КОГАТО ПРИ РАЗВОД ВЕДОМСТВЕНО ЖИЛИЩЕ Е ПРЕДОСТАВЕНО КАТО СЕМЕЙНО НА ЕДИНИЯ СЪПРУГ, А НАСТАНЕНОТО ОТ ВЕДОМСТВОТО ЛИЦЕ Е ДРУГИЯТ СЪПРУГ, КОЙТО СЛЕДВА ДА ГО НАПУСНЕ, МЕЖДУ ОСТАНАЛОТО В ЖИЛИЩЕТО ЛИЦЕ И ВЕДОМСТВОТО СЕ ЗАПАЗВАТ СЪЩИТЕ НАЕМНИ ОТНОШЕНИЯ, КАКВИТО СА УСТАНОВЕНИ С НАСТАНИТЕЛНАТА ЗАПОВЕД

Председателят на Върховния съд на Р. Б. е направил предложение за издаване на тълкувателно решение по следните въпроси:

1. Когато семейното жилище е ведомствено и е било предоставено от ведомството на единия съпруг, ако съдът го предостави на основание чл. 107, ал. 1 СК на другия съпруг, какви отношения възникват между оставащия в жилището съпруг и ведомството по повод на същото жилище.

2. Ведомството може ли да иска изваждане на същия съпруг от жилището и на какво правно основание следва да предяви иска.

3. В случай че искът бъде уважен, при какви условия следва да се извърши опразването - с посочване или без посочване на друго държавно жилище за настаняване.

Поставените въпроси са във връзка с положението на членовете на семейството на лицето, настанено във ведомствено жилище, и техните права върху това жилище. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗНО заповедта за настаняване в държавно жилище се отнася и за всички членове на семейството на настанения. Ведомствените жилища са също държавни жилища, но предоставени за настаняване в това само на работници и служители от съответното ведомство. Редът и начинът за настаняване са установени в чл. 18 ЗНО. Но както е предвидено в ал. 3 на същия текст, включително и в случаите, в които законът допуска за някои ведомства редът и начинът да се уредят с техни вътрешни наредби, следва да се съблюдават всички разпоредби на раздел II от Закона за наемните отношения. А чл. 13, ал. 2 ЗНО е също разпоредба от този раздел на закона. Така че тази разпоредба в еднаква степен важи и за лицата, настанени във ведомствени жилища и за членовете на техните семейства.

Членовете на семейството имат всички права, които произтичат от настанителната заповед за настаненото лице, но тези права не са самостоятелни. Те са производни и зависими от неговите права. Това е така, тъй като титуляр по наемното отношение е само настаненото лице. Промените, които биха настъпили в това правоотношение и които биха изменили в един или друг смисъл правата на настаненото лице, ще се отразят по начало и върху правата на членовете на семейството му. Така ако настъпи някое от основанията за прекратяване на наемното отношение по чл. 36, ал. 1 ЗНО (например, като: неплащане на наемната цена, нарушение на правилата на морала, лошо стопанисване на жилището, прекратяване на трудовия договор с настаненото лице и пр.), това основание може да послужи за предявяване на иск от ведомството за опразване на жилището от всички членове на семейството. Уважаването на такъв иск спрямо титуляра по наемния договор е основание за изпълнение спрямо всички обитаващи жилището членове на семейството му.

При развод и предоставяне на ведомственото жилище на основание чл. 107, ал. 1 СК на другия съпруг (който не е титуляр по наемното отношение) също така не се установяват нови наемни отношения между ведомството и останалия в жилището съпруг. Те са същите, които са възникнали и произтичат от настанителната заповед. Член 26 ЗНО, съгласно който между собственикът и съпруга, на когото жилището е предоставено като семейно, възникват нови наемни отношения, е неприложим. Тази разпоредба се намира в раздел IV на Закона за наемните отношения, отнасящ се само до жилищата, собственост на граждани, но не и до държавните жилища. При това в редакцията й, която е в сила от 08.05.1979 г. (ДВ, бр. 36 от 1979 г.) действието на тази разпоредба е ограничено само до жилищата, които са собственост на единия съпруг или на негови близки и са предоставени на другия съпруг. Така че, когато семейното жилище е ведомствено, решението на съда по чл. 107, ал. 1 СК относно ползуването му не изменя характера и обема на съществуващите наемни отношения. Произтичащите от тях права и задължения остават такива, каквито са установени с настанителната заповед, но се упражняват не от титуляра по заповедта, а от останалия в жилището съпруг.

От изложеното следва, че ако до развода са настъпили обстоятелства, които съставляват основание за прекратяване на наемното отношение, това основание може да се ползува за предявяване на иск за опразване на жилището и след прекратяването на брака и срещу останалия в жилището съпруг. От обстоятелството, че ведомственото жилище му е предоставено като семейно и че титулярът по настанителната заповед го е напуснал, не се пораждат нови и самостоятелни настанителни права за този съпруг. Той и останалите членове на семейството могат да бъдат осъдени да освободят жилището и по причина, лежаща в съпруга, който с решението по чл. 107, ал. 1 СК е лишен от ползуването на жилището, в това число и поради прекратяване на трудовия договор между това лице и ведомството, извършило настаняването (чл. 36, ал. 1, т. 7 ЗНО). А решението за опразване на жилището ще подлежи на изпълнение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗНО, като за ведомството ще съществува задължение да им посочи друго държавно жилище в зависимост от основанието, на което е прекратен трудовият договор с настаненото лице.

Друго е обаче положението, когато бракът на настаненото във ведомственото жилище лице е прекратен, преди да е възникнало някое от основанията по чл. 36, ал. 1 ЗНО за прекратяване на наемния договор. В такъв случай, ако жилището е предоставено като семейно на другия съпруг наемният договор може да бъде прекратен само с оглед на причини, съдържащи се или създадени от него. Такава причина обикновено е обстоятелството, че този съпруг не работи във ведомството, предоставило ведомственото жилище. Съгласно чл. 36, ал. 1, т. 6 ЗНО това обстоятелство е основание за прекратяване на наемните отношения. Решението за опразване на жилището на това основание обаче се изпълнява след предоставяне на наемателя друго държавно жилище съобразно с наеманото (чл. 38, ал. 1 ЗНО). Напускането на работата и прекратяването на трудовия договор с настаненото лице, настъпили след развода, не могат да бъдат основание за прекратяване на наемните отношения спрямо другия съпруг, на когото жилището е било предоставено като семейно. В този случай правоотношенията между ведомството и това лице са фактически преустановени с напускането на жилището от него в резултат на решението по чл. 107, ал. 1 СК. Той не разполага повече с правата по настанителната заповед и не може да прекратява едностранно възникналите по силата на тази заповед за него и членовете на бившето му семейство наемни отношения, нито пък да създава основания за прекратяването им от страна на ведомството.

За посоченото различие в положението на другия съпруг и на членовете на семейството, останали в семейното жилище, обаче следва да се държи сметка само при наличието на влязло в сила решение за прекратяване на брака между него и съпруга - титуляр по наемния договор. Фактическата раздяла между съпрузите не дава отражение върху отношенията с ведомството, предоставило жилището. При такава раздяла и при напускане на жилището от страна на съпруга-титуляр по настанителната заповед, наемните отношения между него и ведомството се запазват. А ако това лице е създало предпоставки за прекратяване на тези отношения (като например, ако е напуснало работата си във ведомството), наемният договор може да бъде прекратен включително и спрямо останалите в жилището членове на семейството без оглед на фактическата раздяла на съпрузите.

По изложените съображения и на основание чл. 212 ГПК Върховният съд, Общото събрание на гражданската колегия,

РЕШИ:

1. Когато при развод ведомствено жилище е предоставено като семейно на единия съпруг, а настаненото от ведомството лице е другият съпруг, който следва да го напусне, между останалото в жилището лице и ведомството се запазват същите наемни отношения, каквито са установени с настанителната заповед.

2. Ако решението за развод е влязло в сила, след като е настъпило някое от основанията по чл. 36, ал. 1 ЗНО за прекратяване на наемните отношения от страна на ведомството, на това основание може да се води иск за опразване на жилището спрямо всички останали в жилището лица.

3. Ако разводът е бил постановен, преди да са възникнали основания за прекратяване на наемните отношения, иск за опразване на жилището срещу съпруга, на който то е предоставено като семейно, може да се води само ако основанието е създадено или произтича от него. Поведението на другия съпруг след влизане в сила на решението за прекратяване на брака не може да бъде основание за прекратяване на наемните отношения спрямо останалите в семейното жилище съпруг и други членове на семейството.

4. Фактическата раздяла между съпрузите не променя съществуващите до нея наемни отношения с ведомството, и то може да води иск за опразване на жилището на всяко от основанията по чл. 36, ал. 1 ЗНО, възникнало спрямо титуляра по настанителната заповед както срещу него, така и срещу останалите членове на семейството.

5. Изпълнението на решението за опразване на ведомственото жилище зависи от основанието, на което са прекратени наемните отношения.

Ако основанието е прекратяването на трудовия договор с титуляра по настанителната заповед, наемните отношения ще подлежат на прекратяване, както следва:

а) в случаите по т. 2 и 4 - по чл. 36, ал. 1, т. 7 ЗНО, като решението подлежи на изпълнение след предоставяне на друго жилище на наемателя освен в изключенията, посочени в чл. 38, ал. 2 ЗНО;

б) в случаите по т. 3 - по чл. 36, ал. 1, т. 6 ЗНО, като във всички случаи решението се изпълнява след предоставяне на друго жилище на наемателя.