решение по гр. д.№ 2834 г. от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 565
гр.София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
М. Д.
при участието на секретаря Ц. П. като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 2834 по описа за 2024 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
С определение № 1982 от 17.04.2025 г. настоящият състав на ВКС е допуснал на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК касационно обжалване на решение № 145 от 11.04.2024 г. по в. гр. д.№ 801 от 2023 г. на Русенския окръжен съд, четвърти граждански състав в частта му, с която е потвърдено решение № 1243 от 21.08.2023 г. по гр. д.№ 6380 от 2022 г. на Русенския районен съд, X-ти граждански състав в частта за отхвърляне на предявения от Ю. М. М. и З. А. М. против Л. О. К. и Т. М. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за част с площ от 44 кв. м. от УПИ *** в кв.35 по регулационния план на [населено място], [община], област Р. от 1968 г., разположена в западната страна на имота, очертана по точки А, Б, В и Г на представена от ищците скица № 945 от 29.08.2022 г., намираща се на лист 38 от първоинстанционното дело.
Касаторите Ю. М. М. и З. А. М. не се явяват и не изпращат представител в проведеното открито съдебно заседание. В касационната жалба са изложили основания за неправилност на въззивното решение. Молят това решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение за уважаване на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС. Претендират и за направите по делото разноски за трите съдебни инстанции.
В писмен отговор от 19.07.2024 г. ответниците Л. О. К. и Т. М. К. оспорват касационната жалба. Молят въззивното решение по иска с правно основание чл.108 ЗС да бъде оставено в сила. Претендират и за направените разноски за делото пред ВКС.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение счита, че въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част /по иска с правно основание чл.108 ЗС/ е очевидно неправилно: явно необосновано. При прието в мотивите на решението и безспорно установено по делото, че в случая няма придаване по регулация между парцелите на ищците и на ответника, явно необоснован е изводът на съда, че за уважаване на иска по чл.108 ЗС ищците е следвало да докажат предвидените в чл.33, ал.1 и ал.2 ЗТСУ /отм./ предпоставки за „прилагане“ на дворищнорегулационния план от 1968 г., което „прилагане“ е уредено само за случаите на предвидено в дворищнорегулационен план придаване по регулация на части от един парцел към съседен парцел или на образуване на съсобствени парцели от два маломерни имота.
Поради това решението в тази част следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане от въззивен съд, а ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.
Съдът е бил сезиран от Ю. М. М. и З. А. М. с иск с правно основание чл.108 ЗС срещу Л. О. К. и Т. М. К. за следната част от имот: 44 кв. м. от дворно място, представляващо УПИ *** по дворищнорегулационния план на [населено място], общ.В., обл.Р. от 1968 г., очертани по точки А, Б, В и Г на представената от ищците скица № 945 от 29.08.2022 г., намираща се на лист 38 от първоинстанционното дело.
Ищците Ю. М. и З. М. се легитимират като собственици на парцел *** /сега УПИ ***/ в кв.35 по първия регулационен план на [населено място] от 1968 г. с констативен нотариален акт № 130 от 01.08.2014 г. и удостоверение за граждански брак от 01.08.1993 г. Ответникът Л. К. се легитимира като собственик на имот ***, включващ съседния парцел *** /сега УПИ ***/ с нотариален акт за покупко-продажба № 34 от 26.10.1971 г. и констативен нотариален акт № 5 от 13.01.2022 г.
От приетото заключение на съдебно - техническата експертиза на в. л.инж.Г.Ф. и приложената по делото скица № 945 от 29.08.2022 г. е установено, че единственият одобрен дворищно-регулационен план за населеното място, в което се намират имотите на ищците и на ответника, е планът от 1968 г., одобрен със заповед № 2200 от 29.10.1968 г., като през 2000 г. е изготвено цифрово копие на този план. Преди одобрението на плана от 1968 г. е имало неодобрен кадастрален план, съгласно който парцелите на ищците и на ответника К. са представлявали един общ имот с пл.№ ***. Поради разпродаването на имот с пл.№ *** от бившия му собственик на различни лица, с регулационния план от 1968 г. от този имот са обособени общо 6 парцела, между които парцелите на ищците и на ответника К..
Със заповед № РД-239 от 06.04.2021 г. на зам. кмет на О. В. е изменен кадастралния план на селото, като 22 кв. м. от парцела на ищците са включени в границите на имот на ответника К., на който е даден нов пл.№ ***.
От заключението на експертизата се установява още, че при сравнение между регулационния план от 1968 г., цифровото му копие, кадастралния план, действащ след изменението му със заповед № РД-239 от 06.04.2021 г. и измерванията на място се установяват следните разлики в границите и площта на имотите на ищците и на ответника К.: площта на имота на ищците по действащия след 06.04.2021 г. кадастрален план вече била 733 кв. м. /тоест с 44 кв. м. по-малко от площта на парцел ***, сега УПИ *** по регулационния план от 1968 г./, а страничната граница между имотите на ищците и на ответника К. по кадастралния план от 2021 г. минава по линията В-Г, вместо по регулационната линия по плана от 1968 г., означена с букви А-Б на скицата на вещото лице, находяща се на лист 122 от делото. Частта от имота на ищците по регулационния план от 1968 г., която е включена в имота на ответника К. след изменението на кадастралния план със заповедта от 06.04.2021 г., е с площ от 22 кв. м. и е оцветена на скицата на вещото лице с жълт цвят.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Б. О., Ф. К., Ю. И. и Е. Д. и заключението на експертизата се установява, че оградата между двата имота е направена отдавна /според част от свидетелите през 1971-1975 г./. Първоначално е била от дървени колове и мрежа, а сега е с метални колове, мрежа и с бетонна основа. Според свидетелите О. и К. новата ограда е изградена преди повече от 10 г. и на същото място на старата ограда, а според свидетелите И. и Д.- новата ограда е изградена около 2021 г., като е преместена към мястото на ищците.
При така установената фактическа обстановка ВКС достигна до следните правни изводи: Констативният нотариален акт по обстоятелствена проверка № 130 от 01.08.2014г., удостоверението за сключен граждански брак от 01.08.1993 г. и вписването в разписния лист към плана от 1968 г., преценени в съвкупност, легитимират ищците като собственици на парцел *** /сега УПИ ***/ в кв.35 по първия регулационен план на [населено място] от 1968 г., в границите на който се включват част от спорните 44 кв. м., а именно 22 кв. м., оцветени с жълт цвят на скицата на вещото лице, находяща се на лист 122 от първоинстанционното дело. Съгласно приетото в т.2 от Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, съдържащото се в констативния нотариален акт № 130 от 2014 г. нотариално удостоверяване на правото на собственост на ищците се ползва с обвързващо и легитимиращо действие, поради което в тежест на ответниците е било, ако го оспорват, да оборят съдържащите се в нотариалния акт на ищците констатации на нотариуса.
Ответниците не са ангажирали, а и по делото не са събрани доказателства, които да оборват съдържащото се в нотариалния акт на ищците от 2014 г. нотариално удостоверяване на собствеността им върху парцел *** /сега УПИ ***/ в кв.35 по регулационния план на [населено място] от 1968 г. Действително, ответникът Л. К. се е снабдил с констативен нотариален акт № 5 от 13.01.2022 г. за собственост върху имот № ***, в границите на който, според заключението на вещото лице, се включва както парцел *** /сега УПИ ***/ в кв.35 по регулационния план на селото от 1968 г., така и горепосочените 22 кв. м. от собствения на ищците съседен парцел *** /сега УПИ ***/ в кв.35, оцветени с жълт цвят на скицата на вещото лице, находяща се на лист 122 от първоинстанционното дело. Констатациите на нотариуса в нотариалния акт от 13.01.2022 г., издаден на основание чл.587, ал.1 ГПК /на основание представени пред нотариуса писмени доказателства/, обаче са оборени от самите документи, които са описани като представени в нотариалното производство: Нотариалният акт № 34 от 26.10.1971 г. легитимира ответника К. като собственик на парцел *** /сега УПИ ***/ в кв.35 по регулационния план на населеното място от 1968 г., в границите на който не се включват горепосочените 22 кв. м. Другите описани като представени при издаване на констативния нотариален акт от 13.01.2022 г. документи /протокол № 16 от 2.05.1984 г. на отдел „Архитектура и благоустройство“ на кметство с.Смирненски за определяне на строителна линия и ниво, разрешение за строеж № 18.22.05.1984 г., скица № 008 от 06.01.2022 г., удостоверение за данъчна оценка и удостоверение за идентичност на лице с различни имена/ нямат вещно-прехвърлително действие, поради което и не удостоверяват придобиване от страна на ответника на правото на собственост върху горепосочените 22 кв. м. от парцела на ищците.
Констатациите на нотариуса, издал нотариалния акт на ищците, не се оборват и от събраните по делото свидетелски показания. От тях се установява, че ищците са владяли в продължение на повече от 10 г. парцел *** /сега УПИ ***/ в кв.35 по регулационния план на селото от 1968 г., в границите на който парцел са включени и процесните 22 кв. м. Същевременно от показанията на свидетелите не се установява спорните 22 кв. м. от парцел *** да са били придобити на основание сделка или по давност от други лица и конкретно от ответниците. Св.Ю. И. /майка на ищеца Ю./ и св.Е. Д. /дъщеря на ищците/ свидетелстват затова, че до 2021 г. оградата между парцелите на ищците и ответниците е съответствала на регулационната линия и едва през 2021 г. е изградена сега съществуващата ограда, при което спорните 22 кв. м. са присъединени към мястото на ответниците /тоест, че ответниците са във владение на тази част от имота на ищците едва от 2021 г.- по-малко от 10 г./. Останалите разпитани свидетели Б. О. и Ф. К. свидетелстват за това, че оградата между двата имота е направена отдавна /около 1975 г. според св.К./ и от тогава не е местена, само на същото място преди повече от 10 години е изградена нова ограда. Дори и да се кредитират показанията на тези двама свидетели за осъществяване на владение на ответниците в продължение на повече от 10 г. върху спорните 22 кв. м., от тях не следва, че ответниците са придобили по давност тези кв. м. от собствения на ищците парцел ***. Това е така, защото още от приемането на регулационния план от 1968 г. тези кв. м. са били част от парцела на ищците и като такива не са можели да бъдат придобивани по давност, предвид действалата от 1973 г. до 2000 г. забрана на чл.59 ЗТСУ /отм./ за придобиване по давност на реални части от парцели и предвид действащите след 2000 г. и понастоящем ограничения в чл.59 ЗТСУ /отм., редакция след изменение през 2000 г./ и в чл.200 ЗУТ за придобиване по давност на реално определени части от УПИ. Придобиване по давност от ответниците на тези 22 кв. м. от парцела на ищците не може да бъде признато и предвид на това, че ответниците не са направили своевременно /с отговора на исковата молба/ възражение за придобиване на тази част от имота на ищците по давност, а съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно.
Констатациите на нотариуса, издал нотариалния акт на ищците, не се оборват и от факта, че със заповед № РД-239 от 06.04.2021 г. е изменен кадастралния план, като горепосочените 22 кв. м. от парцела на ищците са включени в границите на имот № *** на ответника К.. Това е така, тъй като по закон и съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, кадастралните планове нямат вещно-прехвърлително действие. Затова и заповедта от 06.04.2021 г. за изменение на кадастралния план не води до прехвърляне на правото на собственост върху процесните 22 кв. м. от ищците в полза на ответника.
Заповед № РД-239 от 06.04.2021 г. на зам. кмет на О. В. не е доказателство за собственост на спорните 22 кв. м. в полза на ответника К. и поради следното: Тя е издадена на основание пар.4, ал.1, т.2 ПЗР на ЗКИР, във връзка с чл.51, ал.1, т.1, т.2 и ал.7 ЗКИР, които предвиждат отразяване в кадастралната карта на всички настъпили изменения на границите на поземлените имоти, в резултат както на прехвърляне на правото на собственост, така и на допълване на непълноти или поправяне на грешки в кадастралната карта и отстраняване на явна фактическа грешка в плана. Като такава, тази заповед би могла да е само косвено доказателство за придобиване на правото на собственост върху горепосочените 22 кв. м. от страна на ответника, ако бяха установени посочените в закона основания за изменение на кадастралния план. В случая обаче не е доказано съществуването на такива основания за изменение на кадастралния план: Няма прехвърляне на правото на собственост на спорните 22 кв. м. Няма допусната по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР /със заповед след влязло в сила съдебно решение по спор за собственост/ поправка на грешка или отстраняване на непълноти в действалия до 06.04.2021 г. кадастрален план на [населено място], касаеща точната граница между имотите на ищците и на ответника К.. Няма и констатирана по надлежния ред явна фактическа грешка в плана от 1968 г.
В случая не е налице и хипотезата на пар.8 от ПР на ЗУТ за автоматично, по силата на закона придобиване на правото на собственост върху част от парцели. Тази разпоредба касае отпадане на отчуждителното действие на неприложени в сроковете по пар.6, ал.2 и ал.4 ПР на ЗУТ дворищнорегулационни планове, които са предвиждали образуване на един общ парцел от два маломерни имота или придаване по регулация на части от един парцел към съседен парцел. В конкретния случай няма такова придаване по регулация на части от един парцел към съседен парцел. Както бе посочено, единственият дворищнорегулационен план на населеното място е от 1968 г. и с него от общия имот с пл.№ *** по кадастралния план са образувани 6 парцела, между които парцелите на ищците и на ответника Л. К.. С нотариален акт № 34 от 26.10.1971 г. ответникът К. е придобил само парцел *** в кв.35 по регулационния план от 1968г., в границите на който не се включват горепосочените 22 кв. м. Тоест, дворищнорегулационният план от 1968 г. не е предвиждал придаване по регулация /не е имал отчуждително действие за част от парцелите на ищците и на ответника К./, поради което и разпоредбата на пар.8 ПР на ЗУТ е неприложима.
По същите съображения /че дворищнорегулационният план от 1968 г. не е предвиждал придаване по регулация/ са напълно неправилни изводите на въззивния съд, че ищците не са собственици на горепосочените 22 кв. м от парцел ***, тъй като не били доказали предпоставките на чл.33, ал.1 и 2 ЗТСУ /отм./, при които се счита, че предвиждащия придаване по регулация дворищнорегулационен план е „приложен“.
Неправилни са и изводите на въззивния съд, че ищците не могат да се легитимират като собственици на включените в имот № *** по кадастралния план части от собствения им парцел ***, тъй като не било проведено производство за поправка на установените грешки в кадастралния план, действащ след издаване на заповедта от 06.04.2021 г. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, допустим е иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, дори и да не е проведена административната процедура по чл.54 ЗКИР за поправяне на непълноти и грешки в кадастралната карта. При предявен такъв иск за собственост съдът е длъжен да го уважи, ако установи грешка или непълнота в плана.
Поради всичко изложено ВКС приема, че ищците са собственици на 22 кв. м. от парцел *** /сега УПИ ***/ в кв.35 по регулационния план на [населено място] от 1968 г., означени с жълт цвят на скицата на вещото лице, находяща се на лист 122 от първоинстанционното дело, които неправилно със заповед № РД-239 от 06.04.2021 г. на зам. кмет на О. В. са включени в границите на имот с пл.№ *** по кадастралния план на селото, записан на името на ответника К..
Тъй като не се спори, че ответниците /ответникът Л. К. и съпругата му Т. К./ владеят тези 22 кв. м. и както бе посочено по-горе нямат основание за това владение, искът по чл.108 ЗС за тях следва да се уважи. За останалата претендирана с исковата молба част /останалите 22 кв. м. до пълния предявен размер от 44 кв. м./ не се доказа ищците да са собственици, поради което искът по чл.108 ЗС за тях следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото /уважен иск по чл.108 ЗС за 22 кв. м. и отхвърлен за останалите 22 кв. м. до пълния предявен размер от 44 кв. м. и уважен иск по чл.109 ЗС срещу ответника Л. К. и отхвърлен иск по чл.109 ЗС срещу ответницата Т. К./ и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответниците дължат на ищците разноски в размер на 1 915 лв. /половината от направените от ищците разноски за трите инстанции в общ размер от 3 830 лв./. Ищците от своя страна дължат на ответниците разноски в размер на 750 лв. /половината от направените от тях разноски за трите инстанции/. Или като краен резултат ответниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата 1 165 лв.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, първо гражданско отделение
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 145 от 11.04.2024 г. по в. гр. д.№ 801 от 2023 г. на Русенския окръжен съд, четвърти граждански състав в частта му, с която е потвърдено решение № 1243 от 21.08.2023 г. по гр. д.№ 6380 от 2022 г. на Русенския районен съд, X-ти граждански състав в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от Ю. М. М. и З. А. М. против Л. О. К. и Т. М. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за част с площ от 22 кв. м. от УПИ *** в кв.35 по регулационния план на [населено място], [община], област Р. от 1968 г., разположена в западната страна на имота, очертана по точки А, Б, В и Г на представена от ищците скица № 945 от 29.08.2022 г., намираща се на лист 38 от първоинстанционното дело, КАКТО И В ЧАСТТА ЗЗД П. Р. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО по отношение на Л. О. К. и Т. М. К. от [населено място], [община], област Р., [улица], че Ю. М. М. и З. А. М. със съдебен адрес: [населено място], пл.“Възрожденски“, № 6, вх.2, ет.2, чрез адв.Б. М., са собственици на следния имот: част с площ от 22 кв. м. от УПИ *** в кв.35 по регулационния план на [населено място], [община], област Р. от 1968 г., оцветена с жълт цвят на скицата на вещото лице, находяща се на лист 122 от първоинстанционното гр. д.№ 6380 от 2022 г. на Русенския районен съд, която скица, приподписана от състава на съда, представлява неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Л. О. К. и Т. М. К. да предадат на Ю. М. М. и З. А. М. гореописаната част от имота.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145 от 11.04.2024 г. по в. гр. д.№ 801 от 2023 г. на Русенския окръжен съд, четвърти граждански състав в частта му, с която е потвърдено решение № 1243 от 21.08.2023 г. по гр. д.№ 6380 от 2022 г. на Русенския районен съд, X-ти граждански състав в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от Ю. М. М. и З. А. М. против Л. О. К. и Т. М. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за останалата претендирана част от имота до пълния предявен размер от 44 кв. м.
ОСЪЖДА Л. О. К. и Т. М. К. с горепосочените адреси да заплатят на Ю. М. М. и З. А. М. сумата 1165 лв. /хиляда сто шестдесет и пет лева/, представляваща дължими разноски по компенсация за трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.