Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Т. В. по касационно административно дело № 7647/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Н. от [населено място], О. С. против решение № 3735/07.06.2023 г., постановено по адм. д. № 2972/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на Николов срещу отказ № 226р-9846/08.03.2023 г. на началника на В. Р. управление (02 РУ) – Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи ([Фирма 1]) за продължаване срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност мотивите за необходимостта от продължаване на срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие и е обосновал неправилен извод за отсъствие на заплаха срещу него, не е съобразил необходимостта с оглед защита на собствеността му и с оглед на ноторни факти и обстоятелства за посегателства над лица в района, в който живее. Сочи, че съдът не е обсъдил всички доказателства и поддържа становище, че административният акт не е мотивиран. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора.

Ответникът началникът на 02 РУ –[Фирма 1], чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмени бележки. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по заявление на Р. Н. за подновяване срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет „BAIKAL-442” № XAH4722. Като основание на искането е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. Допълнително писмено е пояснил, че разполага с парични суми, както от редовните си доходи, така и от ремонтни и технически услуги, за които е известно в района, че предоставя. Посочил е, че съхранява в дома си скъпи машини и инсталации свързани с обслужване на ресторанти и инструменти за това на високи стойности. Към заявлението е приложил изискуемите документи. В резултат на извършена проверка от полицейските органи са изготвени докладни записки.

С оспорения акт № 226р-9846/08.03.2023 г. началникът на 02 РУ–[Фирма 1] е отказал да продължи срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20160262759, валидно до 01.04.2023 г., на Р. Н., на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155, ал. 1, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ).

Административният съд София - град е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на Николов като неоснователна.

За да обоснове този извод, съдът е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства. Приел е, че не е преодоляна отрицателната предпоставка, визирана в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Посочил е, че в хода на проверката органът не е установил релевантни обстоятелства, сочещи на основателна причина, която по несъмнен начин да налага необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие на посоченото в заявлението основание. Приел е, че представените от лицето медийни публикации за извършени криминални деяния в населени места, близки до това на жалбоподателя, не могат да обуславят извод за такава необходимост. Съдът е приел, че обстоятелството, че жалбоподателят извършва определени ремонтни или технически услуги, във връзка с които притежава машини и съоръжения, заради които би могъл да бъде обект на потенциална опасност, не е основание за притежаване на оръжие. По отношение доводите, че за издаване на исканото разрешително не е необходимо опасността да е конкретна, а е достатъчно да е потенциална, съдът е посочил, че потенциалната опасност също следва да има своето обективно, а не хипотетично основание. Посочил е също, че наличието на предходно издадено разрешение не освобождава лицето от задължението да докаже необходимост от носене на оръжие във всеки един случай на подаване на заявление. С тези мотиви е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно.

Правилно първоинстанционинят съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е, че заявителят няма основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове подновяване на исканото разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, както и оплакванията на жалбоподателя. Пред настоящата инстанция не са ангажирани други доказателства в подкрепа на възраженията на касатора, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и, съответно, водещо до други правни изводи.

Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл. 87 (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ за лицето административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на доказана необходимост от носене и употреба.

Обстоятелството, че веднъж вече е издадено разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, не обвързва административния орган да го поднови автоматично, а следва по всяко искане да провери изпълнени ли са визираните в закона положителни предпоставки и липса на отрицателни предпоставки.

Неоснователни са доводите на касатора, че за издаване на исканото разрешително не е необходимо опасността да е конкретна, а е достатъчно да е потенциална. тази потенциална опасност също следва да е обективно установима, а не житейски предполагаема. Жалбоподателят е посочил необходимост от самоотбрана и именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. Фактите, на които се основава твърдението за основателна причина за самоотбрана, трябва да са такива, че да дават възможност да се направи разумно обосновано предположение за необходимостта от самоотбрана. Твърдението на Николов, че оръжието му е необходимо за самоотбрана е необосновано и недоказано, доколкото липсват данни за реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. Неотносимо към конкретно посоченото от заявителя основание за подновяване на разрешителното за носене на оръжие е твърдението, че притежава техники и съоръжения по занятие. Спрямо тях защитата се осъществява по друг ред.

Представените извадки от медийни публикации за извършени криминални деяния в населени места, близки до това, в което живее лицето, не могат да обуславят извод за доказана необходимост. Превантивните мерки за защита не са основание за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Доводите на жалбоподателя, че оръжието му е необходимо във връзка с хипотетични опити за посегателство срещу личността и имуществото му, за евентуално нападение или опит за отнемане на имущество, за които няма представени доказателства, не обосновава заключение за доказана опасност в контекста на изискването на специалния закон.

Органът преценява необходимостта от притежаване на оръжие за самоотбрана предвид посоченото в заявлението основание, като съобразява събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката както органът, така и съдът правилно са приели, че не е доказана необходимостта от исканото разрешение.

Като е приел оспорването за неоснователно, Административният съд София - град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер от 50 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3735/07.06.2023 г., постановено по адм. д. № 2972/2023 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Р. Н. от [населено място], О. С. О. С. [улица], да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, гр. София, ул. "Антим I" № 5, разноски по делото в размер на 50 лв. (петдесет лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА