7определение по. гр. д.№ 4017 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 60400

София, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 4017 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. А. и А. И. А. срещу решение № 1087 от 18.06.2021 г. по в. гр. д.№ 622 от 2021 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение № 261718 от 17.12.2020 г. по гр. д.№ 3921 от 2019 г. на Варненския районен съд за уважаване на предявения от Й. Д. П., М. С. П., П. С. П., К. Й. Т., Г. С. Д., Д. С. Д., Р. Д. Ш. и К. Д. Й. срещу И. А. А. и А. И. А. отрицателен установителен иск за собственост на следния недвижим имот: 577/699 ид. ч. от реална част с площ от 578 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място],[жк], СО „Ментеше“, целият с площ от 699 кв. м.

В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, неправилно, постановено при съществени материални и процесуални нарушения - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на решението с посочена практика на ВКС /Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 35 от 05.03.2019 г. по гр. д.№ 1845 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г. о., т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д.№ 674 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д.№ 1413 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о. решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д.№ 823 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 10 от 04.07.2011 г. по гр. д.№ 533 от 2010 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 147 от 11.01.2013 г. по т. д.№ 46 от 2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 221 от 18.01.2013 г. по т. д.№ 1270 от 2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 292 от 20.01.2016 г. по гр. д.№ 952 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д.№ 4265 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о./ по следните въпроси:

1. Допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост за установяване, че ответниците не са собственици на ид. ч. от реална част от имот /несъществуваща реално/, при забраната на чл.28, ал.7, изр.2 ППЗСПЗЗ да се възстановява на бивши собственици земя в идеални части ?

2. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от несобственик срещу лице за идеални части от реална част от имот, различна по площ от площта на целия имот ?

3. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни ?

В писмен отговор от 11.08.2021 г. пълномощникът на ответниците по жалбата Й. Д. П., М. С. П., П. С. П., К. Й. Т., Г. С. Д., Д. С. Д., Р. Д. Ш. и К. Д. Й. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по иска/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че действително спорът между страните е бил разрешен с решение № 399 от 14.04.2008 г. по гр. д.№ 2495 от 2007 г. на Варненския окръжен съд, влязло в сила на 03.04.2009 г. Въпреки това обаче, неоснователно било твърдението на ответниците, че предявеният по настоящото дело иск е недопустим на основание чл.299 ГПК, тъй като по гр. д.№ 2495 от 2007 г. е отречено правото на собственост на ответниците на основание изкупуване по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ, а по настоящото дело се претендира за отричане правата на ответниците, удостоверени в констативен нотариален акт № ..... от 18.10.2016 г. за собственост по наследствено правоприемство и давност. Изложени са мотиви защо въззивният съд счита, че приетото от него не противоречи на посоченото от въззивните жалбоподатели /касатори в настоящото производство/ Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. По съществото на спора съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост е основателен, тъй като през време на течението на гр. д.№ 2495 от 2007 г. придобивната давност на ответниците по иска /касатори в настоящото производство/ е била прекъсната и е могла да започне да тече наново едва след влизане в сила на решението по това предходно дело - на 03.04.2009 г. А от този момент до завеждане на исковата молба по настоящото дело на 12.03.2019 г. не е изтекъл необходимия съгласно ЗС десетгодишен давностен срок. Посочил е и че е неоснователно твърдението на ответниците, че давностният срок бил прекъснат едва с уточнителната молба от 05.12.2019 г., а не от датата на предявяване на иска на 12.03.2019 г.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по поставените въпроси, поради следното:

1. По първия поставен въпрос /Допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост за установяване, че ответниците не са собственици на ид. ч. от реална част от имот /несъществуваща реално/, при забраната на чл.28, ал.7, изр.2 ППЗСПЗЗ да се възстановява на бивши собственици земя в идеални части ?/ няма противоречие между обжалваното решение и посоченото от касаторите Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. В т.1 от това тълкувателно решение е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост или други вещни права е налице /тоест отрицателен установителен иск за собственост е допустим/ когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Напълно в съответствие с приетото в това тълкувателно решение, в обжалваното въззивно решение е прието, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост на 577/699 ид. ч. от реална част с площ от 578 кв. м. от поземлен имот с площ от 699 кв. м. е допустим. Това е така, тъй като ищците като наследници на Г. П. Д. очакват да придобият права върху реална част с площ от 578 кв. м. от сегасъществуващия имот с идентификатор ..... по кадастралната карта с площ от 699 кв. м. /тъй като по отношение на тях все още е висяща процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността - постановено е решение № 745 от 11.10.2000 г. на ПК- [населено място] за признаване правото им на собственост върху нива, включваща и претендираните 578 кв. м., но не е издадена заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ/, а ответниците им оспорват правата върху процесните 577/699 ид. ч. от тези 578 кв. м. /оспорването е посредством издаден в полза на ответниците констативен нотариален акт за собственост на 577/699 ид. ч. от имота с площ от 699 кв. м., включващ и претендираните от ищците 578 кв. м., и владението на имота/. Приетото от съда за допустимостта на предявения иск не е в противоречие с разпоредбата на чл.28, ал.7, изр.2 ППЗСПЗЗ, тъй като ищците са предявили отрицателния установитилен иск за 577/699 ид. ч. от 578 кв. м., не защото твърдят, че ще придобият ид. ч. от имот по силата на реституция по реда на ЗСПЗЗ, а напротив - защото твърдят, че очакват да им бъде възстановено правото на собственост върху реална част от имота с площ от 699 кв. м., с площ на реалната част от 578 кв. м. Както бе посочено и по-горе, искът е предявен само за 577/699 ид. ч. от тази реална част от 578 кв. м., защото правото на собственост на ищците само върху тези ид. ч. от имота с площ от 578 кв. м. е оспорено от ответниците чрез издаването на констативния нотариален акт.

2. По втория поставен въпрос /Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от несобственик срещу лице за идеални части от реална част от имот, различна по площ от площта на целия имот ?/ също няма противоречие между обжалваното решение и посоченото решение № 35 от 05.03.2019 г. по гр. д.№ 1845 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г. о. В това решение на ВКС е прието, че ищци, които заявяват собственически права върху 1/50 ид. ч. от един имот, нямат правен интерес да предявят отрицателен установителен иск за собственост върху останалите 49/50 ид. ч. от имота /тоест върху идеални части от имота, които ищците не притежават/. Това решение е неотносимо към настоящия случай, при който ищците заявяват очакване на придобият права върху целия имот с площ от 578 кв. м. /сега представляващ реална част от имот с площ от 699 кв. м. с идентификатор ..... по действащата кадастрална карта/ и предявяват отрицателен установителен иск за собственост на 577/699 ид. ч. от този имот с площ от 578 кв. м., а не за идеални части извън тези, които очакват да придобият по силата на заповедта по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.

3. По третия поставен въпрос /Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни ?/ също няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС. На първо място, следва да се отбележи, че посочената от касаторите т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС няма отношение към настоящото дело, тъй като в нея са тълкувани разпоредби за въззивното производство в отменения ГПК от 1952 г. /предвиждащ т. нар. „пълен въззив“/, докато настоящото дело се разглежда по реда на ГПК, в сила от 01.03.2008 г. /предвиждащ т. нар. „ограничен въззив“/. Разпоредбите на ГПК от 01.03.2008 г. относно въззивното производство са тълкувани от ОСГТК на ВКС в друго тълкувателно решение - Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк. д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според приетото в него и в последващата го константна практика на ВКС, а и съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на решението, а по неговата правилност - само в рамките на посоченото във въззивната жалба. Само когато въззивният съд пререшава делото по жалба на ищеца, следва да обсъди и всички своевременно направени пред първоинстанционния съд възражения на ответника.

Напълно в съответствие с практиката на ВКС, в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по всички съдържащи се във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, както и е изложил изрични мотиви защо счита предявеният отрицателен установителен иск и съответно постановеното по този иск решение за допустими. В решението си въззивният съд се е произнесъл /макар и не достатъчно мотивирано/ и по възражението на ответниците, че давността не била прекъсната от датата на предявяване на иска, а едва от уточнителната молба от 05.12.2019 г. Правилно е прието, че това възражение е неоснователно, доколкото съгласно чл.116, б.“б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иска, а съгласно чл.125 ГПК искът се счита предявен от датата на постъпването на исковата молба в съда. В случая искът за целия имот с площ от 578 кв. м. е бил предявен с първоначалната искова молба от 12.03.2019 г., а с последващата /уточнителна/ молба от 05.12.2019 г. фактически искът е бил намален - от иск за целия имот с площ от 578 кв. м. в иск за 577/699 ид. ч. от този имот.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за собствеността и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1087 от 18.06.2021 г. по в. гр. д.№ 622 от 2021 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.