5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1208

гр. София, 10.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 788 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. Г. И. срещу решение № 359 от 28.11.2022 г. по в. т. д. № 293/2022 г. на Варненски апелативен съд, трети състав, с което след отмяна на решение № 6 от 10.03.2022 г. по т. д. № 33/2021 г. на Разградски окръжен съд е прекратено „Ефе – 11“ ООД, [населено място], област Разград, с управител Ю. И., на основание чл. 155, т. 1 ТЗ по иска на И. Челпешли и е открито производство по ликвидация на дружеството, като за ликвидатор е назначен Ю. И.. Решението е постановено при участието на З. М. и Ю. Г. И. като трети лица помагачи на страната на ответника „ЕФЕ – 11“ ООД.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на въззивния съд за осъществяване на основанието по чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на ответното дружество. Изразява становище, че неосъществяването на търговската дейност, за която дружеството е регистрирано, не представлява важна причина по смисъла на посочената материалноправна норма. Счита, че релевантно за прекратяването на дружеството на основание чл. 155, т. 1 ТЗ е неизвършването от дружеството на никаква търговска дейност. Излага доводи, че преустановяването на дейността на дружеството не се дължи на влошени отношения между съдружниците. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на съществуването на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Осъществяването на стопанска дейност, но различна от тази, за която дружеството е регистрирано, съставлява ли важна причина по смисъла на чл. 155, ал. 1 ТЗ?; 2. Незадоволителните финансови резултати на едно дружество съставляват ли важна причина по смисъла на чл. 155, ал. 1 ТЗ?“ Поддържа, че формулираните въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 74 ат 24.06.2019 г. по т. д. № 2452/2018 г. на ВКС, I т. о.

Ищецът И. Челпешли, ответникът „Ефе – 11“ ООД и третото лице помагач на страната на ответника З. М. не са подали отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, съставът на апелативния съд е приел, че ищецът има легитимация да поиска прекратяването на ответното дружество, тъй като притежава повече от 1/5 /а именно 42%/ от капитала на ответното дружество.Установил е, че до 2018 г. дружеството не е извършвало търговска дейност, а след това отдава собствените си имоти под наем. Посочил е, че в процеса не е спорно, че отношенията между съдружниците са силно влошени, като становищата на страните се разминават само относно причината за това влошаване. От показанията на свидетеля С. Челпешли, син на ищеца, е установено, че свидетелят е изпращал средства на дружеството от името на баща си, като от края на 2011 г. отношенията между съдружниците са силно влошени. Според свидетеля дружеството е създадено с цел износ на животни в Турция, но никога не е осъществявало дейност именно поради влошените отношения между съдружниците.

Според съдебния състав израз на влошените отношения са и направените опити за изключване на ищеца като съдружник през 2017 г. и 2018 г., във връзка с които са постановени откази за вписване в ТРРЮЛНЦ. Прието е, че влошените отношения между съдружниците са довели до липса на контакт между тях за продължителен период от време, което е попречило на дружеството да упражнява дейност и на общото събрание на съдружниците да функционира. Посочено е, че през целия период на съществуване на дружеството не е проведено нито едно редовно общо събрание на съдружниците; самият управител - трето лице помагач признава, че след 2018 г. не е правил опити да кани ищеца, живеещ в Р. Т. за участие в общото събрание на съдружниците. Съдът е приел, че другият съдружник З. М. който също живее в Р. Т. участва в работите на дружеството чрез пълномощника си съдружника И., но не е информиран за дружествените дела.

Направен е извод, че влошените отношения между съдружниците, довели до липсата на контакти между тях, са пречка за осъществяване на каквато и да е съвместна дейност; те са блокирали дейността на общото събрание на съдружниците и препятстват извършването на търговската дейност, за която дружеството е създадено. Въззивният съд е счел, че влошените отношения са с дълготраен характер и не могат да бъдат преодолени, като самите страни по делото не очакват подобряване в отношенията си. Подчертал е, че ограничената до отдаване под наем на недвижим имот търговска дейност на дружеството води до незадоволителни финансови резултати. По изложените съображения съдът е формирал извод, че са налице важни причини по смисъла на чл. 155, ал. 1 ТЗ, които налагат и оправдават прекратяването на дружеството, поради което предявеният иск с посоченото правно основание следва да бъде уважен.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Поставените въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора могат да бъдат обобщени като въпрос относно „важните причини“ за прекратяване на дружество с ограничена отговорност по смисъла на разпоредбата на чл. 155, т. 1 ТЗ. Така обобщеният въпрос покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. Не е налице обаче допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съставът на въззивния съд не се е отклонил от практиката на ВКС по тълкуването и приложението на чл. 155, т. 1 ТЗ. В решение № 74 от 24. 06. 2019 г. по т. д. № 2452/2018 г. на ВКС, на което се прави позоваване от касатора, е обобщено, че съгласно формираната от състави на Върховен касационен съд съдебна практика „важни причини“ за прекратяване на дружество с ограничена отговорност могат да бъдат разнообразни по съдържание факти и обстоятелства, поради което наличието им се преценява конкретно, във всеки отделен случай, но в рамките на следните общи параметри: 1. преценката следва да изхожда винаги от интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник и 2. причините следва да съставляват непреодолима пречка за осъществяване дейността на дружеството; индиция за „важна причина“ по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ може да е продължителен период на неосъществяване на търговската дейност, за която дружеството е регистрирано, в който случай, обаче, са от значение причините за това бездействие – липса на воля или тенденциозно поведение на мнозинството /или блокиращата квота/ съдружници, в този смисъл съставляващо непреодолимо нелоялно поведение. Изтъкнато е, че трайната нерентабилност и тенденцията към натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за функционирането на дружеството и опасност за интересите на кредиторите, са само външни белези на разстройство в дейността на дружеството /решение № 159 по т. д. № 389/2009 г. на ВКС, І т. о./, но сами по себе си не обуславят непреодолим характер, тъй като не свидетелстват за причината за това. В решение № 21 по т. д. № 471/2009 г. на І т. о. на ВКС, за да отрече наличието на предпоставки за прекратяване на дружеството по чл. 155, т. 1 ТЗ, съдът е преценил, че влошеното му финансово състояние не е резултат от бездействието на съдружниците, дезинтересирането им или липса на перспектива. Акцентира се на причината за „влошените отношения“ и доколко същите са се формирали при и по повод осъществяването на търговската дейност, свързани са с непреодолимо разногласие относно начина и средствата за осъществяването й, а не са резултат на паралелни взаимоотношения между съдружниците /решение № 120 по гр. д. № 932/2001 г./. В същото решение е анализирано съдържанието на взаимоотношенията между съдружниците като предпоставка за накърняване на дружествените цели и интереси, подронване престижа на дружеството, липса на рентабилност и просперитет. Посочено е, че влошените отношения сами по себе си не са достатъчно основание, ако не са довели до фактическа невъзможност за функциониране органите на управление на дружеството /решение № 30 по т. д. № 320/2009 г. и решение № 662 по т. д. № 86/2006 г. на ВКС, ІІ т. о./. В съответствие с посочената практика в настоящия случай въззивната инстанция е извършила преценка на фактическия и доказателствения материал по делото относно влошените отношения между съдружниците, съобразила е как тези отношения са се отразили на дейността на дружеството - то никога не е осъществявало търговската дейност, за която е създадено /износ на животни/, от 2011 г. до 2018 г. не е имало търговска дейност, а от 2018 г. дейността му се изчерпва с отдаване под наем на собствен недвижим имот с незадоволителни финансови резултати. Отчетено е, че отношения между съдружниците са в основата на невъзможността те да контактуват помежду си, както и на нефункционирането на общото събрание на съдружниците като орган на дружеството. Решаващият състав на апелативния съд е анализирал съдържанието на отношенията между съдружниците, отражението му върху дейността на дружеството и неговите органи и е оценил, че се касае до непреодолимо състояние. Съдът не е разглеждал изолирано факта, че от 2018 г. ответното дружество осъществява търговска дейност, за която не е регистрирано, както и незадоволителните финансови резултати на дружеството, като не им е придал значение на самостоятелни основания за прекратяването на дружеството. Съобразил е тези факти наред с останалите установени по делото обстоятелства, за да направи конкретна преценка, че са налице важни причини, представляващи непреодолима пречка за осъществяване дейността на дружеството.

По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 359 от 28.11.2022 г. по в. т. д. № 293/2022 г. на Варненски апелативен съд, трети състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.