Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията И. С. по административно дело № 7973/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Витамикс-3“ООД чрез процесуален представител срещу решение № 228 от 30.06.2023 г., постановено по административно дело № 605/2022 г. от Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо № 735 с изх. № 07-2600/9810/20.12.2022 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) по подадено от него проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-4.012-0599 в ИСУН по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.012 по под мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Мярка 4. „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г.(УП). По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му. Допълнителни доводи са изложени в постъпили по делото молба, писмено становище и писмени бележки

Ответникът по касационната жалба – Заместник изпълнителния директор на ДФЗ в представена от процесуален представител молба моли да се остави в сила обжалваното решение, което счита за правилно и претендира заплащане на деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него.

Предмет на проверка за законосъобразност по адм. дело № 605/2022 г. на АС Кърджали е било УП, единствено в частта му по т.ІІ, с която са приети като недопустими за финансиране разходи за:

1. - система за капково напояване с площ от 91,6 дка череши в землището на с.Странско, общ.Димитровград, обл. Хасково, съгласно КСС в заявен за финансиране размер 46399,06 лв., които са приети като недопустими в пълния ми размер на основание т. 2, т. 19 и т. 21, б. „б“, „г“ и б. „д“ от подраздел 13.2. – „ Условията за допустимост на дейностите“ и на т. т. 15, 16, 17, 19, 20 и 22 от подраздел 24.1 „Списък с общи документи“ от Условията за кандидатстване по посочената процедура (УК) поради следните дефекти на представените документи:

a. Представеното решение ХА –ПР/2022 на РИОСВ Хасково, според което инвестиционното предложение подлежи на процедура по оценка на съвместимостта му с предмета и целите на опазване на защитена зона по реда на чл. 31, ал.4 във вр. с чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и липсват доказателства за извършване и резултата от такава процедура;

b. Посоченото по точка първа решение касае имоти, които са различни от посоченото в заявлението, при което същото не покрива всички имоти, върху които ще се извърши проекта;

c.Представеното писмо с № ОСВ-13-474 № 8/26.7.2022 г. от О. Д. не представлява влязло в сила разрешение за строеж или становище на главния архитект, че строежът не се нуждае от издаване на разрешение за строеж;

d. Представения технически проект на капковото напояване, който не е одобрен от общината по местоположение и

e. Писмото по т. 3, касаещо планираното изпълнение на инвестиционното намерение се планира да бъде извършено върху имоти 69691.22.33., 69691.27.41 и 032053, но липсва документ за собственост за първите два посочени имота.

2. - за допълнителни дейности и оборудване – капково напояване съгласно КСС в заявен за финансиране размер от 94188,62 лв., приети за недопустими в пълния им размер, на същите основания и поради същите дефекти, посочени в т. 1 и

3. – разходи за бизнес план в заявен размер от 14000 лв., от които недопустими за финансиране са приети разходи в размер на 8000 лв., приети като недопустими за финансиране на основание чл. 19, ал.7, т.4 от ПМС 162/05.07.2016 г., във вр. с чл. 48, 2, д) от Регламент (ЕС) 809/2014 г. във вр. с т. 7.1 б), т. 9 и т.11 от подраздел 14.2 „Условия за допустимост на разходите“ и т.15 от подраздел 14.3. „Недопустими разходи“ от УК.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Правилно първоинстанционният съд приема, че актът е постановен и компетентен органи в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, за което няма спор между страните и съдът споделя изложените мотиви в тази част на решението.

От доказателствата по делото се установява, че в хода на съдебното производство по оспорване на процесното УП Изпълнителният директор на ДФЗ постановява ново Уведомително писмо с рег. № 07-2600/2150/10.03.2023 г., с което изменя обжалваното по адм. дело № 605/2022 г., в обжалваната му част по т. ІІ, т. т. 1, 2 и 3 след извършени корекции на проектобюджета на основание 19, ал.7 от ПМС 162/05.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 -2020 г. във вр. с т. 19 от подраздел 21.1.“Оценка на административното съответствие и допустимост от УК, като е приела за недопустими следните разходи:

1. - система за капково напояване с площ от 91,6 дка череши в землището на с .Странско, общ. Димитровград, обл. Хасково, съгласно КСС в заявен за финансиране размер 46399,06 лв., които са приети като недопустими в пълния ми размер на основание т. 2, т. 19 и т. 21, б. „г“ и б. „д“ от подраздел 13.2. – „ Условията за допустимост на дейностите“ и на т. т. 15, 16, 17, 19, 20 и 22 от подраздел 24.1 „Списък с общи документи“ от Условията за кандидатстване по посочената процедура (УК) поради следните дефекти на представените документи:

- Представеното писмо с № ОСВ-13-474 №8/26.7.2022 г. от О. Д. не представлява влязло в сила разрешение за строеж или становище на главния архитект, че строежът не се нуждае от издаване на разрешение за строеж;

2. - за допълнителни дейности и оборудване – капково напояване съгласно КСС в заявен за финансиране размер от 94188,62 лв., приети за недопустими в пълния им размер, на същите основания и поради същите дефекти, посочени в т. А и

3. – разходи за бизнес план в заявен размер от 14000 лв., от които недопустими за финансиране са приети разходи в размер на 8000 лв., приети като недопустими за финансиране на основание чл. 19, ал.7, т.4 от ПМС 162/05.07.2016 г., във вр. с чл. 48, 2, д) от Регламент (ЕС) 809/2014 г. във вр. с т. 7.1 б), т. 9 и т.11 от подраздел 14.2. „Условия за допустимост на разходите“ и т.15 от подраздел 14.3“недопустими разходи от УК.

Т. У. писмо също е било обжалвано от „Витамикс3“ООД, като образуваното по тази жалба адм. дело № 171/2023 г. по описа на АС Кърджали е прекратено с определение № 83/09.05.2023 г., което не е обжалвано и на 24.05.2023 г. е породило правно действие. В мотивите на определението е прието, че оспорващия няма интерес от оспорването му, тъй като макар да няма изрично волеизявление на органа за изменение на постановеното преди това УП и е налице пълна идентичност на посочените в т. ІІ на обжалваното по адм. дело № 605/2022 г. на АС Кърджали размери на недопустимите за финансиране разходи на дружеството по същото проектно предложение, от текста му се установява, че същото съдържа имплицитно волеизявление на издателя му оттегляне на УП № 735/2022 г. в частите му относно фактическите основания на разходите за система за капково напояване с площ от 91,6 дка череши и за допълнителни дейности и оборудване – капково напояване съгласно КСС в землището на с. Странско, общ. Димитровград, обл. Хасково, а именно, че представеното решение ХА –ПР/2022 на РИОСВ Хасково, според което инвестиционното предложение подлежи на процедура по оценка на съвместимостта му с предмета и целите на опазване на защитена зона по реда на чл. 31, ал.4 във вр. с чл. 31 ЗБР и липсват доказателства за извършване и резултата от такава процедура и същото касае имоти, които са различни от посоченото в заявлението, при което същото не покрива всички имоти, върху които ще се извърши проекта; представения технически проект на капковото напояване, не е одобрен от общината по местоположение и писмо с № ОСВ-13-474 № 8/26.7.2022 г. от О. Д. касаещо планираното изпълнение на инвестиционното намерение се планира да бъде извършено върху имоти 69691.22.33., 6969127.41 и 032053. При това като единствено фактическо основание посоченото писмо, за да приеме органа, че са недопустими за финансиране разходите за система за капково напояване ( по т.ІІ.т.1) и и разходи за допълнителни дейности и оборудване на капково напояване, съгласно КСС (по т. ІІ.т.2.) е това, че представеното писмо № ОСВ-13-474 №8/26.07.2022 г. на О. Д. не представлява влязло в сила разрешение за строеж или становище на Главния архитект на общината, че строежът не се нуждае от издаване на разрешение за строеж. По т.3 второто уведомително писмо повтаря дословно фактическите основания по процесното УП.

В обжалваното пред настоящата инстанция решение също е прието, че предвид породилото правно действие определение № 83/09.05.2023 г. по адм. дело № 171/2023 г. на АС Кърджали (неправилно посочено, че същото е влязло в сила) и съответно оспорения с него индивидуален административен акт – УП с изх. № 07-2600/2150/10.03.2023 г. е придобил стабилитет на 24.05.2023 г.(неправилно е прието, че административния акт е влязъл в сила) и следователно са отпаднали като посочени като правни основания в обжалваното пред него УП по т. ІІ и е разгледал същото за законосъобразност само с оглед на фактическото основание, посочено по горе по отношение на т. ІІ. Посоченото противоречи, както на съдържанието на УП от 10.03.2023 г., в което по т. ІІ са отпаднали като посочени само фактическите основания, но посочените правни са идентични с тези по УП от 20.12.2022 г.

Макар, че жалбата е насочена единствено против постановеното от органа по т. ІІ . от процесното УП АС Кърджали недопустимо, при формиране на изводите си е обсъждал същото и в необжалваната му част по т. І, в която органът е постановил, че не се присъждат точки по критерии 4.3 поради това, че заявените разходи по критерий 4.3, тъй като по-малко от 15 % от допустимите инвестиционни разходи по проекта са свързани с инвестиции, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда, включително ВЕИ.

За да приеме, че в случая актът е законосъобразен в частта му по т. ІІ в обжалваното решение е прието, че в случая актът е постановен при наличие на фактическите е правни основания посочени в него – липса на представено влязло в сила разрешение за строеж, когато издаването му се изисква съгласно ЗУТ или становище на главния архитект, че за строежът не се нуждае от издаване на разрешение за строеж, когато издаването му не се изисква от Закона за устройство на територията (ЗУТ) – изисквания по т. 21, букви „г“ и „д“ от подраздел 13.2 “Условия за допустимост на дейностите“ от Условия за кандидатстване по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.12 по под мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Мярка 4. „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014-2020 г.(УДД) Посочено е също, че в случая не са изпълнени и изискванията по т. 22 от раздел 24. „Списък на документите, които се подават на етап кандидатстване“, подраздел 24.1. „Списък с общи документи“ да бъде представено влязло в сила разрешение за строеж (важи в случай, че проектът включва разходи за СМР и за тяхното извършване се изисква издаване на разрешение за строеж съгласно ЗУТ). Представя се във формат „pdf“ или „jpg“. (Когато към датата на подаване на проектното предложение документът не е издаден, се представя входящ номер на искане за издаване от съответния орган. В случай, че е представен входящ номер, кандидатът трябва да представи изискуемият документ най-късно в срока по т. 5 от раздел 21.1 „Оценка на административно съответствие и допустимост“ - в).

Прието е също, че на жалбодателя е предоставена възможност да представи входящ номер на исканията му за издаване на тези документи и съответно представянето им в срока по чл. 34, ал.2 ЗУСЕФСУ, което не е сторено, при което представеното в хода на съдебното производство Разрешение за строеж VІ-та категория, с № 47 от 27.03.2023 г., издадено на от Главния архитект на О. Д. на основание чл. 148, ал.2 и чл. 147, ал.1, т.2 ЗУТ не води до извод за изпълнение на изисквания, а наведените доводи на жалбодателя за фактическа невъзможност да задължи издателят му да изпълни служебните си задължения в срок са неоснователни. В тази насока в решението е прието, че освен, че исканите документи не са представени в срок липсват доказателства, че дружеството е предприело действия за издаването им, тъй като от представеното по делото разрешение за строеж се установява, че същото е издадено в рамките на три дни от подаване на заявлението за това.

Представената административна преписка е непълна – въпреки, по т.2 на придружително писмо изх. № 07-2600/2810/17.01.2023 г. да е посочено, че след представеното УП е представено проектното предложение, ведно с приложените документи по делото такова липсва, а след представеното от органа УП е представена Процедура за подбор по посочената мярка - Оценителен доклад(след доклад от повторна проверка) от работата на оценителната комисия. Проектното предложение липсва, като посочено и в подробно описаните в Разпореждане на съда № 166 от 21.02.2023 г. приети доказателства, съдържащи се в административната преписка.

Като бе посочено по-горе, с обжалваното пред АС Кърджали УП са приети като недопустимо разходи за система за капково напояване, разходи за допълнителни дейности и оборудване – капково напояване, съгласно КСС и съответна част от разходите за бизнес-плана. В писмото, както и в последващото такова липсва част, в която органът се произнася по отношение на заявени от жалбодателя за финансиране проектни предложения за създаване на трайни насаждения с череши с опорна конструкция и резервоар за вода.

От съдържанието на писмо ОСВ-13-47№//26.07.2022 г., издадено от Главния архитект на О. Д. се установява, че същото е с адресати „Коко“ ООД, така и жалбодателя -„Витамикс - 3“ ООД по повод на подадени две уведомления с рег. индекс ОСВ-13-474/21.09.2021 и ОСВ-1346 #21.09.2021 г. и запитвания относно разрешителния режим за реализиране на инвестиционно намерение за създаване на трайни насаждения с череши, с опорно конструкция, автоматизирана система за капково напояване и резервоар за вода в ПИ 69691.22.33, ПИ 69691.27.41 от КККР с. Странско и в имот 032053, местност „Бозалъка“, землище с. Странско, общ. Димитровград и издателят му уведомява двете дружества за съдържанието на приложими според него разпоредби на чл. 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), и чл. 2 от Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителството в земеделски земи без промяна в предназначението им. Посочено е също, че обект „Автоматизирана система за капково напояване на трайни насаждения и резервоар за вода“ е строеж VІ категория, съгласно чл. 147, ал.1, т. 2 ЗУТ – т. 2 монтаж на инсталации, съоръжения и уредби, с изключение на съоръженията с повишена степен на опасност, подлежащи на технически надзор от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор".

От съдържанието на разменената кореспонденция (л. 261 – 268) се установява, че в УП, изпратено на „Витамикс-3“ ООД, с посочена дата на отваряне/получаване 04.08.2022 г. Председателят на Оценителната комисия в т. 6 и т. 7 изрично е посочил, че са представени входящи номера, но липсва становище на Главния архитект, че строежът не се нуждае от издаване на разрешение за строеж, а също не е представено разрешение за строеж (л. 261). При това настоящият състав намира, че с това е изпълнено изискването на т. 24.1.20 и т. 24.1.22 от УК - при липсата на издадени такива да представи входящи номера на исканията му за издаването им, при което изложеното в обжалваното решение, че дружеството не предприело действия по издаване на посочените документи са необосновани.

Обстоятелството, че Главния архитект на О. Д. не е издал необходимите документи своевременно, въпреки постъпили при него заявления с поставени входящи номера преди 04.08.2021 г., което очевидно е наложило и повторното им изискване на 24.03.2023 г., по което е издадено приложеното към делото Разрешение за строеж № 47/27.03.2023 г., издадено от Главния архитект на О. Д. не води до извода направен в обжалваното решение, че жалбодателят не е изпълнил посочените по-горе изисквания на УК своевременно, при изричното посочване в кореспонденцията, че такова искане е направено.

При така установените факти по делото неправилно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като при безспорно установения факт, заявен в хода на процедурата от Председателя на Оценителната комисия, че са представени входящи номера с искане за издаване на разрешение за строеж, или становище на главния архитект на общината, че за строежа не се изисква такова, а обстоятелството, че към момента на постановяване на акт посочените документи не са били издадени е обстоятелство извън волята и правомощията на земеделския производител, за което същият не следва да бъде санкциониран. Отделно от това в случая будят недоумение изводите, че жалбодателят е разполагал с достатъчно време за осигуряване на посочените документи, при изрично заявеното в ИСУН от помощния орган на органа, постановил акта, че земеделският производител е подал необходимите документи, но органи на О. Д. по неясни причини не са изпълнили задълженията си от месец август до месец март 2023 г., при което жалбодателят е бил в обективна невъзможност да представи каквито и да било документи, за които е било необходимо произнасяне на тези общински органи, и в момента, в който е получил необходимите документи е представил същите.

При това макар, че в хода на административното производството, по което е постановен обжалвания пред съда акт да не са били представени посочените документи, след представяне на Разрешението за строеж № 47/27.03.2023 г., издадено от Главния архитект на О. Д. са били изпълни изискванията на т.13.2.21.б.“г“ от УК, което е и единственото посочено като фактическо основание за приемане на същите за недопустими. Това обстоятелство предвид изложеното по-горе неправилно не е съобразено от първоинстанционния съд, в нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК.

Допълнително следва да бъде посочено, че в случая е налице и противоречие между посочените в акта фактически и правни основания, след частичното оттегляне на първоначалния, тъй като макар в него като фактическо основание да е посочено единствено липсата на разрешение за строеж/ становище на главния архитект, че строежът не се нуждае от такова, в акта са посочени, като правни основания тези по т. т. 19 от подраздел 13.2.“Условия за допустимост“ и т. т.15, 16, 17, 19 от подраздел 24.1 „Списък с общи документи от УК, а именно, че земеделският производител не е представил и доказателства за собственост на имота, а ако не е собственик, че има учредено право на строеж и документ за ползване на имота за срок не по-малък от 6 години, считано от датата на кандидатстване, решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС и преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка, издадени по реда на ЗООС и ЗБР, одобрен инвестиционен проект, за което обаче няма фактически констатации, макар посоченото и при преценка на всички събрани в хода на производството доказателства да води до извод за неговата незаконосъобразност в тази му част.

При така установеното неправилно в обжалваното решение прието, че обжалваното решение в частта му по т. ІІ.3 , в която е прието, че недопустими за финансиране са разходите в размер на 8000 лв., от заявените 14000 лв., които са обвързани с допустимите плащания за проектното предложение правилно, предвид установеното по –горе.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което обжалваното УП бъде отменено като незаконосъобразно, а преписката върната на органа за ново произнасяне по проектното предложение с идентификационен № BG06RDNP001-4.12-0599 в ИСУН със заявител „Витамикс - 3“ООД, при съобразяване на изложеното в мотивите.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 228 от 30.06.2023 г., постановено по административно дело № 605/2022 г. от Административен съд Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Уведомително писмо № 735 с изх. № 07-2600/9810/20.12.2022 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по подадено от него проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-4.012-0599 в ИСУН по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.012 по под мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Мярка 4. „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. и

ВРЪЩА делото като преписка на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне, при спазване на дадените указания.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА