О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1439гр. София, 27.03.2024 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия Е. Д. гр. дело № 2105 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Б. Б., чрез адвокат Е. Й., срещу въззивно решение № 25/18.01.2023 г. по гр. д. № 300/2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение № 260641/29.04.2022 г. по гр. д. № 360/2021 г. на Районен съд – Кюстендил, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу Д. П. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на имот с проектен идентификатор *** и сгради ****, **** и **** , отразен с червен цвят на комбинирана скица № 15-68406 от 26.01.2021 г. на СГКК – Кюстендил.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния въпрос: „Въззивният съд при постановяване на решението, трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои от доказателствата кредитира и защо и кои не кредитира?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 553/27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г. на ВКС, четвърто г. о. и решение № 589/29.06.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г. на ВКС, първо г. о.

В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената касационна жалба от Д. П. А., чрез адвокат Д. З., в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на същите.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е собственик на процесния имот на следните придобивни основания: 5/8 ид. ч. на основание покупко-продажба, 1/8 ид. ч. на основание наследствено правоприемство и до пълния обем на правото – на основание придобивна давност, чрез упражнявано владение от 1994 г. Поискала е изменение на одобрената кадастралната карта, изразяващо се в промяна контурите на имот с идентификатор *** и засягащо имоти с идентификатори ***, ***, *** и *** /път/, като последния се измества в имота на ответника.

Ответникът е възразил, че искът е недопустим. Посочил е, че процесният имот е индивидуализиран само по скица-проект, както и че между собствения му имот с идентификатор *** и имот с проектен идентификатор *** има път, съставляващ имот с идентификатор ***. В документа за собственост на ищцата описаният имот не граничи със собствения му имот, а с описания по-горе път. Същата не се легитимира и като собственик на имот ***.

От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 11, том І, рег. № 2118, н. д. № 9/2012 г. по описа на Е. П. – нотариус с рег. № * на НК е установено, че М. Б. е продала на С. Б. 5/8 ид. ч. от поземлен имот – ливада /по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, в землището на [населено място], [община], м. “Г. с.“, с площ от 600 кв. м., ведно с по 5/8 ид. ч. от построените в този имот: двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 42 кв. м., стопанска постройка със застроена площ от 20 кв. м., при съседи: черен път, наследници на В. В., наследници на К. И. и наследници на А. И.. При съставянето на акта е представен констативен нотариален акт за собственост № 169, том ІV, н. д. № 1669/1994 г., с който Б. Т. Б. въз основа на представени писмени доказателства, съгласно параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, оценителен протокол от 21.09.1993 г. и приходна квитанция № 421456/28.09.1993 г., е признат за собственик на следния имот: ливада с площ 600 кв. м., с двуетажна вила със застроена площ от 42 кв. м. и стопанска постройка със застроена площ 20 кв. м., представляващ имот извън регулацията на населеното място при съседи: имот на В. В., имот на К. И., имот на А. Б. и черен път.

Ответникът се легитимира като собственик на имот с идентификатор *** по силата на реституция в стари реални граници през 1996 г., като с решението на органа по земеделска реституция му е възстановена собствеността върху нива от 1,702 дка, съставляваща имот № * по картата на землището, при описани граници, една от които е имот № * – полски път.

Видно от експертното заключение на вещото лице Д. Х. имот с идентификатор *** не попада в територия по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на [населено място]; за същото няма план на новообразуваните имоти или започнато производство за изготвянето му. Одобрявани са карти на възстановената собственост през 2008 г., 2011 г. и 2018 г. Според дадените обяснения на експерта във въззивното производство ищцата стопанисва площ, представляваща част от имот с идентификатор ***, общинска частна собственост. Установено е, че ползваният от ищцата участък обхваща площ, обозначена в кадастралния план като път, като на комбинираната скица към заключението е отразена ограда, ограничаваща ползваната от ответника площ.

Съдът приел за безспорно, че с молба до АГКК ищцата е поискала в кадастралната карта да бъде отразен имотът й. Постановен бил отказ предвид постъпило от ответната страна възражение – заповед № 18-943-26.01.2021 г. По този начин е обосновал наличието на правен интерес от предявения иск. Посочил е, че представената по делото скица-проект № 15-1094692/23.11.2020 г. предвиждала обособяване на имот с проектен идентификатор ***, с площ 601 кв. м., трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-за друг вид застрояване, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***. Констатирал е, че според разглежданото изменение площта на имот с идентификатор *** намалявала от 1 702 кв. м. на 1 425 кв. м.

Според показанията на свидетеля Й. П. процесният имот представлявал дворно място с къща за живеене и две стопански постройки, ограден от всички страни с мрежа и циментови колове. Свидетелят посочил, че откъм входната врата за мястото, имало път, водещ към махала, а срещу него - овощна градина, също заградена. Горното обстоятелство се потвърждавало и от показанията на свидетеля Г. С..

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд приел, въз основа на експертното заключение, че имотът, ползван от ищцата, не попадал в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, по делото останало недоказано валидно възникнало право на собственост, въз основа на представените нотариални актове, издадени на основание горната разпоредба. Съдът обосновал и извод, че останала недоказана и идентичността на имота, описан в констативния нотариален акт и ползваната от ищцата площ.

За неоснователни са приети и изложените от жалбоподателката доводи за придобиване на правото на собственост въз основа на давностно владение. Съдът приел, че не можело да бъде разгледано това придобивно основание, поради отсъствие на реални претенции на страните по отношение на една и съща площ. С тези мотиви първоинстанционното решение било потвърдено.

Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения в изложението процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на конкретното дело. Съобразно правомощията на касационната инстанция, установени в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, този въпрос трябва да бъде формулиран по следния начин: длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани доказателства по делото и да изложи собствени фактически и правни изводи, които да бъдат мотивирани и обосновани. Необходимостта от преценка на съответствието на обжалваното решение с установената съдебна практика, включително и приложената такава, обуславя допускане на касационно обжалване на горното основание.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 25/18.01.2023 г., постановено по гр. д. № 300/2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил, по касационната жалба на С. Б. Б..

Указва на жалбоподателката да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ и в същия срок да представи вносен документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.

След внасяне на таксата в срок, делото да се докладва за насрочване.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: