№ 60100

София,17.11.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 110 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. Д., С. И. Д. и С. И. Д., чрез пълномощника им адвокат Л. Д., против решение № 260041 от 12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 767 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 148 от 6.08.2019 г. по гр. д. № 908/2018 г. на Районен съд-Самоков и е прекратено производството по предявения от Г. В. Д., починала в хода на делото, продължило с участието на наследниците й по закон И. Н. Д., С. И. Д. и С. И. Д., против Община Самоков иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че В. Ф. З., починал на 10.11.1995 г. е бил собственик към образуване на ТКЗС през 1958 г. на ливада-пасище от 1 дка в местността „Г.“, землището на [населено място], при съседи: С. Ц., Т. Б., В. Х. и край на регулацията, като понастоящем 153 кв. м. от този имот са включени в поземлен имот с идентификатор *** по картата на землището на [населено място], а 313 кв. м. – в поземлен имот с идентификатор ***.

С определение № 176 от 21.04.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл. трето ГПК с цел преценка дали при отразените в мотивите на въззивното...