О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1675

гр. София, 05.04.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 1972/ 2023 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. С., чрез адв. Г. М., срещу решение № 1678 от 22.12.2022 год. по въззивно гр. д. № 315/2022 год. на Окръжен съд – Пловдив, с което частично се отменя постановеното на 22.11.2021 год. решение по гр. д. № 3943/2021 год. на Пловдивския районен съд.

Касаторът оспорва решението в частта му, с която като краен резултат същият е осъден, на основание чл. 109 ЗС, да преустанови неоснователните действия, с които пречи на С. И. К., П. И. К. и М. С. К. да упражняват в пълен обем правото си на собственост по отношение на СОС с идентификатор *****, СОС с идентификатор ***** и СОС с идентификатор *****, намиращи се в жилищната сграда с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес: [населено място], [улица], като премахне изградения в собствения му поземлен имот с идентификатор *** с адрес: [населено място], [улица], навес, тангиращ по цялата дължина на северозападната фасада на жилищната сграда на ищците с идентификатор ****.

В касационната жалба се цитират касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност, поради неправилна преценка на доказателствения материал и допуснати съществени процесуални нарушения. В изложение към жалбата касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Обосновава я с довода за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в служебно допускане на съдебна техническа експертиза, въпреки забраната на чл. 266 ГПК, което е довело до нарушаване на установения в чл. 9 ГПК основополагащ принцип за равенство на страните.

В писмен отговор ищците М., П. и С. К., заедно представлявани от пълномощника им адв. Ив. И., оспорват жалбата. Считат, че същата не съдържа обосновка на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК, а по същество излагат становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, в настоящия състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима като редовна и подадена от процесуално легитимирана страна, в срок и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Изложените към нея оплаквания не обосновават допускането до касационно обжалване поради следните съображения:

По делото е прието за установено въз основа на представените доказателства, а и е откроено като безспорно между страните, че ищците са съсобственици на сградата с идентификатор № ****, построена в поземления имот в [населено място], [улица] (УПИ *), а ответникът – собственик на граничния с имота на ищците ПИ с идентификатор № *** (УПИ *, *, *) на адрес: [населено място], [улица]. През 2007 год. ищците са извършили преустройство, ремонт, пристройка на притежаваната от тях жилищна сграда в УПИ *, кв. 86 по плана на Централна градска част, [населено място], която се намира в дъното на имота и е ситуирана по регулационната граница с имота на ответника. По тази граница е разположена северозападната фасада на жилищната сграда, която съгласно проектите е предвидено да изглежда по начина, онагледен на чертеж „фасади“ от одобрения проект /л. 217 от първоинстанционното дело/, а именно с разположени прозорци към имота на ответника. Прието е за доказано още, че за извършеното преустройството е дадено съгласие с нотариална заверена декларация от праводателката на ответника С. Л. С.. Посоченото съгласие е дадено с оглед нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, съгласно която в случаите на изграждане на временни строежи в застроени поземлени имоти може да се допусне намаляване на нормативно установените разстояния до имотните граници със съгласието на заинтересуваните лица, изразено в заявление до кмета на общината с нотариално заверени подписи.

Твърдението на ищците е за нарушаване правото им на собственост, доколкото изграденият в имота на ответника навес е разположен на самата регулационна линия между имотите и закрива два от прозорците на притежаваната от ищците жилищна сграда, вследствие на което помещенията не могат да се осветляват нормално.

Въз основа заключението на назначената във въззивното производство експертиза окръжният съд приема за установено, че два от четирите прозореца на северозападната фасада на имота на ищците действително се засенчват от навеса на ответника. Изтъква се в мотивите към обжалваното решение, че и двата прозореца са изпълнени съобразно одобрения проект и са с размери 125х140 см. Засенчването на единия е по цялата широчина - 125 см., като в единия край е с височина 68 см., а в другия - 48 см., съответно за втория е от 20 см. в едната част до нивото на прозореца по цялата дължина – ситуацията онагледена на изготвената схема от вещото лице /л.79 от въззивното производство/. Така изложените констатации е посочено, че се потвърждават и от показанията на разпитания свидетел С., според който от прозорците на помещенията на първия етаж се вижда някаква конструкция, като единият прозорец е целият закрит от нея. Въз основа на така събраните доказателства въззивният съдебен състав намира за доказани наведените от ищците твърдения – процесният навес е изцяло изграден в границите на имота на ответника, като дългата му страна с дължина от 5.55 м. опира в калканния зид на сградата на ищците.

По-нататък, за да обоснове извода си за основателност на предявения иск, окръжният съд е изследвал данните относно датата на изграждане на навеса. В тази връзка е ползвал отново показанията на С., който свидетелства за това, че в двора на ответника е имало скеле, което е служило за извършване на ремонтните дейности по преустройството на сградата на ищците. Предвид изложеното и доколкото цялата фасада на жилищната сграда е санирана, съдебният състав е мотивирал логически извод за това, че към 2007-2008 год. не е било възможно процесната конструкция да е съществувала в настоящия вид. Навесът е изграден след извършването на преустройството на жилищната сграда на ищците и санирането на северозападната фасада. Като допълнителен аргумент в тази насока е изтъкнат и видът на ползваните материали по навеса /описани в заключенията на вещите лица/, които не може да са на повече от 50 години, каквито твърдения навежда ответникът.

Воден от всичко изложено въззивният съд е достигнал до решаващия правен извод, че засенчването на прозорците на сградата на ищците създава неудобства, по-големи от обикновените по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като обектите не могат да се използват по предназначението им като жилища, доколкото не отговарят на изискванията за осветеност. С оглед на това е отменил първоинстанционното решение в тази негова част и е уважил предявения иск.

В изложението си, въпреки двукратно дадените от въззивния съд указания, касаторът не е формулирал конкретни правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съответно не е обосновал наличието на някоя от хипотезите по т. т. 1, 2 или 3 на посочената разпоредба. Наведено е единствено основанието за очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, мотивирано с довода за допуснато съществено нарушение на принципите за равенство на страните, състезателност и диспозитивно начало. Същото, изразяващо се в служебното допускане на съдебно-техническа експертиза в хода на въззивното производство, която да даде заключение за разположението и размерите на изградения навес спрямо сградата на ищците и разположените на фасадата прозорци.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав взима предвид задължителните указания относно правомощията на въззивната инстанция, така както са очертани в ТР № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 год., ОСГТК. Съгласно приетото в него, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт.

В случая в хода на въззивното производство е прието, че е налице неизясненост на фактическата обстановка – не е установено дали е налице закриване на прозорците на ищците от навеса в имота на ответника. В този смисъл във въззивната жалба е поддържано мотивирано оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд, поради което и окръжният съд е пристъпил към служебното назначаване на съдебно-техническа експертиза. По този начин същият е процедирал в пълно съответствие с гореизложените задължителни указания относно приложението на процесуалния закон. Решаващите му изводи по предмета на спора са последователно и логически обосновани, на база възприетите фактически констатации по правнорелевантните факти, като не се констатират нарушения на императивни правни норми или на основополагащи процесуални правила, гарантиращи правилността на съдебния акт. Ето защо, формулираните оплаквания на касатора не обосноват допускане на касационно обжалване в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1678 от 22.12.2022 год. по въззивно гр. д. № 315/2022 год. на Окръжен съд – Пловдив по постъпилата срещу него касационна жалба от А. С. С..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.