Р Е Ш Е Н И Е

№ 60253

София, 18.11.2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Райна Пенкова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г. д. № 2788 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба адвокат С. А., в качеството му на особен представител на К. М. Ч. срещу въззивното решение №31/11.03.2020г. по в. г.д.№51/2020г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е уважен предявеният от В. Г. Ч. и М. Я. Ч. против жалбоподателя иск с правно основание чл.106, ал. 1, т. 2 СК за прекратяване на осиновяване.

Касационното обжалване е допуснато с определение №778/14.12.2020г. по следния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и оплаквания във въззивната жалба и да извърши цялостна преценка на доказателствения материал – в противоречие с т.19 от ТР № 1/2000г. на ОСГК – въззивният съд взел предвид само част от събраните доказателства, като не са обсъдени и преценени оплакванията срещу първоинстанционното решение, изложени във въззивната жалба и в отговора на касатора.

По поставения процесуалноправен въпрос е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава - т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди...