О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1155

гр. София, 13.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 2077/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу въззивно решение № 326 от 16.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2792/2022 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 2072 от 28.07.2022 г., постановено по гр. д. № 14723/2021 г. на Софийския градски съд /погрешно посочено като гр. д. № 114723/2021 г. – порок, отстраним по реда на чл. 247 ГПК/, в частта му, с която касаторът е осъден на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД да заплати на М. Д. И. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие причинени й на 07.02.2020 г. телесни увреждания в областта на десен глезен, причинени при стъпване в необезопасена и несигнализирана дупка, падане върху тротоар в гр. София, на ул. „У. Г. , след пресечката с ул. „Ц. А. , ведно със законната лихва, считано от 07.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

От събраните по делото гласни доказателства и от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза е установено, че на 07.02.2020 г. ищцата в първоинстанционното производство М. Д. И. е претърпяла травматично увреждане от препъване в несигнализирана и необезопасена дупка – неравност на десния тротоар на ул. „У. Г. , след пресечката с ул. „Ц. А. , в гр. София. При инцидента същата е получила закрити счупвания на дясната подбедрица и е била приета в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, гр. София, 2-ра травматологична клиника, където е проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза - плака и винтове. Ищцата е изписана от лечебното заведение на 13.02.2020 г. Такъв вид фрактури зарастват за около 60 - 75 дни, след което се провежда рехабилитация и физиотерапия, като възстановителният период трае около 6 месеца. Болките и страданията през първите 15-20 дни, когато започва процесът на зарастване, са с много голям интензитет, като във времето постепенно намаляват. Обичайни оплаквания при такива счупвания е болка при промяна на времето и при натоварване на крайника за неопределено време.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предпоставките за ангажиране отговорността на ответника са налице, тъй като същият не е изпълнил задължението си за поддържане на тротоарите, съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата. С оглед на това е направен извод, че е налице противоправно бездействие от служителите на ответната община, което е основание за ангажиране нейната гаранционно-обезпечителна отговорност при условията на чл. 49 ЗЗД.

При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид тежестта на травматичното увреждане, възрастта на ищцата към момента на увреждането /56 г./, интензивността на търпените от нея болки и страдания, както и тяхната продължителност, в т. ч. продължителността на възстановителния период, както и търпените неудобства в ежедневието и бита, като е приел, че справедливото обезщетение за причинените й неимуществени вреди е в размер на 15 000 лв.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Как следва да се прилага принципът за неоснователно обогатяване, въведен с разпоредбата на чл. 49 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за непозволено увреждане и следва ли определеното обезщетение да съответства на всички установени по делото факти; 2. При определяне на обезщетението следва ли да се вземе предвид периодът, за който се претендира.

Ответната страна по жалбата М. Д. И. е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. / Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Поставените от касатора свързани въпроси относно критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД не са разрешени в противоречие с посочената от него съдебна практика - ППВС № 4/1968 г. и решение № 13 от 03.02.2022 г. по гр. д. № 1979/2021 г. на ВКС, IV г. о. Съгласно т. 11 от това постановление при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Практиката на ВКС е константна в смисъл, че при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетено и икономическото положение в страната и размерът на определените от съда обезщетения следва да бъде съобразен с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл. 52 ЗЗД. Справедливо по смисъла на тази разпоредба обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на моралните болки и страдания на увреденото лице, които включват и всички онези емоционални неудобства и психически сътресения, съпътстващи живота му. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата. С оглед паричния характер на обезщетението за обезвреда, определящ общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, следва да бъдат съобразени и икономическите условия в страната към датата на непозволеното увреждане. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите, като справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези. В този смисъл са решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г., II т. о.; решение № 28 от 9.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., II т. о.; решение № 158 от 11.11.2016 г. по т. д. № 2369/2015 г. II т. о.; решение № 50 от 18.05.2017 г. по т. д. № 598/2016 г., II т. о., решение № 232 от 22.01.2018 г. по гр. д. № 60404/2016 г., IV г. о. и др.

В случая в съответствие с цитираната практика, вкл. указанията по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС № 4/1968 г., въззивният съд е отчел релевантните за определяне размера на обезщетението факти в пълния им обем и въз основа на тях е определил справедлив размер на обезщетението. Значението на всички обстоятелства, които според трайно установената практика на ВКС, вкл. и посочената от касатора, са от значение при определяне на този размер, е обсъдено и съобразено от съда.

Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

При този изход на делото и на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът следва да заплати на адв. М. Д. Д. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1312 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 326 от 16.03.2023 г. по в. гр. д. № 2792/2022 г. на Софийския апелативен съд.

О с ъ ж д а Столична община да заплати на адвокат М. Д. Д. от САК сумата 1312 лв. /хиляда триста и дванадесет лева/ адвокатско възнаграждение.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: