О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60404
гр. София, 18.11.2021 г.
Върховният касационен съд, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2061 от 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Я. срещу въззивно решение № 260506 от 09.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 2183/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 3419 от 22.08.2019 г. по гр. д.№ 6461/2018 г. на Пловдивския районен съд, поправено с решение № 2907 от 11.08.2020 г. по същото дело, с което по предявения от Г. Й. Ш. против Н. В. Я. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че правото на ползване на ответника върху дворно място, съставляващо УПИ *- *, *, кв. 5 по плана на [населено място], Пловдивска област, не съществува, поради погасяването му по давност.
По делото е установено, че Н. В. Я. и покойният съпруг И. А. Я. (починал преди завеждане на делото) са дарили на децата си А. И. Я. и Е. И. Я. процесния урегулиран имот, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, като са си запазили пожизнено правото на ползване. С постановление за възлагане на недвижим имот от 03.08.2009 г. на ЧСИ на ищеца в първоинстанционното производство Г. Й. Ш. е възложена 1/2 ид. ч. от дворното място, като в самото постановление е записано, че върху имота...