Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 7649/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на М. Г. от гр. Сливен за отмяна на влязло в сила Решение №235 от 06.06.2023 г. по адм. д. №13/2023 г. на Административен съд – Сливен, на основание чл. 239, т. 1 АПК.

В искането се твърди, че са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. Към искането е приложена Съдебна химико – токсикологична (токсикохимична) експертиза, рег. №4-5058 от 30.05.2023 г. по Досъдебно производство (ДП) №1847/2022 на Районно управление (РУ) – Сливен. Според искателя експертизата е ново доказателство, сочещо на ново обстоятелство, относимо към разрешения със сила на пресъдено нещо правен спор.

Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се разноски.

Ответникът - началникът на сектор РУ - Сливен при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Сливен не изразява становище по искането за отмяна.

Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, приема за установено следното:

Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е основателно.

С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на М. Г. срещу Заповед №22-1670-000324 от 12.12.2022 г. на началника РУ – Сливен към ОДМВР - Сливен за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е законосъобразен на всички основания по АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), Решение №235 от 06.06.2023 г. по адм. д. №13/2023 г. на Административен съд – Сливен не подлежи на касационно обжалване, т. е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване.

Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Искателят е представил Съдебна химико – токсикологична (токсикохимична) експертиза, рег. №4-5058 от 30.05.2023 г. на Военно – медицинска академия по ДП №1847/2022 на РУ – Сливен. Съгласно това заключение в представените за изследване кръвна проба и проба от урина, взети от М. Г., не е установено наличие на наркотични вещества.

Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 06.06.2023 г., като устните състезания по делото са приключили на 16.05.2023 г. След приключване на устните състезания по делото е налично ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото и установяващо обстоятелство, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, поради това, че експертизата е изготвена след приключване на устните състезания по делото. Това ново обстоятелство съдът не е взел предвид поради липсата на надлежно и годно доказателство за удостоверяването му. Това обстоятелство е относимо към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение, и сочи на вероятност за постановяване на друг правен резултат.

По горните съображения искането за отмяна на Решение №235 от 06.06.2023 г. по адм. д. №13/2023 г. на Административен съд – Сливен е основателно. Посоченото съдебно решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на М. Г. срещу Заповед №22-1670-000324 от 12.12.2022 г. на началника РУ – Сливен към ОДМВР - Сливен за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.

Неоснователна е предявената от искателя акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски. По аргумент от т. 4 на Тълкувателно решение № 6 по тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, разноските, направени от искателя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора.

Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ влязлото в сила Решение №235 от 06.06.2023 г. по адм. д. №13/2023 г. на Административен съд – Сливен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА