Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: А. А. . при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 7860/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Б. Д. "Източнобеломорски район" (БД - ИБР) Пловдив срещу Решение № 3303/ 19.05.2023 г., постановено по адм. дело № 3187/ 2023 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е обявена нищожността на отказ за вписване на водовземно съоръжение (кладенец) в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, обективиран в Писмо изх. № РР-10-1088 от 07.03.2022г. на директора на басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон.

Изложени са съображения, че издаденият отказ е правилен и обоснован. Счита директорът на БД „Източнобеломорски район“ за материално и териториално компетентен орган, който да извърши преценка кой режим е приложим за кладенеца.

Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и да се потвърди изложеното в Писмо с изх. № РР-10-1088 от 07.03.2022г. на директора на БД ИБР.

Ответникът - В. Н. в писмен отговор оспорва изцяло подадената касационна жалба, като неоснователна и необоснована. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание ответникът моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира да бъдат възстановени 10 лева държавна такса за делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Счита, че не са налице касационни основания за отмяната му и моли да остане в сила.

Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Делото е образувано, след като с Решение № 3310 от 28.03. 2023 г. по адм. дело № 7379 от 2022 г. на ВАС се ОТМЕНЯ Решение № 4131 от 21.06.2022г. по адм. дело № 3109/ 2022г. по описа на Административния съд - град София, с което по жалбата на В. Н. е обявен за нищожен отказ по Писмо № РР-10-1088/ 07.03.2022г. за вписване на водовземно съоръжение (кладенец) в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от Закона за водите и преписката е изпратена на административния орган за ново разглеждане. С отменителното решение на ВАС е върнато делото на съда за ново разглеждане на друг състав.

С обжалваният съдебен акт отново е обявена нищожността на отказ за вписване на водовземно съоръжение (кладенец) в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, обективиран в Писмо изх. № РР-10-1088 от 07.03.2022г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

Административният съд, за да приеме този резултат установил, че В. Н. подал до директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ Заявление № РР-10-1088/ 28.10.2020г. за регистрация на съоръжение, предназначено за водовземане от подземни води - кладенец, за задоволяване на собствени потребности.

С писмо изх. № РР-10-1088/ 07.03.2022г. директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ уведомил заявителя, че съоръжението, не може да бъде вписано в регистъра на кладенците за задоволяване на собствени потребности на гражданите. Посочил, че имотът бил собственост на О. Н. З. поради което изискванията на чл. 43, ал. 2 от Закона за водите не били изпълнени. Административният орган се позовал на скица на поземлен имот с идентификатор 51809.21.267, стар номер 000267, находящ се в град Н. З. местността „Гюндювица“, в която е отразено, че имотът попада в земеделска територия и е собственост на О. Н. З. като не е отбелязан документ за собственост.

Административният съд приел, че директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е издал отказ за регистриране на съоръжения, предназначено за водовземание, който представлява индивидуален административен акт и в случая има оспорване на лице със засегнати законни права и интереси.

Според мотивите на административния съд, в случая нормативните изисквания за регистрирането на кладенеца били изпълнени. Страните по делото нямали спор, че заявителят е собственик на изграден преди 1994 година кладенец, който не е бил вписан в регистъра по чл.118, ал.3, т.5 ЗВ.

Сметнал за незаконосъобразни изводите на органа, че водовземното съоръжение не може да бъде вписано в регистъра, тъй като се намира в имот – общинска собственост.

Адм. съд посочил договор за покупко-продажба на посочения кладенец, от който става ясно, че жалбоподателят е собственик на кладенеца в стопанския двор. Следователно същият имал право на достъп до собствения си кладенец, като същият се намира в неговия имот, и той може да ползва от имота в пълен обем на правата и задълженията му като собственик, а на по - силно основание и на всички подобрения и приращения в имота доколкото това е необходимо за използването на кладенеца според неговото предназначение (арг. от чл. 92 от Закона за собствеността). След като уведомлението за регистриране на вече изградения кладенец за задоволяване на собствени потребности съдържал всички необходими данни съгласно чл. 119, ал.1 от Наредба №1 от 10.10.2007г., водовземното съоръжение е следвало да се впише в регистъра.

Преценил, че подаденото заявление по същество представлява уведомление по реда на чл. 117, т. 2 – за наличието на изграден кладенец, подадено в новирания срок по 41, ал. 7 от ПЗР към ЗИД на ЗООС, което има изискуемото съдържание по чл. 119, ал. 1, т. 1- 6 от Наредба № 1 от 10.10.2007г..

Сметнал, че нито Закона за водите, нито подзаконовия нормативен акт - Наредба № 1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, предвижда разрешителен режим, както по отношение на заявеното намерение за изграждане на кладенец в собствен поземлен имот, така и по отношение на искането за вписване на вече изграден кладенец в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5. Напротив достатъчно е само подаването на уведомление за това, т. е. режимът е заявителен, без да е необходима каквато и да е санкция от страна на административния орган, до който е отправено искането.

Според административният съд разпоредбата на 41, ал.7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда не установявала различен от предвидения уведомителен режим, а въвеждала нов срок за подаване на заявления за вписване в регистъра по чл.118г, ал.3, т.5 ЗВ. Заявленията се подавали от собствениците на кладенци, а не от собствениците или ползвателите на имота, където е изграден кладенеца.

При така посочената нормативна уредба оспореният отказ за вписване на водовземно съоръжение в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от ЗВ приел за нищожен, като постановен при липса на законово основание за издаването му. Преценил, че законът не предвиждал правомощие на директора на съответната басейнова дирекция за постановяването му, тъй като предвиденият режим е регистрационен.

Поради липсата на основание за издаването на отказ за регистрирането на съоръжението, съдът обявил акта за нищожен и изпратил преписката на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за ново разглеждане.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че решението на адм. съд е НЕПРАВИЛНО.

1. Съгласно чл.43, ал.1 от Закона за водите индивидуално използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр. Физическите лица - собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб м на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води, както и в случаите на ползване на индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с обща инсталирана мощност до 50 kW, използващи като първичен енергиен източник енергията на сухите зони в земните недра и на подземните води с температура до 20 С, с изключение на минералните води (чл.43, ал.2 ЗВ).

Съгласно чл.118г, ал.3 ЗВ директорите на басейновите дирекции водят регистри на водовземните съоръжения за подземни, включително минерални води на територията на съответния район за басейново управление, включително на съоръженията, които са предназначени за задоволяване на собствените потребности на гражданите. Вписването в регистрите се извършва при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 ЗВ.

Съгласно чл.44, ал.4 ЗВ кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води се изгражда без да е необходимо разрешение, но след уведомление от собственика до директора на съответната басейнова дирекция. Собственикът или ползвателят на имота, където има изграден кладенец при условията на ал. 4, е длъжен в тримесечен срок от изграждането му да го обяви в съответната басейнова дирекция за нанасянето му в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 (чл.44, ал.5 ЗВ).

Не се разрешава водовземане от подземни води, когато водовземното съоръжение не е включено в регистъра на водовземните съоръжения по чл. 118г (чл.118в, ал.1, т.2 ЗВ). Водовземни съоръжения за подземни води, които не са вписани в регистъра по ал. 3, се ликвидират (чл.118г, ал.6 ЗВ).

2. Неправилна е преценката на първоинстанционния съд, че отказът на директора на басейновата дирекция е НИЩОЖЕН.

Необосновани са послужилите за това аргументи, че липсва изрично уреждане на възможността за постановяването на отказ за вписване на кладенеца. Съдът, от една страна, е приел, че за регистрацията на кладенеца имало предвидени нормативни изисквания, които в случая били спазени, а от друга страна, че органът нямал право да преценява тяхното наличие.

Такива изисквания са нормативно уредени, като тяхното наличие може да се проверява както от административния орган, така и от съда. Вписването в регистъра на кладенците като съоръжения за задоволяване на собствени потребности на гражданите се извършва при облекчена процедура.

Същевременно, обаче не всяко подадено уведомление подлежи на вписване в регистъра на кладенците, съответно може да се постанови отказ, представляващ индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК. Макар и в минимален обем, установени са нормативни изисквания, които се проверяват от органа, на който е възложено воденето на регистъра на съоръженията за задоволяване на собствени потребности. Той е длъжен да обезпечи достоверността и пълнотата на данните, които се вписват в него. Такива са данните за собственик, местонахождение, дълбочина, големина на водовземната тръба, начин на черпене и цел на водовземането - чл. 119, ал.1, т.1- 5 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007г. Така се постига една от нормативно заложените цели за осигуряване на актуална и достоверна информация, съобразно предвиждането на чл.2, ал.3 и 5 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

Директорът на съответната басейнова дирекция е материално и териториално компетентен адм. орган, относно дейностите, свързани с разрешаването или регистрацията на водовземане от подземни води - чл.52, ал.1, т.4 ЗВ, чл.118г, ал.3 ЗВ.

3. Постановеното от административния съд решение е засегнато от нарушение на материалния закон, посочено в касационната жалба. Административният съд е изложил противоречиви мотиви, тълкувайки буквално разпоредбата на 41, ал.1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за водите, според която кладенецът се регистрира от неговия собственик.

Законът за водите допуска възможността уведомлението за изграден кладенец да се подава от ползвател на имота, но в него следва да се посочи и собственика на земята, както предвижда чл.119, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007г. Кладенецът представлява съоръжение, което е трайно прикрепено към недвижимия имот, поради което не е възможно той да е обект на собственост отделно от собствеността на земята. Съгласно чл.90 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води съоръженията за подземни води с изключение на съоръженията за минерални води са недвижими вещи, трайно свързани с поземления имот, в който са изградени. Те се включват в регистрите на водовземните съоръжения, привързано към поземления имот, в който са изградени.

Затова първоинстанционният съд е направил извод в противоречие с материалния закон като е приел, че уведомленията се подават от собствениците на кладенците, а не от собствениците на земята, в която са изградени.

4. От друга страна не може да се сподели доводът от касационната жалба, че писмото на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е правилен и обоснован индивидуален административен акт.

Съгласно 41, ал.7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г., редакция ДВ, бр.98 от 2018 г.) собствениците на кладенци за задоволяване на собствени потребности на гражданите, разположени в границите на населените места и селищните образувания, за които до влизането в сила на този закон не са подадени заявления за вписване в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, в срок до две години от влизането му в сила подават в съответната басейнова дирекция заявление за вписване в регистъра, което съдържа информацията за регистриране на изграден кладенец, определена в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 от Закона за водите. Именно с оглед на тази разпоредба В. Н. е подал заявлението си за регистрирането на кладенец.

Отказът за вписване на съоръжението възпрепятства упражняването на правото на водовземане, поради което следва да се определи като индивидуален административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Регистрирането на кладенците, чрез които се черпят подземни води за задоволяване на собствени потребности на гражданите, е сред мерките, съставляващи част от провежданото от компетентните органи наблюдение върху количеството на подземните води и ефективното ползване на свободните водни количества. С оглед предвижданията на закона, че водовземането не се разрешава и съоръжението подлежи на ликвидиране, ако не е включено в регистрите по чл.118г, ал.3 ЗВ, следва да се приеме, че вписването е условие за реализирането на правото на водовземане безвъзмездно или срещу заплащането на такси, въз основа на издадено разрешително. Компетентният административен орган прави преценка за наличието на нормативните изисквания и разпорежда вписването или постановява отказ за вписване на съоръжението в съответния регистър.

5. Жалбата на лицето срещу издадения отказ на директора БД ИБР е основателна, поради неговата неправилност. Обжалваният административен акт е издаден с мотив, че В. Н. не е собственик на имота, в който е изграден кладенецът. Адм. орган счита, че имота е общински.

По делото са представени доказателства за собственост на жалбоподателя на водовземното съоръжение. В съдебното производство жалбоподателят е представил договор, от който е видно, че баща му е придобил обекти в недвижим имот, между които и кладенец. Собствеността върху кладенеца обаче не може да бъде отделена от тази върху земята, защото собственикът на земята е собственик на изграденото във/ върху нея. Според представеното пред касационната инстанция - Уведомление на Агенция по геодезия, картография и кадастър с изх. № 24-19975- 28.06.2023 г. собственик на поземлен имот 51 809.21.267, където се намира кладенеца е В. Н..

Разпоредбата на чл.23 от Закона за водите изрично посочва, че собственикът на земята е собственик и на водите и водните обекти в имота, освен ако те не са собственост на държавата или на общината. Използвайки единствено аргумент, че заявителят не е собственик, адм. орган е издал немотивиран и неправилен административен акт.

6. С това не извършена дължимата преценка по чл.43, ал.2 ЗВ - дали имотът, където се намира кладенеца е разположен в границите на населените места и селищните образувания и ще осъществява водовземане от подземни води до 10 куб. м на денонощие за собствени потребности - по смисъла на т.71, от 1 от ЗВ.

Не е преценено има ли надвишаване на определените в плановете за управление на речните басейни и обявени в интернет страниците на басейновите дирекции максимални водни обеми за землището на всяко населено място, които не могат да бъдат по - големи от 50 на сто от разполагаемите ресурси на първото от повърхността подземно водно тяло по чл.43, ал.4 ЗВ.

В адм. производство е налице извършено съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон по чл.146, т.3, т.4 АПК.

Спорът е изяснен от фактическа страна и от анализа на посочените по - горе доказателства следва, че оспореното писмо е незаконосъобразно, унищожаем адм. акт.

Решението на адм. съд като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което обжалваният административен акт се отмени и преписката върне на адм. орган за ново разглеждане на подаденото заявление.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3303/ 19.05.2023 г., постановено по адм. дело № 3187/ 2023 г. на Административен съд - София - град, като вместо ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ отказ за вписване на водовземно съоръжение (кладенец) в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, обективиран в Писмо изх. № № РР-10-1088 от 07.03.2022г. на директора на Б. Д. "Източнобеломорски район" Пловдив.

ВРЪЩА преписката на директора на Б. Д. "Източнобеломорски район" Пловдив за произнасяне по заявление вх. № РР-10-1088/ 28.10.2020г., подадено от В. Н., съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ ЮЛИЯН КИРОВ