О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4085
гр.София, 14.12.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 1957 по описа за 2023 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на[Фирма 3] против решение № 96 от 23.01.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2769 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, с което е потвърдено решение № 262257 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 5576 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, I-17 състав, за отхвърляне на предявения от касатора против Държавата, представлявана от министъра на финансите, иск по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 29 540,71 лв., изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на приход от произведена електрическа енергия в периода април-ноември 2016 г., януари-октомври 2017 г. и януари-март 2018 г. при цена 106,86 лв./МВтч вместо при цена 576,50 лв./МВтч, поради приемане на § 18, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2025 г.), която законодателна промяна съставлява съществено нарушение на правото на ЕС.
Касаторът твърди, че решението на Апелативен съд - София е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли чл. 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, уреждащ правото на свобода на стопанската инициатива в правния ред на Съюза, да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска съществуването на национална правна разпоредба като тази на § 18 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, по смисъла на която, при наличието на сключен договор и съществуващи договорни отношения, уредени от специални норми на действащото законодателство, се осъществява изменение на един от основните елементи на договора /цена/ чрез законодателен акт в полза на един от субектите по договора?
2. Следва ли принципът на правна сигурност да се тълкува в смисъл, че не позволява преуреждането на вече възникнали въз основа на специални норми отношения между частни лица или между държавата и частни лица, ако с това преуреждане се засягат по неблагоприятен начин оправданите правни очаквания на частноправните субекти и вече придобити от тях права?
3. Като се има предвид решението на Съда по делото Plantanol, Решение от 10 септември 2009 г., дело C-201/08, ECLI:EU:C:2009:539, следва ли принципът на защита на оправданите правни очаквания като основен принцип на правото на ЕС да се тълкува в смисъл, че не позволява държава членка да измени, без достатъчно гаранции за предвидимост, приложимата правна уредба към производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, като премахне предсрочно съществуващи в законодателството мерки на стимулиране производството на електроенергия от възобновяеми източници, които са свързани със сключени дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия, в разрез с условията, при които частните субекти са осъществили инвестиции в производство на електроенергия от възобновяеми източници и са сключили дългосрочни договори за изкупуването й от държавнорегулирани доставчици на електроенергия?
4. Следва ли чл. 3 и чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, предвид на съображение 8 и 14 от нейния преамбюл, да бъдат тълкувани в смисъл, че налагат на държавите членки задължение, чрез националните мерки по прилагане на Директивата, да гарантират правна сигурност на инвеститорите в производството на електроенергия от възобновяеми източници, в това число от слънчева енергия?
5. Допускат ли чл. 3 и чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО тълкувания във вр. със съображения 8 и 14 от Директивата, национална уредба като § 18 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, която изменя съществено преференциалните условия за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници, при условията на вече сключени дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия от такива източници, в съответствие с първоначално приетите национални мерки по прилагане на Директивата?
6. Представлява ли имущество, защитено от чл. 17, пар. 1 от Хартата на основните права Европейския съюз (ХОПЕС), вземането по договор за цената на произведената електрическа енергия, чийто размер и срок за изплащане са определени от нормативен акт?
7. Закрилата на имуществото по чл. 17, пар. 1 от ХОПЕС зависи ли от размера или стойността на притежаваното имущество и изключва ли най-благоприятното ползване на имущество, в смисъл на носещо най-големи очаквани приходи?
8. Съответства ли на принципите за недискриминация, равно третиране и равнопоставеност, заложени в решенията на СЕС по дела С-319/02 и С-443/06 въведеното с § 18 ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2025 г.) намаляване на преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници само за определени производители - тези, които са подали заявление за подпомагане преди влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ)?
9. Длъжен ли е въззивният съд да провери дали преференциалната цена предоставя предимство на производителите на ел. енергия от ВЕИ, засегнати от § 18 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, и дали това предимство представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС при липса на решение и открита от Европейската комисия официална процедура по разследване дали тази мярка представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ? Допускат ли чл. 107 и чл. 108 ДФЕС законодателният орган на държава членка да извърши тази преценка чрез свой акт?
Ответникът по касационната жалба Държавата, представлявана от министъра на финансите, счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд - София, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищецът /понастоящем жалбоподател/ „Стоекс 2008 ООД е собственик на Фотоволтаична електоцентрала, находяща се в [населено място], общ. Никопол, област Плевен, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р. Б. АД с договор от 01.03.2010 г. Със споразумение от 18.03.2011 г. към договора страните са договорили краен срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване - 12 месеца от датата на подписването на споразумението. С Договор № 15/312/01735/21.12.2011 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен между Държавен фонд „Земеделие и „Стоекс 2008 ООД на дружеството е предоставена финансова помощ, представляваща 80% от одобрените и реално завършени от дружеството разходи, свързани с проект № 15/312/01735 от 10.08.2010 г. за изграждане на фотоволтаична централа.
Съдът е констатирал също, че на 23.08.2012 г. „ЧЕЗ Р. Б. АД и „Стоекс 2008 ООД са сключили два договора - за използване на разпределителната мрежа от производителя „Стоекс 2008 ООД и за изкупуване от „ЧЕЗ Р. Б. АД на произведената от „Стоекс 2008 ООД електрическа енергия по цени и условия, определени в договора и в съответствие с действащите нормативни актове. В чл. 2, ал. 1 от договора страните са определили срока на действие на постигнатото съглашение - до 23.08.2032 г., тоест 20 години. В чл.11, ал.4 от договора цената, по която купувачът изкупува електрическата енергия е определена на 576,50 лв./МВтч без ДДС, като тази цена е валидна до изтичане срока на договора. Уговорено е също, че в случай на промяна на действащото законодателство, в резултат на която се промени договорената преференциална цена, страните се съгласяват тя да бъде актуализирана в съответствие със законодателните промени. С решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, считано от 01.07.2011 г., е определена преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници, като за електрически централи с фотоволтаични модули до 30 кВТч цената е 576,50 лв./МВтч без ДДС. С решение № Ц-14/01.07.2014 г. ДКЕВР, считано от датата на вземане на решението, е приета преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, когато инвестицията за изграждането на енергийния обект се подпомага със средства от национална или европейска схема за подпомагане, като за фотоелектрически централи с инсталирана мощност до 30 МВт цената е 106,86 лв./МВтч без ДДС, когато обектът е изграден с безвъзмездно финансиране от 70% до 80%. След това обаче на 24.07.2015 г. в „Държавен вестник е обнародван ЗИД на ЗЕ. В параграф 18, ал. 1 от ПЗР на този закон е предвидено, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяемите източници (ЗЕВИ), се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Ал. 2 вменява в задължение на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници в срок до 31.07.2015 г. да приведат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал. 1 на параграф 18. Според дружеството приемането на параграф 18 представлява нарушение на правото на ЕС. Това нарушение е довело до вреда за дружеството, състояща се в пропуснати приходи от цената на произведената електроенергия в резултат от намаляването на преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия от ВЕИ с разпоредбите на параграф 18 на ЗИД на ЗЕ. З. дружеството е предявило срещу Държавата иск за обезщетение за тези имуществени вреди в размер на 29 540,71 лв., който е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че отговорността за нарушаване правото на ЕС се предпоставя от установяване на следните елементи, посочени в решения на Съда на ЕС: 1. нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти; 2. нарушението да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Посочил е, че съгласно чл. 4, § 3 от ДФЕС държавите членки са длъжни да осигурят спазването на правото на ЕС, като прогласеното там задължение за лоялно сътрудничество изисква от тях да гарантират върховенството и ефективното прилагане на правото на ЕС. В изпълнение на това задължение националният законодателен орган дължи да приема закони, които не противоречат на общностното право, както и да изменя съществуващите, така щото да не противоречат на същото. Констатирал е, че ЗЕВИ въвежда във вътрешния правен ред Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от ВИ (§ 2 от ДР на ЗЕВИ). Съгласно възприетия в ЗЕВИ режим за насърчаване на енергията от ВИ остава задължението за изкупуване на енергията от ВИ по договори с продължителен срок на действие - от 12 до 20 г. в зависимост от вида на първичния енергиен източник. За производителите на енергия от ВИ съществува опцията да излязат на енергийния пазар или да бъдат на регулирания сегмент на пазара за изкупуване с преференциални цени на посочения обем електроенергия от ВИ, който обем се променя с изменение на ЗЕВИ. Енергийните обекти, производители на енергия от ВИ, с оглед на определяне на преференциалните цени на изкупуване, съгласно чл. 31, ал. 7, т. 2 ЗЕВИ (в неговата редакция при влизане в сила на 3.05.2011 г.), във връзка с ал. 8 от същия закон, са разграничени в две основни групи: такива обекти, които са ползвали инвестиция за изграждане от национални и европейски фондове, и други, които са изградени със собствени инвестиции. За изкупуването на електроенергията от първите не се прилагат преференциалните цени по чл. 31, ал. 1, които са общи, а такива, които са определени от КЕВР, съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Последната изисква намаляване на преференциалната цена пропорционално на инвестицията за изграждане от национална или европейска схема за подпомагане. Съгласно §11 от ПЗР на ЗЕВИ разпоредбите на чл. 31, ал. 7, т. 2 и ал. 8 (в обнародваната редакция на ЗЕВИ от 03.05. 2011 г.) се прилагат само за проекти, по отношение на които заявления за подпомагане постъпват след влизането в сила на закона. В съответствие с разпоредбата на чл. 31, ал. 8, във връзка с ал. 7, т. 2, ЗЕВИ, регулаторните решения на КЕВР за цените на енергията от ВИ се разграничават според енергийните обекти - в зависимост от това дали (и доколко) инвестицията за изграждането на тези обекти е със средства от национална или европейска схема за подпомагане. Първото такова решение с коригирани цени е прието през ноември 2011 г. Тези цени за изкупуване се отнасят само за производителите, подали заявление за подпомагане след влизането в сила на ЗЕВИ (03.05.2011 г.). Решение № Ц-14/01.07.2014г. е последното регулаторно решение, преди оспорените промени, за коригиране на преференциалните цени в случаите, когато производителите на електрическа енергия от ВИ са ползвали финансиране от национална или европейска схема за подпомагане.
Софийският апелативен съд е изложил подробни съображения защо са несъстоятелни доводите на дружеството, че разпоредбите на § 18, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗЕ са в противоречие с основни принципи и конкретни норми на ЕС.
На първо място според съда неоснователно е позоваването от страна на жалбоподателя на правилото, закрепено в чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 ЗЕВИ, според което преференциалната цена не подлежи на промяна за целия срок на договора. Видно от параграф 18, ал.5 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ за производителите на електрическа енергия от ВИ по параграф 18, ал.1 не се прилагат разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.32, ал.3 от ЗЕВИ. На следващо място не може да се приеме, че са налице оправдани правни очаквания у жалбоподателя да получава една и съща преференциална цена за целия период на договора предвид уговорката в чл. 1, ал. 4 от договора му с обществения доставчик, че при законодателни промени, засягащи определянето на преференциалните цени на изкупуване на ел. енергия, същите ще бъдат приложени между страните. Съдът се е позовал още и на Решение № СА.44840 (2016/NN) на ЕК, с което се приема, че, когато изграждането на съоръжения за производство на енергия от ВИ се финансира от национална или европейска схема за подпомагане, преференциалните цени се коригират, за да се вземе предвид нивото на предоставеното подпомагане за инвестиране. Корекцията се извършва чрез пропорционално намаляване на регулаторната база на активите, използвана за изчисляване на преференциалните цени на изкупуване със стойността на инвестицията, предоставена по линия на национални схеми за подпомагане или схеми за подпомагане на ЕС. Въззивният съд е съобразил също, че въпросът за това дали нормата на § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ нарушава принципа на законността и свързания с него принцип на оправданите правни очаквания, е разгледан в решение № 5/11.05.2017 г. по к. д. № 12/2016 г. на Конституционния съд. В решението е прието, че принципът на правна сигурност не може да се идентифицира с абсолютно недопускане на промяна в действащата законодателна рамка на дадена сфера на обществени отношения. Законодателят може да прави промени в материята относно енергия от ВИ, за да приведе правната уредба в съответствие с променящите се икономически и социални условия в страната, включително и с цел стабилизиране на регулирания сектор, при условие че инсталациите за енергия от ВИ, предмет на специален режим, няма да бъдат възпрепятствани за възвръщане на техните инвестиции в рамките на дългосрочните договори. Правото на възвръщане на инвестициите не е право на определен непроменяем задължително висок размер на цените за изкупуване на енергията и респективно - на постоянно висок приход от производство на енергия от ВИ. Намаляването на цените за изкупуване в конкретния случай не е санкция за производителите на енергия от ВИ, а създава предпоставка за равноправно третиране на всички производители на енергия от ВИ. Оспорената разпоредба на §18 ПЗР ЗИДЗЕ актуализира режима на компенсиране на производителите на енергия от ВИ и промените се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии. Цените за изкупуване на енергия от ВИ не са предмет на свободно договаряне, а се определят от формиран от държавата национален регулатор при условията и по ред, посочени в закон. Намаляването на цените за изкупуване на енергията от ВИ е средство за справедливо разпределение на разходите в обществото между тези, които в определена степен са привилегировани за своите приходи и следва да понесат и полагащите им се тежести. Очакванията на правните субекти да не се променя законодателството, не са конституционно защитени, особено когато става дума за уредба на непазарни механизми при условията на ясна цел за изграждане на конкурентен вътрешен електроенергиен пазар в ЕС. Очертаната позиция на Конституционния съд има опора в практиката на СЕС (напр. решение по дело С-201/08, Plantanol GmbH Со. KG срещу Hauptzollamt Darmstadt, пар. 49; решение по дело Di Lenardo и Dilexport, присъединени дела С 37/02 и С 38/02, пар. 70 и др.). СЕС придава особено значение на правната сигурност когато се отнася до ограничаване на основните права и свободи и нееднократно сочи на необходимостта тези ограничения да са оправдани от специфичен обществен интерес, валидността на който, като основание за ограничаване, се преценява с инструментариума на пропорционалността (решение по дело Wachauf, Hubert Wachauf v Federal Republic or Germany 5/88, [1989] 2609). В крайна сметка въззивният съд е достигнал до извода, че жалбоподателят не може да очаква законодателството да не бъде изменяно в течение на 20 години, нито има оправдани правни очаквания относно запазването на размера на преференциалната цена за целия период на договора, която преференциална цена е изцяло в прерогативите на държавата да допуска, определя размера й и да го изменя съобразно измененията в социално-икономическите условия и при съобразяване измененията в Европейската правна рамка в областта. Поради това и предвид чл. 11, ал. 4 от Договора между ищеца и ЧЕЗ Р. Б. АД съдът е заключил, че оспорваната норма на § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не нарушава принципа на законността и свързания с него принцип на оправданите правни очаквания.
Освен това Софийският апелативен съд е счел, че оспорената разпоредба /§ 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ/ не противоречи и на чл. 3 и чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО. Позовал се е на т. 28 от решението по съединени дела С-798 и С-799/18 СЕС. Тази точка гласи: Както следва от самия текст на чл. 3,§ 3, буква а) от Директива 2009/28, и по-специално от думата може, държавите членки не са длъжни да приемат схеми за подпомагане, за да насърчат използването на енергия от възобновяеми източници. Действително, те разполагат с право на преценка относно мерките, които считат за подходящи за постигането на задължителните общи национални цели, определени в чл. 3, параграфи 1 и 2 от тази директива във връзка с приложение 1 към нея. Такава свобода на преценка означава, че държавите членки са свободни да приемат, изменят или отменят схеми за подпомагане, стига тези цели да са изпълнени. В случая националните цели в областта на енергията от ВИ по Директива 2009/28/ЕО са изпълнени още през 2012 г., поради което държавата разполага с дискреция да намали размера на преференциалните цени с цел от една страна да премахне свръхкомпенсирането на доставчици като жалбоподателя, който вече е получил помощ при изграждане на съоръженията за ВИ и да го постави при равни условия с другите видове доставчици, а от друга страна да намали икономическата тежест, възложена на потребителите.
Съдът не е установил нарушение и на чл. 3, § 1 от Директива 2009/72/ЕО, тъй като тази разпоредба въвежда общо задължение за регулиране на енергийния пазар в съответствие с нормите на директивата, което задължение може да има съдържание само във връзка със следващите норми. То не може да се прилага самостоятелно, поради което не е ясно в какво точно се състои оплакването на жалбоподателя и какво точно несъответствие вижда той между § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ и цитираната разпоредба.
Въззивният съд е достигнал също до извода, че с § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не е допусната и твърдяната дискриминация на производителите, които попадат в обхвата на разпоредбата, включително жалбоподателите. Приел е, че това законодателно изменение има за цел именно да не допусне нарастващото неравенство между привилегировани производители като тези от ВИ и останалите производители, предвид възможното свръхкомпенсиране, което привилегированите производители получават веднъж като помощ за инвестицията и веднъж под формата на преференциални цени за произвежданата от тях електрическа енергия.
Според съда не са нарушени също чл. 16, чл. 17 и чл. 20 ХОПЕС. Чл. 16 ХОПЕС урежда свободата на стопанска инициатива и в частност свободата на договаряне. Жалбоподателят е сключил договор в рамките на регулирания пазар, а не на свободния пазар. Свободата на стопанската инициатива съществува само на свободния пазар, докато на регулирания пазар цените за изкупуване на енергия от ВИ не са предмет на свободно договаряне, а се определят от държавния регулатор (КЕВР) при условията на закона. Жалбоподателят е избрал да функционира на регулирания пазар, където получава привилегировано третиране, включително чрез по-високи изкупни цени на електроенергията. От друга страна обаче той следва да се съобразява с регулативните правомощия на държавата на регулирания пазар, които са по-големи тук от тези на свободния пазар. Чл. 17 ХОПЕС регламентира защита на правото на собственост. С решение на СЕС от 15 април 2021 г. по съединени дела С-798 и С-799/2018 г., е дефинирано, че бъдещият доход може да се смята за собственост, която би могла да се ползва от закрилата на чл. 17 от Хартата само ако вече е бил спечелен, ако е бил обект на сигурно вземане или ако са били налице обстоятелства, които могат да създадат у заинтересованото лице оправдани правни очаквания да получи имуществена стойност. В случая по изложените по-горе съображения не може да се приеме, че за жалбоподателя са налице оправдани правни очаквания да получава първоначално определената имуществена стойност в течение на целия срок на договора с обществения доставчик. Въззивният съд се е аргументирал с т. 48 от заключението на генералния адвокат, към която препраща т.54 от решението на СЕС по съединени дела С-798 и С-799/2018, според която правото на бъдещо предоставяне на стимулите, предвидени в споразуменията, сключени между операторите на фотоволтаични инсталации и GSE не може да се счита за достатъчно окончателно, така че намаляването на тези стимули и промяната на условията за предоставянето им да съответстват на отчуждаването на имущество, което вече е част от патримониума на тези оператори. Чл. 20 от ХОПЕС, който урежда равенството пред закона. Нормите на параграф 18 от ЗИД на ДР на ЗЕ не са в противоречие с чл.20 от ХОПЕС, а напротив - приети са, за да намалят, ако не да отстранят напълно съществуващо неравенство между производителите, които са подали заявления за подпомагане след влизане в сила на ЗЕВИ и тези, които са подали такова заявление преди влизане в сила на ЗЕВИ, какъвто е и жалбоподателят. Първата група производители са получавали цените по чл.31, ал. 8 ЗЕВИ от въвеждането в експлоатация на техните мощности. Производителите от групата на жалбоподателя пък са получавали цените по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ, като едновременно с това са получили и подпомагане за самата инвестиция от национални или европейски схеми за подпомагане. Подпомагането по две направления, каквото е дадено и на жалбоподателя, е довело до риск от свръхкомпенсиране и реализирането на твърде висока печалба. Именно това неравенство в икономическите условия идва да отстрани нормата на § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.
С тези мотиви съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал първото условие за търсене на отговорност за нарушаване правото на ЕС - нарушаване на правна норма на ЕС, даваща права на правните субекти, което води до неоснователност на иска. З. С. апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск.
Формулираните от касатора въпроси касаят доводите в исковата молба, че § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ противоречи на правото на ЕС и съображенията на въззивния съд за липсата на такова противоречие, поради което са от значение за изхода на спора, с изключение на деветия въпрос. Дадените от Софийския апелативен съд разрешения на първите седем въпроса обаче съответстват на практиката на ВКС, съдържаща се в определения № 50692 от 4.10.2022 г. по гр. д. № 520/2020 г. на III ГО и № 591 от 14.07.2022 г. по гр. д. № 1432/2020 г. на IV ГО. Тази практика е формирана въз основа на тълкуването на правото на ЕС, съдържащо се в решение от 15 април 2021 г., Federazione nazionale delle imprese elettrotecniche ed elettroniche (Anie) по съединени дела С-798/18 и С-799/18 СЕС. Налице е сходство в правната уредба на Италия и България, уреждаща схемите за подпомагане на производството на енергия от възобновяеми източници. В т.28 от това решение е прието, че държавите членки разполагат с право на преценка относно мерките, които считат за подходящи за постигането на задължителните общи национални цели, определени в чл.3, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/28. Такава свобода на преценка означава, че държавите членки са свободни да приемат, изменят или отменят схеми за подпомагане, стига тези цели да са изпълнени. Според т.42 от решението, когато предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на мярка, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позове на принципа за защита на оправданите правни очаквания, когато тази мярка бъде приета. Също така икономическите оператори не могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на съществуващото положение, което може да бъде променяно от националните органи в рамките на тяхното право на преценка. В т.54 се констатира, че правото на операторите на фотоволтаичните инсталации да се ползват без промяна от насърчения за целия срок на действие на споразуменията не е придобито правно положение и не е обхванато от защитата, предвидена в чл.17 от Хартата и следователно промяната на размера на тези насърчения, извършена с национална правна уредба, не може да бъде приравнена на нарушаване на правото на собственост. Националната правна уредба не може да се счита за намеса в свободата на договаряне по смисъла на чл.16 от Хартата/т.61/ или за накърняване на свободата на стопанска инициатива, закрепена в чл.16 от Хартата/т.66/. Крайният извод в решението е, че чл.3, параграф 3, буква а/ от Директива 2009/28/ЕО и членове 16 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда намаляване или отлагане на плащането на насърчения за енергията, произведена от слънчеви фотоволтаични инсталации, предоставени по рано с административни решения и потвърдени с ad hoc споразумения, сключени между операторите на тези инсталации и публично дружество, когато тази правна уредба се отнася до вече предвидени, но все още недължими насърчения.
По осмия въпрос на касатора въззивният съд е преценил, че § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ няма дискриминационен характер и не е допуснато противоречие с принципа за равенството пред закона. Нормата е приета именно за да намали, ако не да отстрани напълно, съществуващо неравенство между производителите, които са подали заявления за подпомагане след влизане в сила на ЗЕВИ, и тези, които са подали такова заявление преди влизане в сила на ЗЕВИ, какъвто е и жалбоподателят. Това разрешение на въззивния съд на осмия въпрос на касатора съответства на мотивите на решение № 5/11.05.2017 г. по к. д. № 12/2016 г. на Конституционния съд. Намаляването на цените за изкупуване в конкретния случай не е санкция за производителите на енергия от ВИ, а създава предпоставка за равноправно третиране на всички производители на енергия от ВИ. Оспорената разпоредба на §18 ПЗР ЗИДЗЕ актуализира режима на компенсиране на производителите на енергия от ВИ и промените се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии. Цените за изкупуване на енергия от ВИ не са предмет на свободно договаряне, а се определят от формиран от държавата национален регулатор при условията и по ред, посочени в закон. Намаляването на цените за изкупуване на енергията от ВИ е средство за справедливо разпределение на разходите в обществото между тези, които в определена степен са привилегировани за своите приходи и следва да понесат и полагащите им се тежести. Очакванията на правните субекти да не се променя законодателството, не са конституционно защитени, особено когато става дума за уредба на непазарни механизми при условията на ясна цел за изграждане на конкурентен вътрешен електроенергиен пазар в ЕС. На свой ред мотивите на Конституционния съд са основани на практиката на СЕС (напр. решение по дело С-201/08, Plantanol GmbH Со. KG срещу Hauptzollamt Darmstadt, пар. 49; решение по дело Di Lenardo и Dilexport, присъединени дела С 37/02 и С 38/02, пар. 70 и др, решение по дело Wachauf, Hubert Wachauf v Federal Republic or Germany 5/88, [1989] 2609).
Следователно разрешенията на въззивния съд по всички въпроси на касатора/без 9 въпрос/ са в съответствие с решения на СЕС, които са задължителни за българския съд съгласно чл.633 от ГПК, поради което липсват допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Деветият въпрос на касатора не е от значение за крайния изход на спора относно дължимото обезщетение за имуществени вреди. Последицата от разрешението на този въпрос в желания от касатора смисъл би довела до отнемане на помощта на другите оператори на фотоволтаични централи съгласно чл.108, т.2 от ДФЕС, които според касатора са се облагодетелствали, но не би се отразила на имуществото на касатора.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не трябва да се допуска.
При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на Държавата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 от 23.01.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2769 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО,1 състав.
ОСЪЖДА[Фирма 3]-ЕИК:200201998 да заплати на Държавата, представлявана от министъра на финансите, 100 /сто лева/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.