Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 7610/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С решение № 107 от 09.05.2023г. постановено по адм. д. № 375/2022г. Административен съд Смолян е отменил акт за установяване на публично държавно вземане № 21/06/3/0/03634/3/01/04/02 от 01.12.2022г. на директора на ОД на ДФ З. К. с който на Н. А. от гр.Девин, [адрес], е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 9 779,00лв., представляваща второ плащане по договор № 21/06/3/0/03634 от 23.10.2017г. и се определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558,00лв., представляваща сумата на полученото първо плащане по договор. С решението съдът е осъдил ДФ Земеделие да заплати на жалбоподателката разноски по делото в размер на 2 510лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Областна дирекция Кърджали на Държавен фонд Земеделие чрез пълномощника му ст. юрисконсулт К. М.. В жалбата се прави оплакване за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Смолян и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Претендира заплащане на разноски.

Ответницата по касационната жалба Н. А. от гр.Девин, [адрес], чрез процесуалния си представител адв. Д. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна.

С решението си Административен съд Смолян е отменил акт за установяване на публично държавно вземане № 21/06/3/0/03634/3/01/04/02 от 01.12.2022г. на директора на ОД на ДФ З. К. с който на Н. А. от гр.Девин, [адрес], е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 9 779,00лв., представляваща второ плащане по договор № 21/06/3/0/03634 от 23.10.2017г. и се определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558,00лв., представляваща сумата на полученото първо плащане по договор. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения акт, в това число причините поради които административният орган е отказал да извърши второ плащане по договора и е определил задължение за възстановяване на първото извършено плащане по същия. Изложени са мотиви, че оспореният акт е издаден в изискуема форма, съдържа необходимите реквизити по чл.59,ал.2 АПК, в това число посочване на фактическите и правните основания за издаването му. Отбелязано е, че актът е издаден от компетентен орган, като адресата е уведомен надлежно за откриване на производството . Решаващият съд е описал сключването на договора между ДФ Земеделие и жалбоподателката Н. А. № 21/06/3/0/03634 от 23.10.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитие на малки стопанства от мярка 6 Развитие на малки стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г. 2020г., като на основание чл.27,ал.5 и 6 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. е одобрена помощ в размер на 15 000евро, равностойни на 29 337лв., като помощта се изплаща на два етапа първо плащане в размер на 10 000евро / 19 558лв./ и второ плащане 9 779лв. Отбелязано е още, че първото плащане по договора е извършено на 17.11.2017г., а за второто следва да бъде подадена заявка. Посочено е, че на 20.09.2019г. е била подадена втора заявка за плащане, във връзка с което е извършена проверка в стопанството и е установено наличие на дълготраен актив Монофазна хладилна вана за мляко с вместимост от 200л, за която е представена фактура от 09.09.02019г. на стойност 1 000лв., закупена от Я. Ч.. За тази инвестиция административният орган е приел, че тя е придобита в условията на чл.14,ал.9, т.2 от Наредбата, според който не се признават дълготрайни материални активи /ДМА/ в случаите, когато активът е закупен от ползвател по ПРСР 2014 2020, на който още не е изтекъл срока на монитогиринг. Административният съд е посочил, че за установените договорни и нормативни несъответствие е бил издаден акт за установяване на публично държавно вземане № № 21/06/3/0/03634/3/01/04/01 от 21.04.2020г., който е бил предмет на съдебно оспорване по адм. д. № 140/2020г. на Административен съд Смолян и е бил отменен с решение № 121 от 15.06.2020г. , влязло в сила на 04.02.2021г. Първоинстанционният съд е приел неоснователни възраженията на жалбоподателката за нищожност на настоящия АУПДВ поради наличието на предходен отменен такъв. Изложени са мотиви, че в случая след отмяната на първия акт преписката не е била върната на административния орган с даване на указания по тълкуване и прилагане на закона, за да се приеме, че е налице нищожност поради неизпълнение на тези указания при издаване на втория акт.

Административният съд е приел обаче, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон. Мотивите в тази насока са изложени на стр. 1015 1017г. от първоинстанционното дело, както систематизирани за целите на настоящето изложение могат да бъдат сведени до следното: 1. След влизане на решението на АС Смолян по адм. д. № 140/2020г. административният орган е изпратил ново уведомително писмо до бенефициера Н. А. за откриване на производство по издаване на АУПДВ предвид констатациите по извършената проверка във връзка с подаденото искане за извършване на второ плащане. 2. Съпоставката между отменения АУПДВ и процесният обосновава извод, че той е издаден на база същите фактически констатации, в това число позоваване на извършените проверки на 04. и 08.ноември 2019г. и на 12.12.2019г., както и са сходни правните изводи. 3. Посочва се, че различното между двата акта е обстоятелството, че в новия се прави позоваване на решение на АС Смолян по адм. д. № 260/2020г. , според което ползвателят Я. Ч. / от когото бенефициера Н. А. е придобила ДМА/е нарушил чл.14,ал.1 т.3 от договора, съответно чл.41,т.4 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., като преди изтичането на пет години от сключване на договора с ДФЗ е отчуждил /продал закупения от него актив млекоохладителна вана 200л, поради което е издаден АУПДВ, с който му е определено задължение в размер на 29 337лв., който е потвърден с решението по посоченото дело 260/2020г. на АС Смолян. Отбелязано е, че това решение е послужило като основание за издаване на процесния АУПДВ. 4. Посочено е, че със закупуване на въпросната вана от 200л.Н. А. е изпълнила задължението си по бизнес-плана за придобиване на ДМА таблица № 8 към договора /л.104 от делото/, с което е изпълнила чл.14,ал.7 от Наредба № 10. 5. Прието е, че административният орган не е отчел новонастъпилия факт че влязло в сила решение по отношение на продавача е настъпило задължение да възстанови получената сума по сключения от него договор за финансиране и по отношение на актива вече не е налице ограничението по чл.9,ал.2, т.4, б.4б от договора. 6. В продължение е изведен извод, че не са налице законови пречки бенефициерът Н. А. да получи второ плащане, съответно не са налице основания за връщане на първото плащане и АУПДВ е издаден в противоречие с материалния закон и като такъв следва да бъде отменен.

Решението на Административен съд Смолян е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон.

В касационната жалба на директора на ОД Кърджали на ДФЗ се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че решаващият съд не е съобразил фактите по делото и е приложил неправилно материалния закон, в резултат на което необосновано е отменил издадения АУПДВ.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Принципно по делото няма спор за факти. По силата на сключения между страните договор и чл.14,ал.7 от цитираната Наредба № 10 от 10.06.2016г. бизнеспланът задължително включва поне една инвестиция в дълготрайни материални и/или нематериални активи, необходима/и за нуждите на стопанството. Няма спор, че бенефициерът Н. А. е подала заявление за извършване на второ плащане на 20.09.2019г., с приложени към него документи, в това число такива за закупен ДМА монофазна охладителна вана за мляко с вместимост от 200л. Не е спорно и обстоятелство, че въпросната вана е закупена от физическото лице Я. Ч., който е бил бенефициер по аналогичен договор и по отношение на когото е издаден АУПДВ за възстановяване на цялата получена сума поради отчуждаване на въпросния ДМА в рамките на петгодишния срок от сключване на договора. По тази причина административният орган е приел, че по отношение на придобития актив е налице забраната по чл.14,ал.9,т.2 от Наредба № 10 за спазване на изискването по ал. 7 не се признават дълготрайни материални и нематериални активи: 2. финансирани по ПРСР 2014 2020 г., ПРСР 2007 2013 г. и/или други програми за подпомагане с национални средства и/или средства на ЕС. Прието е, че е налице хипотеза по чл.9,ал.2, т.4, б. б от договора, съответно чл.37, ал.1, т.17 от Наредба № 10, по силата на които ДФЗ е длъжен да изиска полученото първо плащане и ползвателя няма право да получи второто плащане. Решаващият мотив на административния съд за отмяна на оспорения АУПДВ като незаконосъобразен е обстоятелството, че след издаването на АУПДВ по отношение на продавача Я. Ч., който е потвърден с влязло в законна сила решение на АС Смолян по адм. д. № 260/20г., въпросната вещ е загубила качеството си на ДМА, придобит по силата на подпомагане по ПРСР 2014 2020 г., ПРСР 2007 2013 г. и/или други програми за подпомагане с национални средства и/или средства на ЕС - чл.14,ал.9, т.2 от Наредба № 10.

Настоящата съдебна инстанция намира този негов извод за необоснован и изграден в противоречие с материалния закон. Въпросният ДМА е придобит от бенефециера на 09.09.2019г. Към тази дата въпросната вещ е имала качеството на ДМА, придобит чрез финансиране ПРСР 2014 2020 г., ПРСР 2007 2013 г. и/или други програми за подпомагане с национални средства и/или средства на ЕС. Това обстоятелство е обективен факт, поради което е без значение знанието на ползвателката каква вещ придобива. Преценката за наличие на условия за извършване на второ плащане се извършва от административния орган към момента на подаването на искането за извършване на такова, поради което е без значение това какви промени са настъпили с вещта. Отделно от това, от факта, че по отношение на продавача Я. Ч. е издаден АУПДВ, по силата на който следва да възстанови получените суми по първото и второто плащане, не се следва извод, че вещта, която е придобил в изпълнение на договор за подпомагане и която впоследствие е продал, не е закупена с финансиране по съответната програма.

Като е стигнал до друг извод е и отменил оспорения АУПДВ като незаконосъобразен, Административен съд Смолян е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Н. А. от гр.Девин, [адрес], против акт за установяване на публично държавно вземане № 21/06/3/0/03634/3/01/04/02 от 01.12.2022г., издаден от директора на Областна дирекция Кърджали на ДФ З. С. с който й е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 9 779,00лв., представляваща второ плащане по договор № 21/06/3/0/03634 от 23.10.2017г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558,00лв., представляваща сумата на полученото първо плащане по договор, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото ответницата по касация следва да бъде осъдена да заплати на ДФ Земеделие, в качеството му на юридическо лице, в състава на което влиза административния орган, издател на акта, разноски по делото в размер на 334,62лв., включващи заплатена държавна такса за обжалване и 100лв. юрисконсулско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 107 от 09.05.2023г. на Административен съд Смолян, ІІ-ри състав, постановено по адм. д.№ 375/2022г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Н. А. от гр.Девин, [адрес], против акт за установяване на публично държавно вземане № 21/06/3/0/03634/3/01/04/02 от 01.12.2022г., издаден от директора на Областна дирекция Кърджали на ДФ З. С. с който й е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 9 779,00лв., представляваща второ плащане по договор № 21/06/3/0/03634 от 23.10.2017г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558,00лв., представляваща сумата на полученото първо плащане по договор.

ОСЪЖДА Н. А. от гр.Девин, [адрес], да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 334,62 /триста тридесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ