комисия, създадена със заповед на министъра на вътрешните работи, оценява пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение и извършва проверка на място на обектите за производство и съхранение. Комисията по ал. 1 се състои от експерти - представители на: Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на околната среда и водите, Дирекцията за национален строителен контрол, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Условията и редът за работа на комисията се определят с правила, утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи. При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона комисията уведомява писмено заявителя, дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 5 спира да тече. Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 3, производството по издаване на разрешението се прекратява. Според съда административният орган е спазил законовата процедура. Приел е като неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че административният орган не е следвало да извършва нова, цялостна преценка на всички изисквания по чл. 17 от закона. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, към която изрично препраща чл. 23 от ЗОБВВПИ, регламентира, че след постъпване на заявлението и съпътстващата го документация междуведомствената комисия оценява пълнотата и съответствието на подадената по чл. 17 документация с изискванията за издаване на разрешение без изключения от същата. Вярно е, че законът прави ясно разграничение между производството по издаване на разрешение за производство на ОБВВПИ и производството по отразяване на промени във вече издадено разрешение. В производството по чл. 19, ал. 5 от същия член предвижда издаване или отказ да бъде издадено разрешение, т. е. тук органът действа в условията на оперативна самостоятелност и дори при положително становище от страна на комисията същият може да постанови отказ, докато в производството по чл. 23, ал. 4 - отразяване на промяната във вече издадено разрешение, действа в условията на обвързана компетентност, като има само две възможности – да прекрати производството на основания чл. 23, ал. 3 във вр. чл. 19, ал. 4 ЗОБВВПИ или да отрази промяната в издаденото разрешение за производство, ако са налице условията за това.

В настоящия случай спорът е свързан с това дали е представен съответният изискуем писмен документ на основание чл. 23 във връзка чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, който регламентира представянето на разрешение за ползване на обектите или друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Съгласно чл. 2, ал. 4, т. 1, б. „б“ от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи, обектите, свързани с търговия или ремонт на огнестрелни оръжия са първа категория строежи и съгласно чл. 177, ал. 2 ЗУТ подлежат на въвеждане в експлоатация от органите на ДНСК по реда на Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Р България чрез издаване на разрешение за ползване. Единствено в неговата компетентност е да удостовери дали съответните сгради отговарят на изискванията на Наредба № РД-02-20-1 от 19 януари 2017 г. за планиране и проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Относно производството по прекратяване на преписката съдът е компетентен и проверява единствено дали е проведена съгласувателната процедура, разписана в закона, и дали е изразено отрицателно становище. В настоящото производство не може да бъде извършен инцидентен контрол за законосъобразност на становището на ДНСК. За пълнота на изложението съдът е добавил, че по делото не са представени доказателства, които да оборят констатациите в становището на ДСНК. Към жалбата са представени акт за държавна собственост и доклад, съдържащ данни за сградния фонд в процесния производствен комплекс. Видно от тях, в нито един от тези документи не се съдържат данни за сграда със сочената застроена площ от 1863 кв. м и съответното предназначение, поради което може да се направи извод, че са извършени преустройства и реконструкции в производствения комплекс, за които обаче дружеството, както правилно е констатирал и инспекторът от ДНСК, не е представило необходимите документи, удостоверяващи законосъобразното изграждане и въвеждане в експлоатация на сгради, предназначени за производство и складиране на оръжие. Липсата им създава и невъзможност да се гарантира съответствието им с изискванията на безопасност от пожари и аварии, изискванията за отопление, осветление, вентилация, опазване на околната среда и проследимостта на продукцията.

Като е взел предвид, че дружеството-заявител не е изпълнило дадените му указания, съдът е приел, че административният орган законосъобразно е прекратил преписката съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗОБВВПИ. Според съда погрешното изписване на правното основание и посочването на чл. 19, ал. 5 ЗОБВВПИ представлява очевидна фактическа грешка, тъй като мотивите и разпоредителната част на акта ясно сочат волята на административния орган и основанията за постановяване на акта му.

Относно възражението за многократно допълване на вече издаденото разрешение съдът е посочил, че наличието на издадено разрешение за производство на оръжие и последващото му допълване не обосновава автоматично задължение за органа от допълване на същото с нови изделия при всяко следващо заявление. Законосъобразността и това до каква степен дружеството е отговаряло на критериите при предоставяне на предишното заявление не е предмет на проверка в настоящото съдебно производство. След като дружеството не е изпълнило задължението си да отстрани в срок установените непълноти, то органът законосъобразно е прекратил производството. Погрешното цифрово изписване на правното основание, което в случая се дължи на очевидна фактическа грешка, не променя характера на издадения акт.

Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

Неправилен е изводът на съда, че като е прекратил производството по заявлението на „БУЛАРМАС“ ЕООД на основание чл. 19, ал. 5 във връзка с чл. 23, ал. З ЗОБВВПИ, министърът на икономиката и индустрията е постановил законосъобразен административен акт. Налице е несъответствие между посоченото правно основание за издаване на акта и резултатът, с който е приключило административното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗОБВВПИ, посочена като правно основание за издаване на акта, министърът на икономиката и индустрията разрешава или мотивирано отказва издаване на поисканото разрешение въз основа на становище на комисията по ал. 1. Докато волята на органа в решението от 15.02.2023 г. е за прекратяване на производството по допълване на издадено вече разрешение. Соченото от органа основание касае решаване по същество на въпроса, с който е сезиран, а действително изразената в разпоредителната част на акта воля е за прекратяване на производството.

Посочването на квалификацията на чл. 19, ал. 5 ЗОБВВПИ не представлява очевидна фактическа грешка. В конкретния случай се излагат аргументи за „негативно“ становище на представителя на ДНСК и несъответстващ формален извод за прекратяване на производството.

Формалната проверка за пълнота на доказателствата към заявлението като брой и вид следва да се разграничава от анализа на същите във връзка с необходимостта от покриване на изискванията по ЗОБВВПИ за издаване на исканото разрешение. Последният е свързан с решаване на въпроса по същество въз основа на представените доказателства и приложимия закон.

По горните съображения административният акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 АПК. Като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което актът за прекратяване на административното производство да бъде отменен и преписката да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по съществото на подаденото заявление.

Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски в общ размер на 4 020 лв., от които 1 800 лева адвокатско възнаграждение и 370 лева държавна такса за касационната инстанция; 1 800 лева адвокатско възнаграждение и 50 лева държавна такса за първата инстанция. Размерът на адвокатското възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението на другата страна за неговата прекомерност е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3940 от 15.06.2023 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2284/2023 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № РД-11-4/15.02.2023 г. на министъра на икономиката и индустрията за прекратяване на производството по отразяване на промяна в Разрешение за производство на оръжия № 20150165122/24.02.20216 г. на „БУЛАРМАС“ ЕООД.

ИЗПРАЩА преписката на министъра на икономиката и индустрията за произнасяне по Заявление на „БУЛАРМАС“ ЕООД вх. № 26-Б-183/20.09.2022 г., изменено с вх. № 26-Б-183/28.09.2022 г., вх. № 26-Б-183/20.10.2022 г. и вх. № 26-Б-183/29.11.2022 г. със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Министерството на икономиката и индустрията да заплати на „БУЛАРМАС“ ЕООД [ЕИК] разноски по водене на делото в размер на 4 020 (четири хиляди и двадесет) лева за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА