Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: МИЛЕНА ЗЛАТКО. Л. при секретар М. Н. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 7950/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), против Решение № 837 от 23.06.2023 г., постановено по адм. д. № 336 по описа за 2023 г. на Административен съд – София област, с което по жалба на "АТИЛКО-В - АТАНАСОВА, ВЛАХОВА И СИЕ" СД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-С1970-0476975/01.02.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – София при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], пл. „Освобождение“ № 15, стопанисван от "АТИЛКО-В - АТАНАСОВА, ВЛАХОВА И СИЕ" СД и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Касационният жалбоподател намира, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според него съдът не съобразил това, че административното нарушение е безспорно установено. Твърди, че в оспорената заповед са изложени фактически и правни основания, послужили за издаването, а срокът на действие на мярката от 14 дни е обоснован и не е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК, както и че съответства на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Иска се отмяна на решението и потвърждаване на издадената ЗНПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, както и сторените разноски за внесената държавна такса за касационното производство. Възразява срещу исканията за раноски на насрещната страна.
Ответникът -"АТИЛКО-В - АТАНАСОВА, ВЛАХОВА И СИЕ" СД, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била ЗНПАМ № ФК-С1970-0476975/ 01.02.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – София при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], пл. „Освобождение“ № 15, стопанисван от "АТИЛКО-В - АТАНАСОВА, ВЛАХОВА И СИЕ" СД и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна, че оспорената ЗНПАМ е издадена при проверка по повод осъществената контролна покупка на стоки – един брой вафла „Хипер“ и един брой „Фанта“, на стойност 2,20 лв., заплатена в брой от проверяващия. Установено е, че не е издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ). За установените факти е съставен протокол за извършена проверка (ПИП) cep. АА № 0476975 от 04.01.2023 г.
Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че оспорената ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при наличието на материалноправните предпоставки за издаването. Въз основа на събраните доказателства е приел за установено извършеното от търговеца нарушение – неиздаване на фискален бон за извършена продажба на стоки.
С обжалваното съдебно решение оспорената заповед е отменена. За да постанови този резултат съдът е направил извод, че при издаването на ЗНПАМ е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като установената продължителност на срока за налагането не е обоснован. В решението е направен извод, че съображенията на административния орган, свързани с организацията на дейността на търговеца не са конкретни, като е съобразено и това, че нарушението е първо за проверяваното лице. Във връзка с последното съдът е изразил несъгласие с извода на административния орган, че създадената от търговеца организация в обекта не води до изпълнение на установените правни регламенти и че се цели отклонение от данъчното облагане, както и че в проверения обект има трайна практика да не се издават фискални бонове за извършени продажби– касае се за еднократен пропуск за издаване на касов бон за продажба на стоки на стойност 2,20 лв. Взето е становище, че аргументите на административния орган относно продължителността на мярката нямат характер на същински мотиви, като правни и фактически основания относно целите на ПАМ и не е направена балансирана преценка на конкретните факти по случая. По тези мотиви спорната ЗНПАМ е отменена.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, в приложимата по време редакция от ДВ бр. 104/2020, г. в сила от 12.12.2020 г., предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта.
По делото няма спор по фактите поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК съдържанието на мотивната част на първоинстанционното решение не следва да бъде преповтаряно.
Следва да бъде споделено становището на съда, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Спорът в настоящото касационно производство е относно определената от органа по приходите продължителност на мярката. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви относно определения 14 - дневен срок за запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него. Продължителността на мярката в рамките на установения от закона максимален срок до 30 дни, следва да е мотивирана с конкретни обстоятелства относно тежестта на нарушението и с оглед целите по чл. 22 от ЗАНН. Правилно съдът е посочил, че в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, да се предотврати противоправното поведение на задълженото лице, свързано с конкретно нарушение, но не следва да има характера на санкция. В оспорената заповед са посочени изцяло бланкетни съображения във връзка с продължителността на мярка, които съдът е обсъдил и законосъобразно е приел, че определеният 14-дневен срок не е мотивиран. Липсват конкретни данни за търговската дейност в обекта и за клиентопотока, не е отчетено цялостното поведение на търговеца, липсата на данни за предходни нарушения от същия характер; преценка на обороти от предходни дни или периоди. Преценката на органа по приходите за тежестта на нарушението, целта, за която мярката се налага и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК следва да се основава на конкретни факти и обстоятелства от дейността на задълженото лице и да е подкрепена с доказателства. Допуснатото нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 от АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 от ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, обосновават незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както правилно е съобразил и първоинстанционният съд.
Изводите на съда за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването с принципа на пропорционалност изцяло съответстват на приетото от СЕС в неговото решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 (т. 51). В съответствие с член 52, параграф 1, второ изречение от Хартата при спазване на принципа на пропорционалност ограничения на посочените права и свободи могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.
Обжалваното съдебно решение, с което оспорената принудителна административна мярка е отменена, е правилно постановено и следва да се остави в сила.
При този изход на спора, на касатора не се следват разноски. Такива не се дължат и на ответника по касация, тъй като няма направено искане за това.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 837 от 23.06.2023 г., постановено по адм. д. № 336 по описа за 2023 г. на Административен съд – София област.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ М. З. п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА