О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1946

Гр. София, 19.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 2033 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 1534 от 27.02.2023 г., подадена от В. Н. Н. чрез служебен адвокат Д. И. от АК – В., назначена по реда на чл. Х ГПК, срещу въззивно Решение № 127 от 10.10.2022 г. по в. гр. д.№ 274/2022 г. на Апелативен съд - Варна.

Постъпил е отговор по реда на чл. 287 ГПК от ответника по касация МБАЛ „Света АННА - Варна“ АД чрез адвокат д-р О. Т. – К. от АК – В.. Поддържа, че отсъства основание за допускане на обжалването, както и че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на ответника по иска (и по касация) – „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД не е заявил становище в касационното производство.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:

Въззивният съд се е произнесъл по предявения от В. Н. Н. срещу МБАЛ „Света АННА - Варна“ АД иск за заплащане на сумата 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени му при престоя в болницата за периода от 04.06.2018 г. до изписването му на 08.06.2018 г., като (посредством потвърждаването на Решение № 297 от 10.03.2022 г. по гр. д.№ 1711/2021 г. на Окръжен съд – Варна) претенцията е отхвърлена изцяло.

От фактическа страна е прието за установено, че на 04.06.2018 г. ищецът е претърпял ПТП при управление на велосипед и е получил „Фрактура на основата на черепа. Епидурален кръвоизлив. Комоцио церебри“. По спешност е приет в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД и е извършена операция „Левостранна фронтотемпоро-париетална краниектомия. Евакуация на костни фрагменти и епидурален хематом“. На 07.06.2018 г. е направен консулт с психиатър с оглед обективното му състояние - видимо напрегнат, подозрителен, с опасения, че има много причини да бъде убит. Изписан е на 08.06.2018 г. с подобрение и добро общо състояние. Дадени са указания за последващи контролни прегледи, наблюдение от ОПЛ и психиатър и сваляне на конци на 12-ия ден; с мнение за пластика на череп след 30 дни.

От заключението на СМЕ е прието за установено, че след ПТП на 04.06.2018 г., ищецът В. Н. е приет по спешност в МБАЛ „С. А. - Варна“ АД с диагностицирана тежка лицево-черепно-мозъчна травма и е опериран по спешност. Уврежданията се изразявали в множество фрактури на черепни кости и кръвоизлив под мозъчните обвивки в лявата половина на главата. Оперативната интервенция е довела до преодоляване на животозастрашаващото състояние от увреждане на мозъка, като се е наложило отстраняване на фрактурираните костни фрагменти на относително голяма площ от черепа. Изписан е на 08.06.2018г. с подобрение на състоянието и с назначения за проследяване в амбулаторни условия. В хода на възстановителния период при Н. са се появили оплаквания от болки по тялото и в областта на гръбначния стълб, затруднени движения, слабост в крайниците и главоболие, наложили амбулаторни прегледи и образни изследвания, при които били диагностицирани следните патологични изменения и състояния: 1) Парциални фрактури на 4-ти и 5-ти гръдни прешлени (установени с ЯМР на 12.09.2018 г.); 2) Остеохондроза на C5, С6 и С7 (от рентгеново изследване); 3) Спондилозни изменения по предните ръбове на Л-4, установени на 12.10.2018 г.; 4) Периартритис хумеро-скапуларис синистра - лява раменна става. Заключението установява, че спондилозата и остеохондрозата на гръбначния стълб са дегенеративни заболявания и са често срещана възрастова патология с хроничен и прогресиращ характер. От посочените в четири пункта диагнози единствено частичните фрактури по телата на четвърти и пети гръдни прешлени може да се приемат като посттравматични. Останалите промени са от групата на дегенеративните заболявания. При нито един от консултативните прегледи не са установени симптоми за травма на гръбначния стълб, налагащи изследвания, операция или лечение в условията на хоспитализацията. Симптоматика и травматични изменения, застрашаващи живота и изискващи спешна оперативна интервенция са били констатирани само в областта на черепната кухина, наложило тяхното проследяване и незабавно оперативно третиране. Частичните фрактури по телата на четвърти и пети гръдни прешлени не са били визуализирани при проекциите на рентгенографиите от 04.06.2018 г., не е имало такива оплаквания. Периартрита на раменната става е заболяване на меките тъкани около ставата или болест на ротаторния маншон. В приложената медицинска документация няма данни от кога датират оплакванията и какви точно са рентгенологично установените промени за поставената диагнозата. Причините за развитието на периартрита и липсата на конкретни увреди или на степен на засегната функция, месеци след пътното произшествие, изключва връзката на това заболяване с травмата от 04.06.2018 г.

Формиран е извод, че три от сочените от ищеца диагнози, открити известно време след спешната травма, не са травми или фрактури и нямат връзка с преживяното ПТП. За единствените открити травматични увреждания – на 4-ти и 5-ти прешлен, не е имало симптоматика през време на болничното лечение, налагаща спешно лечение, а извършената спешна операция на мозъка е пример за добра медицинска практика, тъй като е спасила живота на пациента.

Обсъдени са и показанията на свид. Р. Н., който в качеството си на неврохирург е прегледал ищеца при постъпването му в болницата, провел е лечението му и е извършил животоспасяваща операция на главата му, които действия са отразени в медицинската документация. Ищецът не е споделял за болки в гърба и кръста. Свидетелят установява, че спешната операция без съмнение е спасила живота на В. Н., защото, ако мозъчният хематом не е бил отстранен незабавно, пациентът би изпаднал в кома, последвана от смърт. След успешната операция, Н. е бил адекватен, контактен и без неврологична симптоматика. Консултацията с психиатър била проведена поради много голямата напрегнатост на пациента.

От правна страна е прието, че предпоставка за възникване на отговорността за непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД е кумулативното наличие на доказани при условията на пълно и главно доказване следните факти: деяние – действие или бездействие; извършването му от служители на ответника; противоправност; вина; вреди, твърдени по вид и размер; причинна връзка между деянието и вредите; размер на търсеното обезщетение за реално доказаните преживени вреди.

Заключението на назначената СМЕ относно деянието и противоправността установява дегенеративен характер на спондилозата на гръбначния стълб и на остеохондрозата. Предвид факта, че периартрита на раменната става е заболяване на меките тъкани около ставата и липсват доказателства за конкретни увреди месеци след ПТП, вещото лице е изключило връзката на тези заболявания с травмата от 04.06.2018 г. Единственото, сочено от ищеца последващо открито състояние с травматичен характер, са фрактурите по телата на четвърти и пети гръдни прешлени. Тези увреждания обаче не са на основното място на травмена увреда от ПТП - тежка лицево-черепно-мозъчна травма, много фрактури на черепни кости и кръвоизлив под мозъчните обвивки в лявата половина на главата и тъй като не са били във връзка с основните жизнени функции на пациента, не са били наложителни за диагностика и лечение в условията на спешност. Частичните фрактури на четвърти и пети гръдни прешлени не са били визуализирани при проекциите на рентгенографиите от 04.06.2018 г., нито е имало оплаквания в тази област. Действията на лекарите и медицинския персонал по отношение на ищеца след ПТП са съответствали на добрата медицинска практика, а направената му операция следва да бъде давана за пример, тъй като е спасила живота му. Обобщено е, че не е доказано в процеса твърдението за противоправност на деянието от служителите на ответника. Поведението на медицинския персонал е в съответствие с общото изискване на чл. 81, ал. 2, т. 2 от Закона за здравето. Не е налице законово задължение пациент в спешно състояние да бъде лекуван за всичките общи увреждания на здравето, които той по принцип има, а извършената консултация с психиатър е резултат от обективна преценка на лекуващия екип, с цел да се избегнат допълнителни усложнения в състоянието на пациента. Твърдяната противоправност не е доказана, което обосновава отхвърляне на предявения иск. Не са представени доказателства относно реално претърпените от ищеца вреди от неимуществен характер, резултат от недоказаното „противоправно деяние на ответника“ и относно причинната връзка между деяние и вреди. Пълната недоказаност на тези елементи от отговорността по чл. 49 ЗЗД е още едно основание за отхвърлянето на иска.

В изложение към касационната жалба са формулирани следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да вземе отношение към всички доводи, изложени от страните ?;

2. Следва ли второинстанционният съд с оглед задължението си по чл. 12 вр. чл. 235 ГПК да извършва селективна преценка на представените по делото доказателства или следва да извърши преценка на доказателствата в съвкупност, а когато не кредитира някои от тях или ги приеме за недостоверни следва ли да изложи мотиви за това ?

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: въпрос № 1 – в противоречие с ППВС 1/1953 г., ППВС 7/1965 г., ППВС 1/1985, ТР 1/2001 г.; въпрос № 2 - в противоречие с Решение № 220 от 02.10.2015 г. по гр. д.№ 2314/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о. и Решение № 12 от 16.02.2016 г. по гр. д.№ 2184/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о.

Поставените въпроси касаят дейността на въззивната инстанция, в която насока практиката на ВКС е последователна и приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което след собствен анализ и оценка на събраните от нея и от първата инстанция доказателства и след обсъждане на възраженията и доводите на страните, съдът се произнася по съществуването на спорното право. Мотивите на въззивния съд трябва да отразяват неговата решаваща дейност; проверката на първоинстанционното решение е страничен, непряк резултат от тази дейност. Съдът е длъжен след преценка на релевантните за спора факти, да събере доказателства за тях и обсъждайки възраженията и доводите на страните да се произнесе кои счита за установени и съобразно тях да постанови решението. Преценката кои са релевантните за спора факти зависи от вида на правото, чиято защита се търси и основанието, на което се претендира. В този смисъл, доколкото без съмнение от данните по делото няма спор, че въззивният съд, съобразно правомощията си на инстанция по същество на спора, е извършил собствена преценка и анализ на събраните доказателства, обсъдил е доводите и възраженията на страните относно релевантните пред него факти, не може да се поддържа, че е произнесъл акта си в противоречие със задължителната и казуална практика на ВКС. Неправилната преценка за значението на даден факт за спорното право и необсъждането на доводите и възраженията на страните в тази насока би бил порок на волята на съда, водещ до неправилност на съдебния акт. Проверката за законосъобразност на въззивното решение обаче не може да се извърши на етапа на селекция на касационните жалби, а едва ако бъде допуснато касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Това положение произтича от разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни актове, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран материално - или процесуалноправен въпрос, който обаче не следва да касае правилността на обжалвания акт, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Това е причината, поради която касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила - тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването. Ето защо в случая отсъства общо основание за допускане на касационното обжалване и по двата въпроса, поставени в изложението.

Питанията са поставени в контекста на поддържания от касатора довод, че със заключението на СМЕ е установено, че частичните фрактури на 4-ти и 5-ти торакални прешлени са в резултат от претърпяното от него ПТП, във връзка с което е лекуван в ответното лечебно заведение. Този довод почива на превратен прочит на изслушаното заключение на СМЕ. С последното е прието, че от всички релевирани от ищеца диагнози единствено тази може да е последица от травматично увреждане. Това съждение обаче не обосновава извод за наличието на причинно-следствена връзка между ПТП от 04.06.2018 г. и фрактури на 4-ти и 5-ти торакални прешлени, доколкото отсъстват доказателства, въз основа на които да е възможно установяването на такава. Напротив – прието е, че образните изследвания, проведени в болницата в периода 04-08.06.2018 г. не обективират подобни увреждания в резултат от ПТП, респ. – отсъствало е задължение за лечебното заведение да провежда лечение на такава травма. Твърдението за отрицателния факт, че ищецът не е претърпял друга травма в периода след ПТП, е останало напълно неподкрепено с доказателства. В тази връзка не може да бъде подминато и обстоятелството, че съобразно епикризата на ищеца са определени дати за контролни прегледи на 22.06.2018 г. и 06.07.2018 г. с произтичащата от това възможност за него да продължи лечението при ответната болница. Отсъстват данни за явяването на посочените контролни прегледи, което не подкрепя поддържаната от него теза за налични страдания, произтичащи от ПТП от 04.06.2018 г. и недоизлекувани при болничния престой от 04.06.2018 г. до 08.06.2018 г.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Служебно извършената от ВКС проверка приключи с констатация за отсъствието на вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Не е налице и очевидна неправилност като квалифицирана форма на неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като не е допуснато видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост.

При този изход на спора касаторът дължи да заплати на ответника по касация сумата 2 880 лв. – разноски за защитата пред ВКС (л. 22).

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 127 от 10.10.2022 г. по в. гр. д.№ 274/2022 г. на Апелативен съд - Варна.

ОСЪЖДА В. Н. Н. ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „Света АННА - Варна“ АД сумата 2 880 (две хиляди осемстотин и осемдесет) лева - разноски за защитата пред ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: