О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60398

София, 16.11.2021 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

В. М.

при участието на секретар

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр. дело № 2328 /2021 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл.288 ГПК

Касационното производство е образувано по касационна жалба вх. № 5335/02.04.2021 год. на Б. К. К. от [населено място], заявена чрез процесуалния представител адв. В. В. – САК срещу Решение № 52 от 21.01.2021 год. по В.гр. д.№ 3100/2020 год. на АС-София. постановено в производство по иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК.

С касационната жалба се поддържа, че изводите на апелативния съд са неправилни, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаещи надлежното призоваване на страната в първата инстанция и възможността да реализира права си на защита чрез отговор на исковата молба, довели до необоснованост на формираните изводи, както и до нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.

Наред с това се поддържат доводи за допуснати нарушения на основните принципи на гражданското съдопроизводство гарантиращи равенството на страните в процеса и състезателното начало, на чл.6 на ЕКПЧОС.

Искането да се допусне касационното обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа по въпроса : Длъжен ли е въззивния съд да изложи собствени мотиви по изложените в жалбата доводи като обсъди направените в нея оплаквания за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение ? , произнесен в противоречие с Решение № 99 от 22.06.2015 год. по гр. д. № 6817/2014 год. на ВКС, I г. о.; Решение № 324 от 22.04.2010 по гр. д № 1413/2009 год. и др.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и въпроса : Следва ли въззивният съд да се произнесе по въпроса за редовността на процедурата по призоваването на ответника в първата инстанция, която е лишила възможността да изясни важни за изхода на делото обстоятелства и да представи доказателства ? Нарушена ли е разпоредбата на чл. 10 ГПК ? с довод, че е произнесен от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС - Решение № 788 от 27.04.2011 год. по гр. д. № 120/2010 год. на ВКС- IV г. о. и по въпроса : Длъжен ли е въззивния съд да се произнесе по наведените с въззивната жалба оплаквания за нарушаване принципа на състезателното начало, равенството на страните в процеса, както и установяване на истината при лишаване от права по чл. 8 ГПК, чл. 9 ГПК и чл. 10 ГПК, произнесен в противоречие с цитираните решения на ВКС , както и с Решение № 15 от 06.11.2018 год. по к. д.№ 10/2018 год. на Конституционния съд на Р. Б. .

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация М. Л. Й. , М. Е. М. и М. Б. А. - Й., преживяла съпруга и наследник по закон на починалия в хода на делото Н. Л. Й. , конституирана по реда на чл. 227 ГПК, чрез процесуалния им представител - адв.Н. Н.- САК , с които се оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. Претендират се разноски за защита пред касационния съд в размер на сумата 1200 лв.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените доводи на касатора и изведените правни въпроси в контекста на закона – чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК и съобрази възраженията на ответниците по касация, намира :

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт – иск за собственост на недвижим имот, поради което се явява процесуално допустима.

За да извърши преценка за наличие или липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС съобрази :

Съдебното исково производство е образувано по заявения отрицателен установителен иск на М. Л. Й. , Н. Л. Й.( починал в хода на делото и замесен от наследника си по закон - преживяла съпруга М. Б. А. - Й.) и М. Е. М., като наследници на Д. Г. Т., поч.1958 г. срещу Б. К. К. , с искане да се отрече правото на собственост на последната на ПИ с идентификатор *** по КК и КП на СО-район В., с площ от 1073 кв. м.Основание да се иска отричане правата на собственост на ответницата е обстоятелството, че по отношение на нейния праводател З. Н. З. ( продавач по сделка, сключена след завеждане на иска за собственост срещу него ) е налице влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 2448/2006 год. на СГС , с което именно те са признати за собственици на процесния недвижим имот, а правният им интерес се обуславя от легитимиращия като собственик на имота Б. К. нотариален акт № 155/2000 год. и последващите и действия по изменение на данните по КК и КР.

Данните по делото сочат, че в първоинстанционното производство ответника Б. К. е представлявана от особен представител - адв. А. П.- САК, който в отговор на исковата молба е релевирал възражения за недопустимост на иска поради липса на правен интерес респ. оспорва правата на ищците поради липса на идентичност на възстановения по ЗВСОНИ недвижим имот с този отчужден от наследодателя на ищците, оспорил е правата на ищците поради обстоятелството, че Б. К. е придобила имота по сделка, вписана преди вписване на исковата молба по иска за собственост срещу праводателя и З. З. и незнанието, че купува от несобственик, искът е оспорен и поради обстоятелството, че е бил налице друг път на защита - чрез евикция , който не е бил реализиран от ищците.

С обжалваното решение, апелативният съд е потвърдил решение на първата инстанция, с което е уважен заявения срещу Б. К. отрицателен установителен иск след като е прието, че същата е закупила процесния недвижим имот от несобственик и няма права на собственост по отношение на спорния недвижим имот.

По въпроса за липсата на правния интерес от исковата защита, възззивният съд е приема, че с оглед поведението на ответника да легитимира на база договор за покупко-продажба право на собственик на закупения недвижим имот пред административните органи на агенцията по геодезия и кадастър и обвързващата сила на разпоредбата на чл. 226 , ал.3 ГПК , възражението се явява неоснователно. Доколкото ответникът се позовава на права придобити по сделка, но отречени като такива по отношение на праводателя и, то искът се явява и основателен.

По възражението за действието на вписването на сделката, преди вписване на исковата молба по чл. 108 ЗС, съдът е приел, че последното в случая има само оповестителното действие и не препятства зачитане на липсата на вещноправен ефект на сделката. Липсата на придобивно основание, годно да трансферира вещното право на собственост в патримониума на Б. К. , обосновава извода на съда за основателност за заявения срещу нея отрицателен установителен иск за собственост.

В контекста на изведените фактически и правни изводи на въззивния съд, доводите на касатора и защитата му не могат да обосноват извод за допускане на касационно обжалване.

За да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК изведеният, като обусловил изхода на спора, правен въпрос по изложението на касатора следва да е правен проблем, произнесен в рамките на правния спор и взетото решение по неговото същество, който да е произнесен в смисъл, противоречащ на задължителна съдебна практика на ВКС.

В настоящия случай, защитата на касатора е извела три процесуално-правни въпроса .

Въпросите : за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по изложените в жалбата доводи като обсъди направените в нея оплаквания за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение и за задължението на въззивния съд да се произнесе по въпроса за редовността на процедурата по призоваването на ответника в първата инстанция, която е лишила възможността да изясни важни за изхода на делото обстоятелства и да представи доказателства и евентуалното нарушение на разпоредбата на чл. 10 ГПК не могат да обосноват извод за наличие на противоречие със задължителна практика на ВКС по посочените решения на отделни състави на ВКС. Това е така по причина, че са налице две тълкувателни решения на ОСГК на ВКС и ОСГТК на ВКС , които имат характера на задължителна съдебна практика от по-висок задължителен за съдилищата порядък от съдебната практика на отделните състави, постановена по реда на чл. 290 ГПК. С посочената задължителната съдебна практика по ТР № 1 /04.01.2001 година на ОСГК на ВКС и по ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по приложение на нормите, касаещи процесуалните правила на въззивното производство, безусловно се приема, че „константна е практиката на ВКС, според която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои от тях приема за установени и въз основа на кои доказателства, кои факти намира за недоказани. Необдсъждането на събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и липсата на самостоятелни мотиви, отговарящи на изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, се квалифицират като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя постановяване на неправилно решение. Безусловно се приема, че рамката на анализа за законосъобразност на обжалваното въззивно решение предполага проверка от страна на касационния съд за евентуални отклонения от задължителната практика на ВКС по значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос за съдържанието на мотивите към съдебното решение и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 236, ал.2 ГПК, позовавайки се и на разясненията по т.19 на ТР № 1/ 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС , дадени в смисъл, че мотивите към въззивното решение трябва да отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция като втора инстанция по съществото на правния спор“.

Няма и не е имало спор в практиката на съдилищата, че правораздавателната дейност на въззивната инстанция не се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността н първоинстанционното решение, а е насочена към разрешаване на правния спор, аналогично на дейността на първата инстанция и за да се произнесе по спора, въззивният съд следва да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражения в мотивите на решението .

Изводът от изложеното не може да бъде еднозначен, т. е. ако се поддържа теза от страна на касатора, че е налице отклонения от задължителната съдебна практика по приложение на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 236, ал.2 ГПК, безусловно да се приема, че е налице основание за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Само ако „субективното“ виждане на касатора за липса на мотиви по доводите и възраженията на страните, съставлява обективен факт, който може да се констатира без проверка по същество на мотивите на обжалваното въззивно решение, то би могло да се приеме, че е налице основание за допускане на касационното обжалване поради противоречие със задължителната съдебна практика - т.19 на ТР № 1/04.01.2001 година на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013 година ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване . Когато решаващият съд е изложил свои мотиви по доводите и възраженията на страните, обсъдил е доказателствата по делото и е изложил правни съображения по приложимия материален закон, субективното виждане на касатора за „отклонение“ или „противоречие „ със задължителната съдебна практика по естеството си съставлява оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при формиране на съдийското решение. Доколкото в настоящия случай се касае имено до оплакване за неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, то настоящият състав на ВКС не приема доводите за наличие на основание по см. на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на посоченото въззивно решение.

С ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС се дава разширително тълкуване на правомощията на въззивния съд, респ. на задълженията на съда по повод на правораздавателния контрол като втора инстанция , но само относно необходимата служебната проверка за законосъобразност на обжалваните съдебни актове на първата инстанция от гл. т. на приложимост на императивни материално-правни норми .В този аспект следва, че за въззивния съд няма задължение, в рамките на служебното начало, като втората инстанция да следи за точното приложение на правилата за надлежно призоваване на страната в първата инстанция, както и за нейното процесуално представителство, доколкото във въззивната жалба няма повдигнат въпрос в тази насока като въведено оплакване за допуснати процесуални нарушения - арг. чл. 269 ГПК. В. едва с касационната жалба довод за несъблюдаване на правилата за призоваване в първата инстанция, без това да е спорен въпрос пред въззивния съд, не може да се приеме като обусловил изхода на спора правен въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК доколкото не е бил спорен въпрос пред въззивната инстанция.

Не може да се приеме и довод за наличе на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпросите : Длъжен ли е въззивния съд да се произнесе по наведените с въззивната жалба оплаквания за нарушаване принципа на състезателното начало, равенството на страните в процеса, както и установяване на истината при лишаване от права по чл. 8 ГПК, чл. 9 ГПК и чл. 10 ГПК , не само по причина, че тези доводи не могат да бъдат квалифицирани по друг начин освен като оплаквания за допуснати нарушение по приложение на основните правила на гражданското съдопроизводство a priori , но и защото с цитираното решение на КС на Р. Б. засегнатия проблем за противоконституционнност касае разпоредбата на чл. 280, ал.2 предл.3 ГПК в частта за „очевидната неправилност“ ‚ а не посочените основни правила на гражданското съдопроизводство. С цитираното Решение № 788 от 27.04.2011 год. по гр. д. № 120/2010 год. на ВКС- IV г. о. , с което предмет на мотивите по чл. 290 ГПК е приложението на чл. 10 ГПК, с посоченото решение се приема, че „ гражданското съдопроизводство е основано на основни начала, предвидени изрично в глава втора на ГПК. Едно от тях е принципът за установяване на истината, уреден в чл. 10 ГПК, съгласно който съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото. Един от начините за осигуряване на възможност за установяване на фактите се изразява в събирането на допуснатите доказателства с участието на страните /чл. 148 от ГПК/ в открито съдебно заседание /чл. 143, ал. 1 от ГПК/, за което те следва да бъдат призовани най-късно една седмица преди определената дата на провеждането му /чл. 56, ал. 3 от ГПК/. По аргумент за противното, извлечен от разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, съдът е длъжен да отложи делото, ако страната не се е явила на заседанието и е нередовно призована за него. В случай, че първоинстанционното решение е постановено при нарушаване на тези правила, обезпечаващи правото на участие на страната при събиране на доказателства, при обжалване въззивният съд следва да повтори порочните процесуални действия по събиране на доказателствата.“ При прочит на тези общи мотив със задължителен характер не може да се направи извод за разширително тълкуване на посочените разпоредби на ГПК в смисъл на служебно прилагане на правилата за редовно призоваване на страната . Тези мотив предполагат хипотези на проведена редовна процедура по призоваването и не касаят повдигнатия въпрос за служебното произнасяне от страна на въззивния съд , без релевирани доводи във въззивната жалба.

По направеното искане от страна на ответниците по касация за присъждане на разноски за касационното производство: Искането е направено своевременно, с отговора на касационната жалба, доказано е по своя размер, видно от представения Договор за правна защита и съдействие 886287 от 31.05.21 год.( л.13) в размер на сумата 1200 лв. ( хиляда и двеста лева) и ще следва да се уважи изцяло на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд - състав на II г. о.

О П Р Е Д И Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. № 5335/ 02.04.2021 год. на Б. К. К. от [населено място], заявена чрез процесуалния и представител адв. В. В. – САК срещу Решение № 52 от 21.01.2021 год. по В.гр. д.№ 3100/2020 год. на АС-София. постановено в производство по иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Б. К. К. от [населено място] , ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Л. Й. егн [ЕГН], М. Б. А. – Й. с ЕГН [ЕГН] и М. Е. М. с ЕГН [ЕГН] общо сумата 1200 лв. ( хиляда и двеста лева ), разноски за защита пред касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :