Р Е Ш Е Н И Е

№ 670

София, 11.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: К. М.

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдията Е. Д. гр. д. № 2105/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 1439 от 27.03.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 25/18.01.2023 г., постановено по гр. д. № 300/2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил, по касационната жалба на С. Б. Б.. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 260641/29.04.2022 г. по гр. д. № 360/2021 г. на Районен съд – Кюстендил, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу Д. П. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на имот с проектен идентификатор * и сгради *, * и *, отразен с червен цвят на комбинирана скица № 15-68406 от 26.01.2021 г. на СГКК – Кюстендил.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което да се уважи иска.

Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание не взема становище.

Ответникът по касация Д. П. А. в отговора си по чл. 287, ал. 1 ГПК е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание не взема становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е собственик на процесния имот на следните придобивни основания: 5/8 ид. ч. на основание покупко-продажба, 1/8 ид. ч. на основание наследствено правоприемство и до пълния обем на правото – на основание придобивна давност, чрез упражнявано владение от 1994 г. Поискала е изменение на одобрената кадастралната карта, изразяващо се в промяна контурите на имот с идентификатор * и засягащо имоти с идентификатори *, *, * и * /път/, като последния се измества в имота на ответника.

Ответникът е възразил, че искът е недопустим. Посочил е, че процесният имот е индивидуализиран само по скица-проект, както и че между собствения му имот с идентификатор * и имот с проектен идентификатор * има път, съставляващ имот с идентификатор *. В документа за собственост на ищцата описаният имот не граничи със собствения му имот, а с описания по-горе път. Същата не се легитимира и като собственик на имот *.

По делото е установено, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 11, том І, рег. № 2118, н. д. № 9/2012 г., М. Б. е продала на С. Б. 5/8 ид. ч. от поземлен имот – ливада /по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, в землището на [населено място], [община], м. “Г. с.“, с площ от 600 кв. м., ведно с по 5/8 ид. ч. от построените в този имот: двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 42 кв. м., стопанска постройка със застроена площ от 20 кв. м., при съседи: черен път, наследници на В. В., наследници на К. И. и наследници на А. И.. При съставянето на акта е представен констативен нотариален акт за собственост № 169, том ІV, н. д. № 1669/1994 г., с който Б. Т. Б. въз основа на представени писмени доказателства, съгласно параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, оценителен протокол от 21.09.1993 г. и приходна квитанция № 421456/28.09.1993 г., е признат за собственик на следния имот: ливада с площ 600 кв. м., с двуетажна вила със застроена площ от 42 кв. м. и стопанска постройка със застроена площ 20 кв. м., представляващ имот извън регулацията на населеното място при съседи: имот на В. В., имот на К. И., имот на А. Б. и черен път. Цитирани са: оценителен протокол от 21.09.1993 г., удостоверение № 109/14.09.1984 г. за предоставяне право на ползване на земя и приходна квитанция от 28.09.1993 г.

Ответникът се легитимира като собственик на имот с идентификатор * по силата на реституция в стари реални граници през 1996 г., като с решението на органа по земеделска реституция му е възстановена собствеността върху нива от 1,702 дка, съставляваща имот № * по картата на землището, при описани граници, една от които е имот № * – полски път.

Видно от експертното заключение на вещото лице Д. Х. имот с идентификатор * не попада в територия по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на [населено място]; за същото няма план на новообразуваните имоти или започнато производство за изготвянето му. Одобрявани са карти на възстановената собственост през 2008 г., 2011 г. и 2018 г. Според дадените обяснения на експерта във въззивното производство ищцата стопанисва площ, представляваща част от имот с идентификатор *, общинска частна собственост. Установено е, че ползваният от ищцата участък обхваща площ, обозначена в кадастралния план като път, като на комбинираната скица към допълнителното заключение е отразена ограда, ограничаваща ползваната от ответника площ /по цифри 3, 2, 1, 4, 5/.

В решението на първоинстанционния съд са изложени съображения, че с молба до АГКК ищцата е поискала в кадастралната карта да бъде отразен имотът й. Предвид постъпило от ответника възражение е постановен отказ, обективиран в заповед № 18-943-26.01.2021 г. По този начин е обосновано наличието на правен интерес от предявения иск за установяване правото на собственост върху имот с проектен идентификатор * и находящите се в него сгради, съгласно скица-проект № 15-1094692/23.11.2020 г. Посочено е, че тя предвижда обособяване на имот с проектен идентификатор * , с площ 601 кв. м., трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-за друг вид застрояване, при съседи: имоти с идентификатори *, *, *, *. Според това изменение площта на имота на ответника с идентификатор * се намалява от 1 702 кв. м. на 1 425 кв. м.

От събраните гласни доказателства се установяват следните факти: Ангажираните от ищцата свидетели П. и И. посочват, че ищцата има процесния имот, представляващ дворно място с къща за живеене и две стопански постройки, от родителите си. Никой не е оспорвал правото й на собственост. Сградите са построени през 1985 г.-1986 г. Имотът е ограден от всички страни с мрежа и циментови колове, като оградата е била налична към момента на изграждане на постройките. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля С., ангажиран от ответника. Свидетелят И. /син на ответника/ посочва, че имотът на ищцата е ограден. Една от стопанските постройки – плевня е на пътя, като има разстояние около 4 м. от нея до имота на баща му.

В обжалваното въззивно решение въз основа на експертното заключение е прието, че имотът, ползван от ищцата, не попада в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че ищцата не е доказала валидно възникнало право на собственост, с представените от нея нотариални актове, издадени на основание горната разпоредба. Обоснован е и извод, че е недоказана и идентичността на имота, описан в констативния нотариален акт на наследодателя й и ползваната от нея площ.

За неоснователни са приети изложените от жалбоподателката доводи за придобиване на правото на собственост въз основа на давностно владение. Направено е заключение, че това придобивно основание не може да бъде разгледано, тъй като не са налице реални претенции на страните по отношение на една и съща площ.

Решението е подписано с особено мнение на съдията-докладчик, в което е изразено становище за допустимост и основателност на предявения иск.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани доказателства по делото и да изложи собствени фактически и правни изводи, които да бъдат мотивирани и обосновани.

По така поставения процесуалноправен въпрос трябва да се даде следният отговор.

Въззивният съд е длъжен да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства, наведените от страните доводи и възражения във връзка с изясняване на неговия предмет, като изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът следва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Необходимо е да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Доказателствата трябва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност, а не изолирано, като направените въз основа на тях фактически изводи трябва да са конкретно, ясно и точно изведени. В цитирания смисъл е практиката на ВКС, обективирана в следните актове: решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на четвърто г. о., решение № 15 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на второ г. о., решение № 138 от 13.05.2014 г. по гр. д. № 5715/2013 г. на четвърто г. о., решение № 170 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 3957/2017 г. на трето г. о., решение № 111 от 17.07.2018 г. по гр. д. № 3695/2017 г. на трето г. о., решение № 72 от 15.07.2016 г. по гр. д. № 290/2016 г. на второ г. о., решение № 248 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 4193/2018 г. на четвърто г. о. и решение № 69/13.05.2019 г. по гр. д. № 3436/2018 г. на първо г. о.

По касационната жалба.

Правилни са изводите на въззивния съд относно наличието на правен интерес от предявения положителен установителен иск за собственост на процесния имот, чиито граници не са нанесени в кадастралната карта. За да бъде един поземлен имот годен предмет на иск за защита на вещни права, е достатъчно границите му да могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост, каквато именно е и настоящата хипотеза /тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълк. дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, т. 2/.

При разглеждане на иска по същество въззивният съд не е обсъдил в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства, както и експертни заключения, като фактическите му изводи не са изведени от същите. При обсъждането на тези доказателства се установява, че ищцата е придобила на основание договор за покупко-продажба правото на собственост върху 5/8 ид. ч. от имот, находящ се в землището на [населено място], местността “Г. с.“, с площ от 600 кв. м., при описани в нотариалните актове от 1994 г. и 2012 г. граници, заедно със същите идеални части от построените в него сгради. До пълния обем правото на собственост е придобито на основание придобивна давност, чрез упражнявано владение от 1994 г. Фактическата власт на праводателите на ищцата, както и нейната, не е била прекъсната в нито един момент, като упражняваното владение е било явно /осъществяваните действия са могли да станат достояние на ответника/, постоянно и спокойно, което се установява по безспорен начин от събраните гласни доказателства. Налице е идентичност на имота, описан в горецитираните нотариални актове и съществуващия в действителност имот, нанесен с проектен идентификатор *. Според експертните заключения и обясненията на вещото лице скицата-проект за изменение на кадастралната карта съответства на реалното ползване на имотите от страните. Действителната площ, ползвана от ответника и обозначена с цифри 3, 2, 1, 4, 5 на комбинираната скица към допълнителната съдебно-техническа експертиза, е по-малка от площта на възстановения му имот, като това положение е резултат от изместването на съществуващия път в имот с идентификатор *.

Поради изложените съображения следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново по същество, с което се уважи предявения иск.

Жалбоподателката не е претендирала присъждане на направените по делото разноски, с оглед на което такива не трябва да се присъждат.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 25/18.01.2023 г., постановено по гр. д. № 300/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО по предявения от С. Б. Б. срещу Д. П. А. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 11, том І, рег. № 2118, н. д. № 9/2012 г. по описа на нотариус Е. П. с рег. № * по регистъра на Нотариалната камара, за 5/8 идеални части и придобивна давност чрез упражнявано владение от 1994 г. за останалите идеални части, ищцата е собственик на поземлен имот с проектен идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], [община], област Кюстендил, с площ 601 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: *, *, *, * и находящите се в него сгради: сграда с проектен идентификатор *, с площ 48 кв. м., предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, сграда с проектен идентификатор *, с площ 23 кв. м., предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда с проектен идентификатор *, с площ 31 кв. м., предназначение: селскостопанска сграда, отразени с червен цвят на скица-проект № 15-1094692/23.11.2020 г., намираща се на с. 95 от гр. д. № 360/2021 г. на Районен съд – Кюстендил, която приподписана от състава на съда представлява неразделна част от съдебното решение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.