О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1521

гр. София, 29.03.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 1951/2023 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Перник, представлявана от адв. А. А., срещу постановеното по иск с правно основание чл. 49 и чл. 86 ЗЗД решение № 1261 от 25.10.2022 год. по въззивно гр. д. № 909/2022 год. по описа на Софийския апелативен съд. С него същият се е произнесъл по претенцията на В. С. Б. срещу общината за присъждане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания от счупване на дясна седалищна кост, вследствие на подхлъзване и падане на тротоара, водещ към касите на „Автогара Перник“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.

Въззивното производство е било образувано по постъпила жалба от В. С. Б. срещу решение № 436 от 06.12.2021 год. по гр. д. № 455/2020 год. по описа на Окръжен съд – Перник. В диспозитива на въззивното решение обаче, Софийският апелативен съд се е произнесъл по правилността на „решение 21.05.2021 г. постановено по гр. д. № 9016/2020 г. по описа на ОС-Перник“. Ето защо настоящият състав на ВКС намира, че в решението е допусната очевидна фактическа грешка, чието отстраняване е от компетентността на въззивния съд по аргумент от чл. 247 ГПК.

С оглед на изложените съображения делото следва да се върне на Софийския апелативен съд за произнасяне по реда...