ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4574

Гр.София, 13.10.2025г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

Като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр. д.№4779/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от ответника по касация Б. С. В. за допълване на определението, постановено по реда на чл.288 от ГПК, в частта за разноскитe, тъй като съдът не е съобразил представените с молба от 28.05.2025г., регистрирана в ЕПЕП договори за правна защита и съдействие.

Касаторите Я. Н. С. и Д. В. С. са депозирали отговор по искането, в което се изразява становище за неговата неоснователност, тъй като от представените по делото договори за правна защита и съдействие се установява, че уговореното между ответника и неговия процесуален представител адвокатско възнаграждение не е било реално заплатено.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното :

Искането е направено в месечен срок от постановяване на определението по чл.288 от ГПК и е допустимо.По същество е основателно.

При справка в електронната папка на делото се установява, че на 28.05.2025г. е постъпила молба, подадена от адвокат П.А. с КЕП, към която са представена два договора за правна защита и съдействие/по претенцията на всеки един от касаторите/, от съдържанието на които се установява, че уговореното и заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на по 800лв. по всеки един от договорите.Неоснователен е доводът на насрещната страна, че не се установява реалното заплащане на адвокатското възнаграждение. Според т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в договора за правна защита и съдействие следва да е вписан начина на...