О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60625

София, 16.11.2021 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Е. М.

Членове: И. П.

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 709 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Д. С. В. срещу решение № 12544 от 23.12.2020г. по в. гр. д.№ 2111/2020г. на Апелативен съд София, с което е отменено решението по гр. д.№ 38/2018г. на ОС Благоевград в частта, с която „Дженерали застраховане“АД е осъдено да заплати на В. сумата 6 031.50лв. - законна лихва върху обезщетение за неимуществени вреди, определено в размер на 20 000лв., дължима за периода 03.03.2015г. до 19.02.2018г. Решението в частта за отхвърляне на иска по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата от смъртта на майка й Е. Н. С. е потвърдено.

Касаторката счита атакуваното решение за неправилно поради незаконосъобразно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и незаконосъобразни изводи по отношение дължимостта на лихви за периода 03.03.2015г. -19.02.2018г.

В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че по съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл.52 ЗЗД не се е аргументирал в достатъчна степен как е приложил принципът на справедливост, не е се е съобразил със събраните по делото доказателства, не е изследвал характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на търпените емоционални и „физически“ болки и „прогнозите за отзвучаването им“, а във всички случаи, когато е налице „физическо увреждане“, наличието на неимуществени вреди следва да се презюмира, т. е. когато е налице причинено увреждане или смърт, обезщетение се дължи. Посочва се, че по материалноправния въпрос, отнасящ се до приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД - установяване и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и на делинквента, е налице задължителна за съдилищата практика т.7 от ППВС 7/1963г., доразвита в цитирана създадена по реда на чл.290 ГПК практика на състави на ВКС. Твърди се, че решаващият състав на САС не е извършил в пълна степен необходимата съпоставка между тежестта на осъщественото нарушение на ЗДвП на извършителя и пострадалата, за да установи действителния обем, в който всеки един от участниците е допринесъл за процесното птп, не е сравнил поведението на всеки един от тях, с оглед правилата на ЗДвП, поради което приетият принос в размер на 40% е необоснован и незаконосъобразен. Въведен е довод, че съгласно разпоредбата на чл.83,ал.3 ЗЗД и чл.223,ал.2 КЗ -отм. застрахователят дължи законна лихва от датата на настъпване на смъртта на пострадалия, респ. датата на търпения деликт; че по отношение на процесния договор е приложима глава Четвърта на отм.КЗ, която не поставя изискване за отправяне на покана до застрахователя с последиците по чл.380,ал.3 КЗ, а лихвите не са част от размера на обезщетението, а съставляват предвидена от закона последица от забавата за неговото плащане.

Писмен отговор от ответника „Дженерали застраховане“АД не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Ищцата е предявила иск по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка, настъпила в резултат на пътно произшествие от 07.11.2013г. за сумата 105 000лв., съставляваща разлика между претендираните пред застрахователя за изплащане 150 000лв. и доброволно изплатената сума от 45 000лв., ведно със законната лихва от датата на смъртта. Няма спор, че застрахован при ответното застрахователно дружество водач е признат за виновен с влязла в сила присъда, че на 07.11.2013г. около 19.30 часа на първа пътна отбивка за [населено място] от първокласен път 1 Е-79, в посока София към Кулата, е нарушил правилата за движение по чл.20,ал.2,изр. второ ЗДвП като не е намалил скоростта или спрял при възникнала опасност за движението - движещ се по същия път пешеходец в резултат на което предизвикал пътно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на 75 годишната Е. С..

Застрахователното дружество в отговора на исковата молба и в хода на производството е поддържало, че справедливият размер на обезщетението за търпените вреди е 90 000лв., с поведението пострадалата е допринесла в равна степен за настъпване на противоправния резултат, поради което застрахователят доброволно е изплатил сумата 45 000лв., която обезщетява в пълнен размер търпените вреди. Въвел е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите.

И двете инстанции по същество са приели за установен следния механизъм на пътното произшествие - Пешеходката се е движела в средата на пътното платно на междуградски еднопосочен път - първокласен път 1, отклонение на автомагистрала Е-79, забранен за пешеходци и предприела пресичане на нерегламентирано място и перпендикулярно на платното. Лекият автомобил се е движел в дясната лента по посока Благоеврад. Водачът възприел насрещно движещата се около средата на дясната си пътна лента пешеходка като препятствие на пътя и предприел маневра за нейното заобикаляне /отклонил посоката наляво към лявата пътна лента/, но в този момент и жената променила траекторията си на движение в дясна за нея посока, съответно лява за автомобила и настъпил фаталният удар. Според приетата пред окръжния съд експертиза, пътното произшествие не би настъпило, ако водачът на процесния автомобил не е отклонил посоката си на движение и е продължил движението си в дясната пътна лента, дори и без да спира или намалява скоростта си; съответно не би настъпило, ако и пешеходката се е движила в края на платното за движение и не е предприемала промяна на посоката си на движение. Медицинският експерт и посочил, че при извършената аутопсия на загиналата е установено, че тя е претърпяла в предходен момент невро - хирургична операция, вследствие на отстраняване на тумор; на мястото на проведената хирургична операция и отстранена мозъчна тъкан е последвало разрастване на глиална тъкан и развитие на друг мозъчен тумор. С оглед обективните констатации, че мозъчната тъкан не регенерира, а напредналите атеросклеротичните изменения в мозъчните съдове също имат голямо значение за правилното му кръвоснабдяване, респ. функциониране, и с оглед наличието на общомозъчни болестни изменения от генерализирана мозъчносъдова болест, е заключено, че приживе ищцата най-вероятно е била с различни по степен нарушения на мисловната дейност, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията; че установените огнищни и общомозъчни болестни увреждания са засегнали функции, които имат отношение към поведението, решенията и реакциите на пострадалата и в този смисъл са имали и отношение при настъпване на процесното ПТП.

Първата инстанция с оглед на приетите за установени по спора близки и хармонични отношения между ищцата и починалата, взаимна духовна и морална подкрепа, е счела, че справедливото обезщетение е 100 000лв., което следва да бъде намалено на основание чл.51,ал.2 ЗЗД поради принос на пострадалата, определен в степен на 80%. С оглед извършеното от застрахователя доброволно плащане на сумата 45 000лв., е прието, че определеното като краен размер от съда обезщетение от 20 000лв. е погасено и на отхвърляне подлежи изцяло предявеният за сумата 105 000лв. ОС Благоевград е приел, че ответникът дължи единствено законна лихва върху определеното от съда обезщетение от 20 000лв., тъй като доброволно плащане, включващо като част и сумата от 20 000лв., е осъществено на 19.02.2018г. С оглед датата на предявяване на иска - 02.03.2018г. е прието, че тригодишната погасителна давност не е изтекла за периода 03.03.2015г. до 19.02.2018г. и следва върху сумата 20 000лв. да се присъди натрупаната законна лихва за този период, определена в размер на 6 031.50 лв.

Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни като застрахователят е твърдял, че първоинстанционният съд не е бил сезиран с иск за присъждане на лихва върху изплатеното обезщетение от 45 000лв., част от което е сумата 20 000лв., върху която е изчислена лихвата, която застрахователят е осъден да заплати.

Ищцата е обжалвала решението в частта относно определения размер на съпричиняване и е поддържала искането си за присъждане на обезщетение в предявения размер.

Въззивната инстанция е мотивирала извод, че след като повече от 20 години ищцата и майка и са живели в различни държави, а преди това дъщерята е живяла със съпруга си в друг град, т. е. не са имали общо ежедневие, което да бъде променено при настъпилата смърт, справедливото обезщетение следва да бъде определено на 75 000лв.

Съставът на САС е счел, че приносът на пострадалата с оглед на конкретните обстоятелства е в степен на 40% и при намаляване на основание чл.51,ал.2 ЗЗД на определеното като справедливо обезщетение от 75 000лв., дължимата сума е 45 000лв. - толкова, колкото застрахователят доброволно е платил. По тези съображения решението в частта за отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 105 000лв. е потвърдено.

По жалбата на ответника е прието, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като с исковата молба ищцата не претендира заплащане на мораторна лихва върху сумата 45 000лв. от деня на деликта до деня на плащането, а единствено върху допълнително дължимата според нея сума от 105 000лв., и след като такава сума не се дължи няма как да бъде присъдена лихва върху недължима главница.

Искането за допускане на факултативния касационен контрол не следва да бъде уважено:

Поставените в изложението въпроси не са правни, а съставляват твърдения за неправилно приложение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД, за неправилно определяне на момента, от който лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди е дължима и оплаквания за допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция. Тези доводи на касатора са от значение единствено за правилността на обжалваното решение, тъй като предполагат извършване на проверка за законосъобразност на изводите на въззивния, поради което не отговарят на изискването за общо основание за достъп до факултативния касационен контрол. Преценката дали размерът на обезщетението отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД, дали законосъобразно е определен приносът на водача и на пешеходката за настъпване на сблъсъка, дали въззивната инстанция е обсъдила всички релевантни обстоятелства за формиране на съответстващи на закона изводи, може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, а не в производството по чл. 288 ГПК. Въззивната инстанция е посочила, че отчита релевантните са конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, акцентирайки на обстоятелството, че от дълги години преди инцидента ищцата и майка й са живели в различни държави и за Е. С. се е грижило семейството на другата й дъщеря. За недоказани са счетени обстоятелствата, че ищцата и покойната й майка са имали пълноценни отношения и са били една за друга духовна и материална подкрепа. Въззивната инстанция е мотивирала собствени изводи относно размера на съпричиняването, по отношение на които отново не е въведен въпрос с правна характеристика. Същото е относимо и съм касационния довод във връзка с присъдените от ОС лихви.

При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията му по фактите и собствената му преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 12544 от 23.12.2020г. по в. гр. д.№ 2111/2020г. на Апелативен съд София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: