О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 340

гр. София, 25.01.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 2030 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищеца В. Г. Д. срещу решение № 211/05.12.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 433/2022 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 1009/13.07.2022 г. по гр. дело № 3117/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „С.Г.Груп“ ЕАД иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът-касатор не дължи на ответното дружество, като частен правоприемник на „Ю. Б. АД, въз основа на договор за цесия от 30.06.2021 г., сумата 29 829.58 EUR, с левова равностойност 58 341.59 лв. – главница по договор за кредит № 200-250/23.02.2010 г., за която е издадена заповед № 9109/14.07.2011 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 19.07.2011 г. по ч. гр. дело № 12187/2011 г. на Пловдивския районен съд (ПРС), поради изтекла погасителна давност.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора Д., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) има ли правно значение прекратяването на изпълнителния процес, в частност – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за погасителната давност за притезанията по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано прекратеното производство по принудително изпълнение; 2) следва ли, за да прекъснат погасителната давност, действията по принудително изпълнение да са предприети по висящ изпълнителен процес, с оглед на тяхната надлежност; и 3) при прекратяване на изпълнителния процес, от коя дата започва да тече погасителната давност за притезанията по изпълнителния лист. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е дал отговори на тези въпроси в противоречие с т. 10 от тълкувателно решение (ТР) № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 3/18.11.1980 г. Касаторът сочи и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, като счита, че поддържаното от него несъобразяване на ПАС със задължителното за съдилищата ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, съставлявало очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът „С.Г.Груп“ ЕАД в отговора си на касационната жалба излага съображения, че не са налице основания за допускането на касационното обжалване, а при условията на евентуалност – за неоснователност на жалбата.

За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд е приел за правилно установени с първоинстанционното решение и за безспорни между страните по делото следните обстоятелства: Срещу ищеца и срещу „ВГД и РП“ ЕООД е издадена заповед № 9109/14.07.2011 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и, въз основа на нея – изпълнителен лист от 19.07.2011 г. по ч. гр. дело № 12187/ 2011 г. ПРС, в полза на „Алфа банка – клон България“, по силата на която заповед длъжниците са осъдени да заплатят на кредитора процесната сума 29 829.58 EUR – просрочена главница по договор за кредит № 200-250/23.02.2010 г., както и лихви и разноски по делото. За принудително събиране на тези вземания, на 27.07.2011 г. е образувано изпълнително дело № 992/2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Д. М., като с молбата за образуване е поискано налагане на запор и възбрани върху недвижимо имущество на длъжниците. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложените към нея заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са редовно връчена на ищеца на 12.08.2011 г. На 08.08.2011 г. е наложен запор върху собствени на ищеца моторни превозни средства (МПС); през месец октомври 2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца; на 10.11.2011 г. по отношение на него, като присъединен взискател по изпълнителното дело е конституирана държавата, за което длъжникът-ищец е уведомен със съобщение, получено на 16.12.2011 г. С молба от 16.10.2012 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, а с молба от 13.08.2014 г. – извършване на опис, оценка и публична продан на запорираните МПС на ищеца. На 03.09.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, а на 02.10.2014 г. е насрочен за 30.10.2014 г. от 10 ч. опис на автомобил, собственост на ищеца. С молба от 17.07.2015 г. взискателят е поискал налагане на запор върху притежаваните от ищеца МПС. С молба от 13.12.2017 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. На 05.01.2018 г. е наложен запор върху банкови сметки на ищеца. С молба от 31.01.2019 г. взискателят е направил искане за извършване на опис на движими вещи на двамата длъжници, а с молба от 11.05.2020 г. – искане за налагане на запор върху банковите смети и върху трудовото възнаграждение на ищеца. На 30.06.2021 г. „Ю. Б. АД е сключила договор за за цесия с ответното „С.Г.Груп“ ЕАД, по силата на който договор процесното вземане, произтичащо от сключения договор за кредит, е прехвърлено на ответника.

При така установените и безспорни обстоятелства по делото, въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: Изпълнителното производство за принудително събиране на вземанията на кредитора на ищеца по договора за банков кредит (като първоначално кредитор е била „Алфа банка – клон България“ КЧТ, чийто правоприемник, по силата на прехвърляне на търговско предприятие, е „Ю. Б. АД, а към настоящия момент – по силата на частно правоприемство, е ответникът „С.Г.Груп“ ЕАД) е образувано през 2011 г., при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., според което погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането, а с ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС разрешението, дадено с това постановление, е обявено за изгубило силата си като е дадено тълкуване, че давността в рамките на изпълнителния процес се прекъсва многократно с предприемане на всяко изпълнително действие, след което започва да тече нова давност. Въззивният съд е посочил, че към момента на постановяване на въззивното решение, по въпроса, от кой момент има действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. с ТР № 2/26.06.2015 г. и намират ли приложения разясненията дадени в последното при заварените изпълнителни производства за вземанията по тях преди приемането му, е образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС, по което към този момент все още е нямало произнасяне. Апелативният съд е посочил и че в конкретния случай ищецът оспорва изпълнението, като се позовава на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, послужила като изпълнително основание за издаване на изпълнителния лист и образуване въз основа на него на изпълнителното дело, и това е изтекла погасителна давност. Въззивният съд е достигнал до извода, че в светлината на горното, което и от двете виждания по въпроса за давността в изпълнителния процес, предмет на тълкувателно дело № 3/2020 г., да бъде възприето, не може да се приеме, че вземането на ответника е погасено по давност. За този свой извод съдът е изложил алтернативни съображения, а именно: Ако се възприеме, че отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. има обратно действие, то следва да се приеме, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК за ищеца давността е била многократно прекъсвана предвид изложената по-горе фактология досежно предприеманите изпълнителни действия, поради което вземането не е погасено по давност. Ако се възприеме становището, че отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. и дадените с него разрешения по въпроса за давността в изпълнителния процес има действия занапред, то тогава следва да се приеме, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК и образуването въз основа на нея на изпълнително производство по време на същото, до постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. давност за вземането на взискателя въобще не е текла, а от 26.06.2015 г. насетне е започнала да тече такава, като е била прекъсвана с предприеманите изпълнителни действия – искането на взискателя с молбата от 17.07.2015 г. за налагане на запор върху притежавани от ищеца МПС, искането с молбата от 13.12.2017 г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, наложения от съдебния изпълнител запор върху банковите сметки на ищеца от 05.01.2018 г., искането от взискателя за опис на движими вещи на ищеца с молбата от 31.01.2019 г. и искането на взискателя за запор върху банкови сметки на ищеца и върху трудовото му възнаграждение с молбата от 11.05.2020 г., като след всяко едно прекъсване е започнала да тече нова давност. С оглед това апелативният съд е намерил за неоснователен основния довод на ищеца-жалбоподател, че поради перимиране на изпълнителното производство и прекратяването му по силата на закона на 17.07.2017 г., предприетите след това изпълнителни способи са без правен ефект, не прекъсват давността, и същата изтекла на 17.07.2020 г. – преди завеждането на делото. Този свой извод възззивният съд е мотивирал със съображения, че възприема становището, че доколкото перемпцията е институт от процесуалното право и не изключва принудителното изпълнение, а погасителната давност е институт на материалното право и именно тя изключва принудителното изпълнение, то перемирането няма правно значение за погасителната давност за изпълняемото вземане, поради което поисканото от взискателя последващо изпълнително действие, дори при настъпила перемпция, прекъсва давността за вземането. Съдът е посочил, че в случая последното предприето изпълнително действие е запорът върху банковите сметки на ищеца и върху трудовото му възнаграждение, поискани с молбата от 11.05.2020 г., поради което е приел, че до предявяването на иска (02.12.2021 г.) погасителната давност за вземането, предмет на изпълнението, не е изтекла. В заключение въззивният съд е приел, че предявеният по делото иск, с който ищецът оспорва изпълнението, позовавайки се на недължимост на сумите по него поради изтекла погасителна давност за вземането на взискателя, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Настоящият съдебен състав намира, че правните въпроси, формулирани от страна на касатора, са от значение за изхода на спора по делото и са обуславящи горните правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение. На първите два правни въпроса, формулирани от страна на касатора, въззивният съд е дал отрицателен отговор, като е приел в решаващите си съображения, че доколкото перемпцията е институт от процесуалното право и не изключва принудителното изпълнение, а погасителната давност е институт на материалното право и именно тя изключва принудителното изпълнение, то перемирането няма правно значение за погасителната давност за изпълняемото вземане, поради което поисканото от взискателя последващо изпълнително действие, дори при настъпила перемпция, прекъсва давността за вземането. В последната част от тези съображения на апелативния съд се съдържа и възприетото от него разрешение на третия поставен от касатора правен въпрос, а именно – при прекратяване на изпълнителния процес поради перемпция, погасителната давност за притезанията по изпълнителния лист тече от датата на всяко последващо поискано от взискателя изпълнително действие, което прекъсва давността.

На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с разпореждане от 09.03.2023 г. на председателя на ВКС е образувано и не е приключило тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, по което предмет на разглеждане е следният правен въпрос: погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Този правен въпрос се припокрива по смисъл и съдържание с трите правни въпроса, формулирани от страна на касатора, поради което те попадат в предметния обхват на висящото тълкувателно дело. С оглед това и тъй като по посоченото тълкувателно дело все още не е постановено тълкувателно решение, то и по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК към настоящия момент (в този смисъл са и имащите задължителен характер, разяснения, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 8/2013 от 07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо, касационното производството по настоящото гражданско дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

СПИРА производството по настоящото гр. дело № 2030/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2023 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: