Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. К. Членове: С. К. . РАДКОВ при секретар А. С. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от председателя Г. К. по административно дело № 7730/2023 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Г., от град София чрез адвокат Петрова, против решение № 3010 от 04.05.2023 г., постановено по адм. д. № 7284/2022 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която е отменена Заповед №РВТ22-РА50-11/25.01.2022 г. на Гл. архитект на Р. В. - СО в частта относно одобреното изменение на улица-тупик по кафявите линии и знак, кв.48, м. Манастирски ливади - запад, съгласно приложения проект. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Претендира разноски.

О. Г. архитект на район Витоша при Столична община чрез юрисконсулт Ташева изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците - И. С., А. Д., Н. Т., К. В., А. Д., М. М., П. Х., В. Г., С. С., Е. Д., Р. С., А. С. М. П. В. Х. М. Б., Н. М., С. М., Й. Д. и Д. К., всичките чрез адв. Е. А. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. С.; А. Д.; Н. Т.; К. В.; А. Д.; М. М.; П. Х.; В. Г.; С. С.; Е. Д.; Р. С.; А. С.-Минчева; П. В.-Христова; М. Б.; Н. М.; С. М.; Д. К. и Й. Д. против Заповед №РВТ22-РА50-11/25.01.2022 г. на Гл. архитект на Р. В. - CO. С оспорения акт са одобрени: 1. Проект за изменение на плана за регулация за обединяването на УПИ XVI-1014 и УПИ VII-1014 в нов УПИ VIII-1014.2219 по имотна граница на ПИ с идентификатор 68134.1933.1014 от кадастралната карта и контактни УПИ III-1019, УПИ IV-1018 и УПИ XV-1020 по зелените цифри знаци и щрихи, както и изменение на улица-тупик по кафявите линии и знак, кв.48, м. Манастирски ливади - запад, съгласно приложения проект и 2. Проект за изменение на плана за застрояване с указани параметри и начин на застрояванена новообразувания УПИ VIII-1014.2219, кв.48, м. Манастирски ливади - запад, съгласно приложения проект. Съдът е отменил заповедта в оспорваната част, като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че в оспорената част заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели и до материалната й незаконосъобразност. Това е така, защото процедурата по одобряване на исканото със заявлението изменение е започнала и се е развира по отношение на собствените на заинтересованата страна имоти и с правно основание чл. 134, ал 2, т.2 ЗУТ. Именно в този обхват е било разрешено изработването на проекта с предходната заповед. Безспорно, при провеждането на такава процедура се засягат съседните имоти, но съдът приема, че това засягане е допустимо само до това дали към тях преминава част от имота, предмет на изменението или от съседните имоти се отнема такава част. Изменението на ПУП по чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ по хипотеза изключва необходимостта от съгласието на собственика на засегнатия имот. Преценката е обективна и произтича единствено от констатираното несъответствие на регулацията с кадастъра. Обратното би означавало на собственика да се предостави възможност да осуети съгласуването на ПУП с КК в противоречие с преследваната от закона цел, намерила конкретен израз в разпоредбата.

Съдът е посочил още, че в случая, освен че част от единия имот на заинтересованата страна е преминала към имота на оспорващите, с процесната заповед е променено предназначението й, като е предвидено продължаване на улицата-тупик. Именно промяната в предназначението съдът намира, че е незаконосъобразно извършена, тъй като е извън предмета на заповедта, с която е разрешено изработването на проект и е в несъответствие с посоченото правно основание за изменение на плана. По отношение на улицата - тупик не е налице основание за изменение по чл.131, ал.2, т.2 ЗУТ, тъй като същата не е нанесена в кадастъра като обособен поземлен имот. Като е одобрил проект за изменение на ПУП по отношение на част от имот, който не е включен в предметния обхват на заповедта, с която е допуснато изработването му и по отношение на който не е налице посоченото в заповедта правно основание, административният орган е издал незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Съдът е посочил, че в случая не е налице и доказана необходимост от това изменение, доколкото по отношение на новообразувания имот е налице достъп до съществуваща улична мрежа.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ допуска изменение на влезлите в сила регулационни планове, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. Разпоредбата на първо място предвижда като предпоставка за допускане на изменението на плана разминаване на регулационната и кадастралната граница. На следващо място следва да е налице приет и влязъл в сила регулационен план и последвала след него промяна в кадастралния план или одобряване на кадастрална карта или изменение на кадастрална карта поради установена непълнота и грешка. В настоящия случай тези предпоставки не се установяват.

Правилен е изводът на съда, че в оспорената част административният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до материалната му незаконосъобразност. С процесното изменение се увеличава улицата тупик, която преминава през поземлен имот с идентификатор 68134.1933.1020 без да има основание за това. След обединяването на УПИ XVI-1014 и УПИ - VIII- 2219 в един нов УПИ VIII-1014,2219, който има достъп от улица Б. Р. необходимостта от улицата тупик отпада. Запазването и увеличаването на тупика не попада в основанието за изменение посочено в заповедта за допускане на градоустройствена процедура, а в същото време се отразява на застроителните граници на новообразувания УПИ VIII-1014,2219. Осигуряването на втори достъп до новообразувания УПИ увеличава застроителните граници на същия, тъй като при наличие на две улични регулационни линии УПИ няма дъно, а допустимите отстояния при дъно са по - големи от тези към странична регулационна линия. В този смисъл, увеличавайки незаконосъобразно улицата тупик, административният орган е увеличил и допустимото застрояване в новообразувания УПИ.

Обосновано е прието от съда, че в оспорената част заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели и до материалната й незаконосъобразност. Това е така, защото процедурата по одобряване на исканото със заявлението изменение е започнала и се е развила по отношение на собствените на заинтересованата страна имоти и с правно основание чл. 134, ал 2, т.2 ЗУТ. Именно в този обхват е било разрешено изработването на проекта с предходната заповед. Безспорно, при провеждането на такава процедура се засягат съседните имоти, но съдът правилно приема, че това засягане е допустимо само до това дали към тях преминава част от имота, предмет на изменението или от съседните имоти се отнема такава част. Изменението на ПУП по чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ по хипотеза изключва необходимостта от съгласието на собственика на засегнатия имот. Преценката е обективна и произтича единствено от констатираното несъответствие на регулацията с кадастъра. Обратното би означавало на собственика да се предостави възможност да осуети съгласуването на ПУП с КК в противоречие с преследваната от закона цел, намерила конкретен израз в разпоредбата.

В случая, освен че част от единия имот на заинтересованата страна е преминала към имота на оспорващите, с процесната заповед е променено предназначението й, като е предвидено продължаване на улицата-тупик. Именно промяната в предназначението съдът обосновано е приел, че е незаконосъобразно извършена, тъй като е извън предмета на заповедта, с която е разрешено изработването на проект и е в несъответствие с посоченото правно основание за изменение на плана. По отношение на улицата - тупик не е налице основание за изменение по чл.131, ал.2, т.2 ЗУТ, тъй като същата не е нанесена в кадастъра като обособен поземлен имот. Като е одобрил проект за изменение на ПУП по отношение на част от имот, който не е включен в предметния обхват на заповедта, с която е допуснато изработването му и по отношение на който не е налице посоченото в заповедта правно основание, административният орган е издал незаконосъобразен акт, който правилно е бил отменен от първоинстанционния съд. В допълнение следва да се посочи, че не е налице и доказана необходимост от това изменение, доколкото по отношение на новообразувания имот е налице достъп до съществуваща улична мрежа.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане в тази връзка, на ответниците се дължат разноски, но по делото от адв. Е. А., като проц. представител на ответниците са представени доказателства за направените разноски от 1250 лв., но е представен договор за правна защита и съдействие от 17 ноември 2023 г. сключен единствено с ответника И. С.. Ето защо, разноски за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят само на ответника И. С..

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3010 от 04.05.2023 г., постановено по адм. д. № 7284/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Г. Г. от град София с [ЕГН], да заплати на И. С. от град София, [улица], разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

/п/ РАДОСТИН РАДКОВ