Р Е Ш Е Н И Е

№ 178

гр.София, 19.03.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря К. Г. като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 1910 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 3985/08.12.2023г. е допуснато касационно обжалване на решение № 173/01.12.2022г., поправено с решение № 31/07.03.2023г., по в. гр. д.№ 221/22г. по описа на АС В. Т. с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, е отхвърлен иска по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 06.10.2020г. за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, по въпросите: 1/ за задължението на въззивния съд да назначи експертиза за установяване на правнорелевантен факт по делото, когато първата инстанция е отказала изслушване на такава и във въззивната жалба се съдържа оплакване и искане в този смисъл, и 2/ за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 432 КЗ и за дължимата от съда тяхна съвкупна преценка.

Касаторът И. Б. Х. иска отмяна на въззивното решение в частта, с която искът му е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до 60 000 лева с оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е отказал до допусне нова съдебномедицинска експертиза, независимо че изслушването й в първоинстанционното производство е било своевременно поискано и с въззивната жалба е заявено изрично оплакване в тази насока. Излага пространни доводи за неправилно занижаване на претендираното обезщетение, сред които и такъв за неотчитане на възможността за възстановяване от получените при ПТП травматични увреждания и необходимите за това интервенции.

Насрещната страна по жалбата – ответникът ЗК „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, не е депозирал отговор по чл.287, ал.1 ГПК., не взема становище по касационната жалба в съдебно заседание.

В отговор на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, е формирана задължителна и константна съдебна практика на ВКС, според която:

1/ Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма - така т.3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За съда не съществува задължение да уважи направеното по повод изслушана експертиза искане за нова или допълнителна такава, поради което, сам по себе си, отказът на първоинстанционния съд да я допусне не може да се преценява като процесуално нарушение, лишило страната от възможност да докаже твърденията си. За въззивния съд съществува задължение да прецени дали делото е останало неизяснено от фактическа страна или фактическите изводи са необосновани вследствие на отказа на първоинстанционния съд, за да обоснове произнасянето си по доказателственото искане в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК. ( така решение № 106/03.12.2020 г. по гр. д. № 927/2020 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 72/09.07.2012 г. по т. д. № 398/2011 г. на ВКС, II-ро т. о. и др.) Тази преценка на въззивния съд зависи и от предмета и естеството на спора, въведените от страните възражения, включително и с оглед значимостта и обвързаността на тези възражения с данните по делото.

2/ В ППВС № 4/1968 г. и последователната практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, вкл. сочените от касатора, са дадени разяснения, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на травматично увреждане са: характерът на увреждането, видът и тежестта на физическите травми и свързаните с тях физически и морални болки и страдания, продължителността им, техния интензитет, вида и периода на лечебния и на възстановителния процес, възрастта на пострадалия, остатъчните поражения и прогнозата за по-нататъшното му състояние. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението следва да е съобразен с обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на деликта, за които ориентир са и съответните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането. Справедливостта изисква също така сходно разрешаване на аналогични случаи, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.

По касационните оплаквания:

Установено е по делото, че в резултат от ПТП от 06.10.2020г. на ищеца, на 3 години към тази дата, са причинени кръвонасядане на дясното коляно и извита приблизително с S-образна форма надлъжна на левия крак рана, с дължина по права линия около 15 сантиметра (по извивките с обща дължина около 18 сантиметра), започваща от средната трета на лявото бедро по задната му повърхност, преминаваща отзад леко външно през коленната сгъвка и с извивка навътре продължаваща надолу в горната задна трета на лявата подбедрица. Извършена е обработка на раната с местна анестезия, след което е направен шев на мускула и кожата на лявото бедро. Един месец след осъществената интервенция детето е ходило с поставена на крака ортеза, която е обездвижвала до известна степен крайника. Било е необходимо ищецът да се придвижва с детска количка, тъй като не е можел да ходи самостоятелно. Била е ограничена физическата му активност. До лятото на 2021г. са прилагани различни гелове за белези от рани, но без особен резултат. В началния период се е налагало детето да употребява често обезболяващи медикаменти вечер, поради болки през нощта вследствие неволево движение на левия долен крайник. Към момента на прегледа на ищеца от в. л.д-р Р. – 13.10.2021г., се вижда груб белег с дължина около 15 сантиметра и широчина до 2 сантиметра по задната повърхност на левия долен крайник. Белегът започва от средата на бедрото, минава през вътрешната повърхност на задколенната ямка и завършва в областта на горно-вътрешната повърхност на лявата подбедрица. Напречно на белега и странично от него се виждат множество разклонения, също надигнати над нивото на кожата от поставените единични шевове. В задколенната ямка белегът е разклонен и обгражда малък участък от непроменена кожа, в него се виждат тъканни мостчета, които още повече нарушават естетичния вид на крайника. Белегът е над нивото на кожата (изпъква с 3 до 4 милиметра) и има интензивен червеникавосинкав цвят, който ярко го откроява от останалата кожа. Детето изпитва често сърбеж в областта на белега. От вида на белега към момента на прегледа може да се предположи, че това ще е окончателният му вид. Според д-р Р. белегът съществено изменя външния вид на левия долен крайник, като тези изменения имат траен характер. При израстването на детето белегът ще стане по-голям. Съгласно дадените в с. з. на 04.11.2021г. по реда на чл. 200, ал.2 ГПК отговори от д-р Р., белегът ще се деформира при растежа на детето и е възможна контрактура на коленната става, която да доведе до проблеми с разпъването й, като без да се направи пластична операция, ще има неблагоприятно развитие за двигателната функция на крака.

Претърпеният от ищеца инцидент на 6.10.2020г. е довел до преживяване на силен уплах и стрес, придружени от болки и страдания. За малко повече от месец емоционалното състояние на детето е било нестабилно. Към момента на изследването от в. л Ц. няма данни за увреждане на развитието и психиката на И. Б. Х., както и за негативно въздействие върху социалния живот и активността му. Потърпевшият понастоящем се изявява като много активно, дори смело дете, което не се ограничава в основната за възрастта си дейност – играта. Появяващите се спомени за инцидента са със затихващ характер и нямат отражение върху емоционално състояние, активността и желанията на ищеца, но пораствайки той ще развива отношение към белега на крака си. Понастоящем се срамува от него, избягва да го показва, отказва да се съблича и събува, за да не го видят. Не го показва на другите деца. Възможно е с времето това да се задълбочи.

При тези данни за вредите и степента на преодоляването им, въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно, с оглед дадените по – горе отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, е определил справедливия размер на претендираното обезщетение, без да отчете дали белегът, предвид спецификата му (засяга мастната тъкан и мускулните снопчета, и е разположен на голяма площ в задколенната ямка на левия крак), ще повлияе на двигателната функция на левия крак при растежа на детето; възможно ли е подобно засягане да бъде преодоляно чрез пластична операция и в каква степен, и как тези обстоятелства биха се отразили на психическото състояние на ищеца. Цитираните обстоятелства са такива, които в конкретния случай следва да бъдат отчетени при определяне на справедливия размер на обезщетението. Тежестта за доказването им е на ищеца и в нарушение на чл. 266, ал.3 ГПК въззивният съд не е допуснал необходимата за провеждането му и поискана с въззивната жалба съдебномедицинска експертиза, изпълнима от вещо лице със специалност „пластична хирургия“.

Допуснатото във въззивното производство съществено нарушение на съдопроизводствените правила с неизясняването на спора от фактическа страна и необходимостта от събиране на нови доказателства налагат отмяна на въззивното решение в обжалваната част и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Същият следва да се назначи поисканата с въззивната жалба съдебно –медицинска експертиза, изпълнима от вещо лице пластичен хирург, която да даде отговори на въпросите: 1/ Съществува ли при растежа на детето опасност от контрактура на коленната става и/или други сходни усложнения поради спецификата и особеностите на образувания от размачкването на тъканите белег?; 2/ Преодолими ли са тези усложнения – трайно или частично, чрез оперативна интервенция?

По частната жалба - предмет на съединеното ч. гр. д.№ 1909/2023, ВКС, ІІІ ГО:

С частната жалба се атакува имащата характер на определение част от решение № 31/ 07.03.2023г. по в. гр. д. № 221/2022г. на Апелативен съд В. Т. с която е оставено без уважение искане на ищеца за изменение на постановеното по делото на 01.12.2022г. решение № 173 в частта за разноските.

Частното производство следва да бъде прекратено, тъй като към настоящия момент, с оглед решението на касационната инстанция по съществото на спора, по силата на което следва да се счита отменено и атакуваното определение, интересът на частния жалбоподател от поддържане на частната жалба е отпаднал.

Направени за касационната инстанция разноски следва да се присъдят от въззивния съд при повторното разглеждане на делото, на основание чл.294, ал.2 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 173/01.12.2022г., поправено с решение № 31/07.03.2023г., по в. гр. д.№ 221/22г. по описа на АС В. Т. в частите, с които:

след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен иска на И. Б. Х. срещу ЗК „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 06.10.2020г., за разликата над 20 000 лева до 35 000 лева;

потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска на И. Б. Х. срещу ЗК „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 06.10.2020г., за разликата над 35 000 лева до 60 000 лева,

както и в частта по присъдените разноски

И ВРЪЩА делото в отменените части за ново разглеждане от друг състав на АС В. Т.

ПРЕКРАТЯВА производството по присъединеното ч. гр. д.№ 1909/2023, ВКС, ІІІ ГО.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: