О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60627

[населено място], 17.11.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 565 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „Кеник“ООД против решение № IV-265/16.10.2020г. по в. гр. д.№ 1783/2020г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 41/01.06.2020 год. по гр. д. № 409/2019 г. на РС-Царево за осъждане на касатора да заплати на А. В. С. общо сумата от 31 514лв., представляваща внесени по сметка на дружеството допълнителни парични вноски: на 25.03.2014г. – 2 440 лв.; на 26.11.2014г. – 4557лв.; на 15.01.2015г. – 250лв.; на 26.01.2015г. – 4350лв.; на 04.02.2015г. – 1890лв.; на 05.05.2015г. – 11000лв. и на 10.10.2015г. – 7 027лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба.

Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално е очевидно неправилно и че са налице предпоставки по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касацията А. В. С. е подал писмен отговор, в който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е предявил при условията на обективно алтернативно съединяване искове по чл.134 ТЗ, чл.240 ЗЗД и чл.55 ЗЗД. Твърдял е, че в качеството си на съдружник в дружеството-касатор, аналогично и на другите съдружници, е направил процесните вноски, представляващи допълнителни парични вноски, които са му били изискани от дружеството и са послужили за завършване на сграда на същото. В с. з. на 30.01.2020г. пълномощникът му е заявил, че не му е бил представен протокол от ОС с решение за извършване на такива вноски, но като такива сам му били поискани от управителя на дружеството, а и в последствие е видял за нови вноски друг протокол от ОС, поради което изрично поддържа като главен иска по чл.134 ТЗ. Предоставените вноски не са били със срок за връщане, поради което ищецът и останалите съдружници през 2019г. са поискали от дружеството връщането им обратно. БОС е заключил, че исковете са били предявени при условията на обективно евентуално предявяване, като главен е този по чл.134 ТЗ, а другите по чл.240 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД са при условията на евентуалност. За да намери за основателен иска по чл.134 ТЗ съдът е съобразил събраните писмени доказателства, заключението на ССЕ, което е установило, че единственият приход за 2014г. и 2015г. на дружеството е от направени от съдружниците вноски, които и са осчетоводени в Сметка 112 «Резерви», в която сметка постъпват суми от допълнителни парични вноски. Преценено е и обстоятелството, че ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба и не оспорва получаването на сумите, само твърди, че не му е ясно на какво основание се претентдират те.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът навежда доводи само за недопустимост на въззивното решение, тъй като счита, че въззивният съд се е произнесъл по иск, който не е бил поддържан като главен от ищеца. Същите доводи поддържа и за обосноваване на хипотеза на „очевидна неправилност“.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед доводите по исковата молба и уточнението в първото съдебно засадение ясно ищецът е изразил воля, че главният иск, по който иска съдът да се произнесе е този по чл.134 ТЗ. В съответствие със сезирането решаващият състав е разгледал първо този иск. Липсата на евентуална недопустимост на въззивното решение и необосноваването на други обстоятелства, които да навеждат на второто сочено основание – „очевидна неправилност“, обуславят извод за недопускане на касационно обжалване.

В полза на ответника по касацията следва да се заплати сумата от 1200лв., представляваща сторени за касационното производство разноски.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № IV-265/16.10.2020г. по в. гр. д.№ 1783/2020г. на Бургаски окръжен съд.

ОСЪЖДА Кеник“ООД да заплати на А. В. С. сумата от 1200лв., представляваща сторени от последния разноски за касационна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: