О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60577

София, 18.11.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.

П. Х.

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 186/2021 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Б. П. с ЕГН [ЕГН], представлявана от своята майка и законен представител Г. Д. П., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 11919 от 26.08.2020 г., поправено с решение № 12437 от 03.12.2020 г., по в. гр. д. № 1915/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, седми въззивен състав, в частите, с които: 1. след частична отмяна на осъдителното решение № 1336 от 19.02.2020 г. по гр. д. № 10820/2017 г. на Софийски градски съд, I-12 състав, за разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 18.08.2016 г., искът по чл.432, ал.1 КЗ в тази част е отхвърлен; 2. е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковата претенция срещу ЗД „Бул инс“ АД за разликата до пълния размер на частичния иск от 125 000 лева.

В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че неправилно е приложена нормата на чл.52 ЗЗД, като не са взети предвид всички обстоятелства, имащи значение при определяне на адекватна репарация на търпени от пострадалото дете неимуществени вреди. Сочи се, че при постановяване на решението, съдът не е дооценил тежестта на част от получените увреди, настъпилите усложнения в здравословното състояние на Д. П., довели до загуба на жизненоважни органи – жлъчен мехур и апендиктомия. Твърди се още, че въззивният съдебен състав е подценил влиянието на произшествието върху психичното здраве на пострадалата и не е извършил детайлен анализ на установените в тази връзка факти от св. П.. Според касационната жалбоподателка, въззивното решение не съответства на изискванията на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, а в производството пред САС е допуснато нарушение на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК.

Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и следва ли определеното от съда обезщетение да съответства на конкретно установените по делото факти; 2. Следва ли съдебният акт да бъде мотивиран и съдът да се произнесе по всички наведени доводи от страните и при техния анализ да изложи обосновани мотиви. При частично отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществени вреди, дължи ли съдът мотиви защо намалява определеното от първоинстанционния съд обезщетение; 3. Следва ли решението на съда да почива на установените по делото факти и 4. Налице ли е процесуално нарушение по чл.266, ал.3 ГПК, ако въззивният съд не допусне поискани с въззивната жалба свидетели, които в нарушение на процесуалните правила, не са били изслушани от първоинстанционния съд. Евентуално, поддържа се, че въззивното решение е очевидно неправилно по въпроса за приетия за справедлив размер на обезвреда.

По въпросите относно приложението на чл.52 ЗЗД допълнителната предпоставка е обоснована с ППВС № 4/1968 г., както и със следните решения на ВКС, постановени по: т. д. № 60323/2016 г., т. д. № 60334/ 2016 г., т. д. № 1053/2012 г., гр. д. № 78/2011 г., гр. д. № 465/2011 г., т. д. № 1015/2011 г., т. д. № 387/2008 г. По процесуалноправните въпроси се твърди отклонение от: ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1953 г., ТР № 1/2001 г. ОСГК на ВКС и от постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС по: т. д. № 808/2009 г., гр. д. № 534/2011 г., гр. д. № 2254/2013 г., гр. д. № 1207/2011 г., т. д. № 3456/2015 г. и гр. д. № 1008/2013 г.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответното застрахователно дружество „Бул инс“ АД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което се преценява като процесуално допустима.

При постановяване на обжалваното решение, съставът на Софийски апелативен съд, сезиран с въззивни жалби на двете страни в процеса, след самостоятелна преценка на: писмените и гласни доказателства и заключенията на проведените и приети експертизи-автотехническа, съдебно-медицинска и съдебно-психологична, е приел от фактическа страна следното: В резултат на виновно и противоправно поведение на водачката на л. а. ВАЗ с рег. [рег. номер на МПС] , на 14.07.2016 г., на кръстовище в [населено място], е настъпило ПТП, в резултат на което, управляващата велосипед 7-годишна Д. П. е получила съчетана травма: глава, гърди, корем и крайници, контузия и хематом на тилната област на главата, мозъчно сътресение, контузия на гърдите и корема, посттравматичен холецистит, довел до перитонит, субтрофантерно счупване в лявата бедрена кост. Полученото мозъчно сътресение е било от лека степен, с временна загуба на съзнанието след произшествието; счупването на лявата бедрена кост е причинило трайно затруднение на крайниците за период от 6 месеца; последвало е усложнение от коремната травма, изразяващо се в остър перитонит, довело до премахване на жлъчния мехур, чиято функия се замества от черния дроб, и до премахване на апендикса. Лечебният и възстановителен процес е продължил около шест месеца, с интензивни болки през първите два месеца след ПТП и необходимост от ползване на патерици през първите четири месеца. Около една година след първоначалното лечение, е проведена нова оперативна интервенция за изваждане на металните импланти от лявата бедрена кост на пострадалата. При извършения преглед от вещото лице е установено, че не са налице неврологични усложнения от претърпяното мозъчно сътресение, като оплакванията на ищцата имат психогенен характер. Апелативният съд е зачел констатациите на СМЕ относно последиците от понесените увреждения на ищцата: намален обем на движенията на лявата тазобедрена става, белези от извършените оперативни интервенции на корема и на тазобедрената става, болки в левия долен крайник при натоварване или при неблагоприятни атмосферни условия. Според същата експертиза, застрашаващо живота на детето е било състоянието от претърпения остър перитонит, като диагностицирането и оперативното лечение са били забавени.

Въззивният съдебен състав е преценил и съдебно-психологичната експертиза, според която, пострадалото дете е преживяло силен емоционален стрес, последван от адаптационна реакция, с прояви на потиснатост, безпокойство, тревожност и страх. Вещото лице, провело експертизата, не е установило интензивна тревожност или депресивност. Подробно са обсъдени и показанията на допуснатия във въззивното производство свидетел П. П..

Като справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД е преценено обезщетение в размер на 80 000 лева. При определяне на този размер, въззивният съдебен състав е съобразил критериите, разяснени в ППВС № 4/1968 г., както и тълкуването, дадено в цитирани съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Отчел е възрастта на пострадалата – 7-годишна към датата на произшествието, вида и характера на телесните увреди, продължителността на лечебния и възстановителен процес, търпените болки и техния интензитет, страданията и неудобствата в ежедневието, налагащи ползване на чужда помощ, настъпилото възстановяване на детето. Апелативният съд е приел за недоказано твърдението за травматичен шок и за психологични промени. Началната дата на дължимост на законната лихва върху обезщетението – 18.08.2016 г., е определена при съобразяване на разпоредбите на чл.497, ал.1, вр. чл.496, ал.1 КЗ.

Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.

Формулираните правни въпроси, свързани с точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и относимите към него общи критерии, разяснени с ППВС № 4/1968 г., както и със задължението на съда да обсъди и оцени конкретни обстоятелства при определяне на размера на неимуществените вреди, и да мотивира своя съдебен акт съгл. чл.236, ал.2 ГПК, са значими за изхода на делото. Съобразявайки подробните мотиви към атакуваното решение в тяхната цялост, не би могло да се приеме обаче, че е налице отклонение от задължителните постановки на посоченото ППВС, нито, че е налице противоречие с решенията на ВКС, на които е основана допълнителната селективна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Апелативният съдебен състав е извършил самостоятелна преценка на целия доказателствен материал по делото, без да ползва предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност, като е формирал собствени фактически и правни изводи по спорното материално право, като липсват данни за допуснато отклонение от актове на нормативно тълкуване, касаещи законовото изискване за мотивиране на съдебния акт. С оглед позоваването на размера на присъдени обезщетения по различни казуси, необходимо е да се отрази, че определянето на конкретно обезщетение за неимуществени вреди е обусловено от преценката на специфични за всяко отделно дело факти. Затова не би могло да се извършва пряка съпоставка между размерите на обезщетения за неимуществени вреди, определени по различни дела.

Третият формулиран въпрос е пряко относим към поддържаните основания за неправилност на атакуваното решение, в каквато насока е и неговата обосновка. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, липсва идентитет между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност на въззивния съдебен акт. Ясното законово разграничаване между посочените основания, пояснено и в тълкувателното решение, обуславя невъзможността искането за достъп до касация да се основава или извежда от оплаквания за неправилност на фактическите изводи на решаващия съдебен състав. Това е важимо и за четвъртия въпрос. Начинът, по който е поставен въпрос № 4 – дали е налице процесуално нарушение чл.266, ал.3 ГПК, определя съотносимостта му към поддържаното касационно оплакване по чл.281, т.3, предл.2 ГПК. Освен това, в случая въззивният съд не е отказал събирането на гласни доказателства във връзка с обема на търпените от ищцата болки и страдания, които в нарушение на съдопроизводствените правила не са допуснати от първостепенния съд. Допускането само на един свидетел, а не на трима /съгласно въведеното с въззивната жалба доказателствено искане/, е обусловено от преценката на съда относно необходимостта от събиране на доказателствата, след като свидетелите са посочени за установяване на едни и същи обстоятелства, а не относно тяхната допустимост.

Като неоснователно следва да се прецени искането за допускане на касационно обжалване на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Не се установява обжалваният съдебен акт да страда от явен порок, изразяващ се в превратно прилагане на закона или явна необоснованост на изводите на апелативния съд в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 11919 от 26.08.2020 г., поправено с решение № 12437 от 03.12.2020 г., по в. гр. д. № 1915/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, седми въззивен състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: