Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 7670/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Напоителни системи“ ЕАД, гр. София, чрез юриск. Петков срещу Решение № 4210 от 26.06.2023 г., постановено по адм. дело № 3466/2023 г. по описа на Административен съд София–град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл.209, т.3 АПК. Сочи, че обжалваният акт за установяване на публично държавно вземане е незаконосъобразен, като издаден при нарушение на изискванията за форма, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид доводите на оспорващия, свързани с неспазване на изискванията на чл.59 АПК за форма на оспорения административен акт. Претендира отмяна на обжалвания съдебен акт, алтернативно иска връщане на преписката на административния орган, както и връщане на делото на АССГ за отстраняване на допуснати процесуални нарушения по събирането на доказателствата.. Не е заявена претенция за присъждане на разноски.

Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено становище и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд, София - град е бил АУПДВ № 35/27.03.2023 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" гр.Пловдив, с който на "Напоителни системи" ЕАД, гр. София е установено публично държавно вземане в общ размер на 1 494,56лв., от които главница в размер на 1 260.27 лева, представляващо дължима такса за разрешено право на водовземане от повърхностни води на основание §9, предл. второ от ПЗР на Закона за водите за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., ведно с дължимата законна лихва в размер на 234,29 лева.

От фактическа страна административният орган е установил, че дружеството е титуляр на разрешително, с което му е предоставено право на водовземане от язовир „М. Ш. , с разрешена цел за напояване и с лимит на ползваната вода до 5,0 млн. куб. м/год. При извършена проверка от експерти на БД „Източнобеломорски район“, обективирана в констативен протокол № Сл-424/01.12.2022 г., е установено, че не е заплатена дължимата такса за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. в размер на 2 730,58 лв. От тях са заплатени 1 470,31 лв, остатък от дължимата сума 1260,27 лв. На дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 30.12.2022 г., като е указано, че при неплащане в 14-дневен срок ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ и принудително изпълнение. С писмо, издадено на основание чл. 26 от АПК, дружеството е уведомено, че започва производство по издаване на АУПДВ. Процесният АУПДВ е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 от ЗВ във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 6 от ЗВ, като е посочено, че дължимото задължение е изчислено на база подадена декларация от 17.01.2022 г. и справка за добито и използвано водно количество. Използваната формула от органа е следната: 1 400 295 куб. м х 0,0015 лв./ куб. м х 1,3 = 2 730,58 лева. За да отхвърли жалбата срещу процесния АУПДВ, съдът, след извършена проверка съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, е преценил, че е законосъобразен. Прието е с оглед наличните по делото доказателства, че установените с акта задължения кореспондират с декларираните от дружеството количества.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи.

Единственото оплакване в касационната жалба е за липса на мотиви в акта, което касае преценката на съда за спазване на чл. 59, ал.2, т.4 АПК. Правилно съдът е приел, че актът съдържа фактическите и правни основания за определяне на публичното вземане, които позволяват на засегнатото дружество да упражни правото си на защита и на съда за извърши проверката за спазването на материалния закон. В случая размерът на таксата е определен въз основа на констатациите в констативен протокол № № Сл-424/01.12.2022 г. В протокола са отразени релевантните обстоятелства за определяне на таксата по чл. 194а, ал.1, т.1, б. „а „ от ЗВ на основание §9 от ПЗР на ЗВ и нейния размер от 2 730,58 лева - отнетият обем вода за язовир „М. Ш. – 1 400 295 куб. м., целта на използването й за напояване на земеделски култури, единичният размер на таксата за водоснабдяване за напояване на земеделски култури – 0.0015 лева/куб. м. и приложеният коефициент от 1,3. Тези обстоятелства са идентични с посочени в декларацията на дружеството по чл. 194б, ал. 3 от ЗВ и представляват надлежни мотиви за определеното публичното държавно вземане по основание и размер.

С процесния АУПДВ е установено публично задължение за такса за водовземане от повърхностни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗВ. Както правилно е посочил и съда, размерът на таксата е дължим на основание § 9 ПЗР на ЗВ, съгласно който, когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Съгласно чл. 194, ал. 2 ЗВ, този вид такса се определя на база на отнетия обем вода и съответните норми на водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а от същия закон. Отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства – чл. 194а, ал. 1 ЗВ. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Тарифата размерът на таксата за водовземане от повърхностни води се изчислява като единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 - лв./куб. м., се умножи по размера на отнетия годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м (W). По делото безспорно е установено, че отнетият обем вода е ползван с цел напояване на земеделски култури и е по – голям от обема, изчислен по съответните норми на потребление, определени с наредбата на чл. 117а ЗВ, поради което на основание чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата правилно е приложен коефициент 1,3. В случая дължимата такса за 2021 г. е изчислена при спазване на цитираните норми от действащия материален закон.

С оглед изложеното, като е отхвърлил жалбата на дружеството, административния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4210 от 26.06.2023 г., постановено по адм. дело № 3466/2023 г. по описа на Административен съд София–град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА