5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 60404
гр. София, 17.11.2021 година
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от съдия С. Ч. ч. гр. дело № 3283 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК и е образувано е по частна касационна жалба с вх. № 15703/05.08.2021 г. по регистъра на Варненски окръжен съд, подадена от „ТАБАКО ТРЕЙД 2020“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя Д. Т. А. чрез адвокат Р. Х. П. против определение № 1925 от 02.06.2021 г. по в. ч. гр. дело № 1329/2021 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, І-ви състав.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК /т. I от ТР № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК/, поради което е процесуално допустима.
С определението на въззивната инстанция е потвърдено определение № 127 от 05.05.2021 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – [населено място], с което е постановен отказ за вписване на заявено със заявление вх. рег. № 11544 от 05.05.2021 г. подновяване на договорна ипотека, вписана с вх. рег. № 5124 на 19.03.2011 г., поради неспазен срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 18, ал. 4 ПВп /Правилник за вписванията/.
Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което моли за неговата отмяна и вместо това иска да бъде постановено вписване на заявеното подновяване на учредената ипотека с вх. рег. № 5124 на 19.03.2011 г.
В изложението касаторът поддържа, че определението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените въпроси, които счита, че са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросите са формулирани, както следва: 1. „От кога се възобновява и започва да тече срокът за подновяване на вписване на ипотека по чл. 172, ал. 1, изр. 2 от Закона за задълженията и договорите, спрял да тече по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците?“; 2. „10 /десет/ годишният срок за подновяване на ипотека по чл. 172, ал. 1, изр. 2 от Закона за задълженията и договорите, съобразно действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в хипотезата на коя от неговите разпоредби попада – в обхвата на чл. 3, ал. 2 или на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците?“; 3. „Ограничена ли е въззивната инстанция от правната квалификация, обусловила постановяването на първоинстанционния акт на съдия по вписванията или тя е задължена служебно да следи за приложимата и относима правна норма на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците?“; 4. „Каква е легалната дефиниция на понятието „и други срокове“, залегнали в първоначалната редакция на чл. 3, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание, изменена със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/09.04.2020 г./?“; 5. „Приложим ли е срокът по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците по отношение на подновяване на вписване на ипотека в нормативно установения съгласно чл. 172, ал. 1, изр. 2 от Закона за задълженията и договорите 10 /десет/ годишен срок?“. Страната е посочила конкретно следното: „Изложени са съображения, че на фона на многобройните редакции на цитирания нормативен акт, липсват легални дефиниции като отправна точка за правилното тълкуване на неговите разпоредби. Липсва и съдебна практика по неговото прилагане в светлината на подновяване на вписан ипотечен акт досежно 10 /десет/ годишния срок за новиране на ипотечното право, като конкретно няма яснота от кой момент нататък започва да тече спрелият срок за подновяване на ипотеката след края на извънредното положение“.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване относно релевираните с изложението основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, състав на Варненски окръжен съд е приел за неоснователен основният довод на жалбоподателя, че срокът за подновяване на ипотека попада в приложното поле на „давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти“ по смисъла на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП /Закона за мерките и действията по време на извънредното положение/. Съгласно мотивите на съда, срокът по чл. 172 ЗЗД не е давностен и не се включва в предметния обхват на посочената разпоредба, а спада към „другите срокове“, съгласно първоначалната редакция на разпоредбата /ДВ, бр. 28 от 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./. Прието е още, че със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г./ нормата на чл. 3, т. 2 е изменена и от редакцията отпада частта относно „и други срокове“, като в § 13 от Заключителните разпоредби е предвидено, че същите продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в Държавен вестник. С оглед на това, съдът е приел, че срокът за подновяване на ипотеката е спрял за периода от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г., а не до 13.05.2020 г., както твърди жалбоподателят. Така мотивиран и при съобразяване на данните по делото, съдът е достигнал до извода, че от учредяването на ипотеката /19.03.2011 г./ до подаването на молбата за подновяване на вписването /29.04.2021 г./ е изтекъл период по-дълъг от 10 години, поради което подновяването не може да бъде извършено, а постановеният от съдията по вписванията отказ е правилен и законосъобразен.
Правните изводи на въззивния съд са съобразени напълно с постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 15 от 29.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4042/2020 г., I г. о. Възраженията на касатора, че поставените за разглеждане в него процесуалноправни въпроси не са аналогични на поставените в настоящото производство са неоснователни. В тази връзка твърденията на жалбоподателя за липса на съдебна практика, като предпоставка за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, също са необосновани. В цитираното определение състав на ВКС се е произнесъл именно по процесуалноправния въпрос за предметния обхват на разпоредбата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП относно понятието „други срокове“, включено в първоначалната редакция до изменението със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г./ и в частност дали в него се включват сроковете по чл. 172, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за подновяване действието на вписани ипотеки. Изложените от жалбоподателя въпроси /с изключение на въпроси № 3 и № 5/, макар и формулирани по-друг начин, на практика се свеждат точно до този обуславящ за решаващата воля на съда по конкретното дело въпрос /конкретизиран и уточнен, съобразно правомощията на ВКС по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год. на ОСГТК/.
Съгласно разрешението, дадено с определение № 15 от 29.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4042/2020 г., I г. о., което има характера на задължителна съдебна практика за долустоящите съдебни инстанции /по арг. от т. 2 на ТР № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2010 г., ОСГТК/, срокът по чл. 172 ЗЗД попада под предметния обхват на понятието „други срокове“ по смисъла на разпоредбата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП /ДВ, бр. 28 от 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./. Същият не е включен в предвидените изрични изключения от законодателя. Следователно, по отношение на срока за подновяване на вписана ипотека намира приложение правилото на § 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г./, съгласно което сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция, спрени от обявяване на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в Държавен вестник. Настоящият съдебен състав споделя изложеното разрешение на поставения въпрос и намира, че липсват съображения за промяна на така установената практика, съответно за осъвременяване на тълкуването, с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Налице е и друг аргумент, обосноваващ така приетия извод. Съгласно разрешенията, приети в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, за да се допусне касационно обжалване, освен общи основания страната трябва да обоснове наличието на допълнителни основания /допълнителни предпоставки/. Страната не е мотивирала по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение, обективиращо такива доводи по отношение на всичките поставени въпроси. Касаторът е задължен да мотивира допълнителни предпоставки за допускане на касационен контрол чрез обосноваване на необходимостта от промяна на установената практика, когато същата е формирана при неточно приложение на закона или не е актуална предвид промяната на законодателството или обществените условия. Мотивирането на допълнителни основания изисква позоваване на съдебна практика и изложение на съображения относно съдържащото се в нея неточно приложение на закона или неактуалност на приетите в същата правни разрешения. В изложението не е обосновано приложно поле на тези допълнителни основания. Не е налице мотивиране и на другата хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – развитие на правото. Не се обосновава непълнота, неяснота или противоречие на конкретно посочена от страната правна разпоредба, както и липсата на съдебна практика /съдебна практика е формирана с цитираното определение № 15 от 29.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4042/2020 г., I г. о./. В допълнение към изложеното трябва да се посочи и следното. Въпрос № 3 - „Ограничена ли е въззивната инстанция от правната квалификация, обусловила постановяването на първоинстанционния акт на съдия по вписванията или тя е задължена служебно да следи за приложимата и относима правна норма на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците?“, не е обусловил решаващите изводи на съда и не може да обоснове наличие на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Въпрос № 5 /„Приложим ли е срокът по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците по отношение на подновяване на вписване на ипотека в нормативно установения съгласно чл. 172, ал. 1, изр. 2 от Закона за задълженията и договорите 10 /десет/ годишен срок?“/, също няма отношение към предмета на настоящото производство. Посочената разпоредба касае хипотезата на изтекъл срок по време на самото действие на извънредното положение, какъвто не е налице в конкретната хипотеза, поради което и въпросът изобщо не е обсъждан от въззивния съд.
Затова следва да се приеме, че не са налице предпоставките на релевираното в изложението основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол по така поставените правни въпроси.
При така изложените съображения се налага извод за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на релевираните основания.
По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1925 от 02.06.2021 г. по в. ч. гр. дело № 1329/2021 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, І-ви състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: