Решение №2690/06.03.2024 по адм. д. №7614/2023 на ВАС, I о., докладвано от съдия Полина Якимова

РЕШЕНИЕ № 2690 София, 06.03.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 7614/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на „Васмалт“ ЕООД, [ЕИК], гр. София, [улица], представлявано от управителя Х. Д., чрез адв. Б., срещу Решение № 3576/01.06.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 11 767/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221020005683-091-001/21.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1415/13.09.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с който в тежест на „Васмалт“ ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 5 326,78 лв. заедно с лихви 3 054,28 лв. за данъчните периоди от м. 08.2015 г. до м. 05.2016 г.

С твърдения за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът оспорва решението на Административен съд София-град, заявява искане за отмяната му, за отмяна на оспорения ревизионен акт и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция „ОДОП“ София, чрез юрк. Б., я оспорва като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за нейната допустимост и неоснователност.

Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна.

С оспорения от „Васмалт“ EООД пред Административен съд София-град ревизионен акт в тежест на търговеца са установени задължения за ДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „В. М. В. – Фрут“ ЕООД и „К. В. 13“ ЕООД.

Административен съд София-град е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган.

Първостепенният съд е изложил съображения за съответствието на акта с материалния закон. Констатирал е, че фактурите, издадени от „В. М. В. – Фрут“ ЕООД и „К. В. 13“ ЕООД са с предмет покупка на стоки – зеленчуци, сладкарски изделия и др., представляващи определени по рода си вещи; че релевантно за наличието на доставка на стока по чл. 6, ал. 1 ЗДДС е прехвърлянето на собствеността, което се извършва чрез предаване. В решението се подчертава, че нито в хода на ревизията, нито при съдебното оспорване на РА са представени доказателства за това. Във връзка с довода на ревизирания, че с оглед предмета на фактурите – зеленчуци, сладкарски изделия и др., които използва ежедневно в дейността си, са издавани само фактури без да е налице необходимост от съставяне на протокол, водене на кореспонденция, съдът отбелязва, че липсата на придружаващи фактурите документи в съвкупност с установяванията на ревизиращите, че доставчиците не са включили конкретните фактури и въобще фактури с получател „Васмалт“ ЕООД, в дневниците за продажби за спорните периоди и при насрещните проверки не потвърждават доставките или не представят доказателства за тях обуславят недостатъчност на доказването на тези доставки само с издадени фактури, включени в отчетността на получателя. Като частен свидетелстващ документ данъчната фактура не се ползва с материална доказателствена сила. Независимо че са издадени фактури, същите не доказват в достатъчна степен, че документираните с тях доставки са действително осъществени, респ. че съдържанието на фактурите съответства на обективната действителност.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 ЗДДС, транспонират точно чл. 168, б. а) от Директива 2006/112 и регламентират двете основни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от данъчно задълженото лице – данъкът да е дължим или платен от него във връзка с осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги и тези стоки или услуги да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки. Поради това в т. 31 от решението по дело С-285/11 Боник СЕС постановява, че за да се установи, че по доставките е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки (услуги) са били използвани за извършването на облагаеми сделки. В разглеждания случай вторият елемент от фактическия състав на правото на приспадане не се полемизира.

Приходните органи оспорват наличието на основната материалноправна предпоставка за приспадането на ДДС - осъществяването на доставка на стока или услуга в изпълнение на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, точно транспониращ чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112. Според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане. Ако то е доказало наличието на двете материалноправни предпоставки за признаване правото му на приспадане, а именно – осъществяването на доставките на стоки или услуги и използването им от него за собствените му облагаеми доставки, тогава това негово правото следва да се признае (т. ЗЗ от решението на СЕС по дело C-285/11, Боник).

Н. Д. за ДДС, нито националният закон съдържат регламентация на доказателствата, чрез които данъчно задълженото лице следва да докаже наличието на условията, необходими за надлежното упражняване на правото на приспадане. СЕС приема, че преценката относно това дали е налице това право е на съда с оглед фактите и обстоятелствата по делото (т. 32 от решението по делото Боник).

Практиката на Върховния административен съд по сходни казуси сочи, че само фактурата или фактурата и договорът не са достатъчни, за да докажат наличието на доставка на стока или услуга. Необходимо е наличието на документ, удостоверяващ предаване и получаване на стоката или на резултата от услугата, за да се установи какво точно е получено от данъчно задълженото лице и дали полученото е използвано от него за облагаемите му доставки. Проверката от страна на съда за наличието на облагаема доставка следва да се извърши в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право (т. 46 от Определение на СЕС от 3 септември 2020 г. по дело С-610/19, Vikingo и цитираната там съдебна практика). По аргумент на чл. 24, ал. 2 ЗЗД при доставки на стоки като процесните е необходимо да бъде доказано предаването и приемането им с нарочно съставен документ, удостоверяващ посоченото обстоятелство.

При липсата на спор, че ревизираният търговец разполага единствено с фактурите, документиращи доставки на определени по рода си вещи, не е изпълнена доказателствената му задача да установи предпоставките за признаване на правото му на приспадане на данъчен кредит по тях.

Като е обосновал този извод, първостепенният съд е постановил съответстващо на материалния закон решение, което не е засегнато от наведените в жалбата касационни основания и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само ответникът по касационната жалба, комуто се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 138 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд, в състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3576/01.06.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 11 767/2021 г.

ОСЪЖДА „Васмалт“ ЕООД, [ЕИК], гр. София, [улица], представлявано от управителя Х. Д., да заплати на Националната агенция за приходите, гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1138 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА

Дело
  • Полина Якимова - докладчик
  • Милена Златкова - председател
  • Благовеста Липчева - член
Дело: 7614/2023
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Първо отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...