ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 470

гр. София, 23.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Камелия Ефремова

Членове: Людмила Цолова

Иво Димитров

като разгледа докладваното от Л. Ц. Ч. касационно търговско дело № 20238003900822 по описа за 2023 година Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от Д. Д. Д. срещу определение № 43/22.03.2023 г. по в. ч.т. д. № 42/2023 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 162/ 22.02.2023 г. по т. д. № 299/2022 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането му по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от еднократно заплащане на 500 лв. депозит за допуснатата по искане на жалбоподателя експертиза.

В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт по съображения, че въззивният състав не е съобразил наличните доказателства по делото, а е основал изводите си на предположения за получавани от него доходи от дивиденти в търговски дружества, по отношение на които са образувани дела за откриване на производство по несъстоятелност и които не развиват търговска дейност; не е преценил правилно сумата, необходима за минимална издръжка на жалбоподателя и неговото семейство; приел е, че се касае до еднократно освобождаване от разноски за вещо лице, без да съобрази, че възнаграждението му може да претърпи изменение, както и, че е възможно при оспорването на заключението му да бъде назначена тройна експертиза; не е съобразил, че двамата декларатори изплащат ежемесечно кредити. Поради това частният касатор счита, че въззивният съд е достигнал до неправилни правни изводи при преценка на предпоставките по чл. 83 ал.2 ГПК и неправомерно не го е освободил от определения от него депозит за съдебно - графологическа експертиза, поискана от него в първоинстанционното производство.

Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано да обжалва лице срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, и отговаря на изискванията на чл. 274 ал.3 ГПК във вр. с чл. 284 ГПК, поради което я намира за процесуално допустима. Съгласно чл. 278 ал.4 ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията.

Поради това и на основание чл. 274 ал.3 ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.

При произнасянето си ВКС взе предвид следното:

За да потвърди отказа на първоинстанционния съд да освободи молителя Д. от внасянето на определения в размер на 500 лв. депозит за изготвяне на поисканата от него експертиза на подписа му в записа на заповед, в който същият е посочен като авалист, съставът на Бургаски апелативен съд е приел, че същият разполага с достатъчно средства, за да поеме този разход. Въз основа на представените от Д. Д. Д. и неговата съпруга А.Д.Д декларации за материално и гражданско състояние, съдът е посочил, че двамата получават редовен месечен доход от трудови възнаграждения в общ размер от 2030 лв.; притежават идеални части от два недвижими имота и два автомобила; молителят е съдружник и управител в три търговски дружества - „Спийд интернешънъл транспорт“ЕООД , „ДИС интернешънъл транспорт“ООД и „Булбай“ ООД. Във връзка с декларираното от Д. обстоятелство, че две от тези дружества са в производства по несъстоятелност, съдът е извършил служебна справка по вписванията в публичния Търговски регистър, при което е установил липса на такива данни, като за дружеството „Спийд интернешънъл транспорт“ЕООД,чийто капитал се притежава еднолично от молителя, не е подавана изобщо молба по чл.625 ТЗ, а за „ДИС интернешънъл транспорт“ООД молбата за откриване на производство по несъстоятелност е върната и производството е било прекратено през м. юли 2022г. Направил е извод, че като управител на тези дружества частният жалбоподател би могъл да получава доходи. Констатирал е, че Д. Д. не е декларирал данни за влошено здравословно състояние, което да се отразява на трудоспособността му или да налага извънредни разходи.

Съпоставяйки така установеното общо материално състояние на страната с размера на разноските, които тя дължи да заплати еднократно, Бургаски апелативен съд е достигнал до извода на първоинстанционния съд, че Д. Д. Д., в качеството си на ответник по предявен от „НИС Петрол“ ЕООД против него и „Спийд интернешънъл транспорт“ ЕООД иск по чл. 422 ГПК, не следва да бъде освободен на основание чл. 83 ал.2 ГПК от еднократно заплащане на сумата от 500 лв., дължима за назначена съдебно - графологическа експертиза, поискана от него с отговора на исковата молба, поради което е потвърдил първоинстанционното определение на Бургаски окръжен съд. В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор е поставил следните въпроси, визирайки за всеки един от тях приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК: 1/ При произнасяне по направеното искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството следва ли общото материално състояние на молителя да се съпостави с останалите относими обстоятелства, които е декларирал? По този въпрос се твърди противоречие с определение № 290/13.06.2016 г. по ч. т. д. № 66/2016 г. на ВКС, II т. о., определение № 573/12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 на ВКС, II т. о., определение № 612/12.08.2010 г. по ч. т.д. № 564/2010 г. ВКС II т. о. 2/ Месечните разходи на ищеца вкл. такива за погасяване на потребителски и ипотечни кредити, съставляват ли обстоятелство, от което съдът следва да се ръководи при произнасяне по направеното искане по чл. 83 ал.2 ГПК? По този въпрос се твърди противоречие с определение № 361/05.10.2020 г. по ч. г. д. № 2725/2020 г. на ВКС, IV г. о., определение № 832/21.11.2014 г. по ч. г. д. № 5808/2014 г. на ВКС, III г. о. 3/ При решаване на въпроса дали страната следва да бъде освободена от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото, следва ли съдът да основе изводите си въз основа на преценката за всички разходи, които ще бъдат направени в производството респ. дали страната ще има възможност да ги заплати, макар и да са с неясен към този момент конкретен размер? По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС; определение № 354/23.07.2013 г. по ч. г. д. № 3339/2013 г. на ВКС, I г. о., определение № 499/30.08.2010 г. по ч. г. д. № 678/2009 г. на ВКС, IV г. о., определение № 50407/ 03.10.2022 г. по ч. т.д. № 1887/2022 год. на ВКС ТК, I т. о. 4/ При определяне на възможностите на едно лице за плащане на държавна такса и/или разноски, следва ли съдът да направи преценка за всеки конкретен случай, да съпостави доходите на лицето или съответно липсата на такива с установените за страната: 1/ линия на бедност; 2/ данните на НСИ за минималните средства, необходими месечно за член от семейство и/или данни на КНСБ за стойността на необходимата издръжка на живот - официални, общодостъпни и отчитани при определяне на работна заплата? Кои са минималните средства, над които ищеца може да бъде задължаван да внесе цялостна или частична дължима държавна такса за водене на дело и кои точно данни за необходими минимални средства за живот следва да се съобразят? При получавани доходи под границата на тези минимални необходими средства за нормален живот, може ли да се направи преценка за наличие на достатъчно средства от ищеца за заплащане на явяващата се значителна държавна такса, като внасянето на тази такса означава живот със средства, много по-ниски от посочените минимални, установени в страната или обременяване със заеми? По тази група въпроси се твърди противоречие с определение № 155/07.04.2020 г. по ч. г. д. № 173/ 2020 г. на ВКС, II т. о.

5/ Нарушава ли се правото за свободен достъп до правото, като се изисква внасяне на държавна такса/ разноски от лице с доходи на под границата на минималните необходими за нормален живот? Не представлява ли подобно искане очевидно лишаване от право на достъп до правосъдие, като се поставя пред избор за напълно мизерно живеене, или за предявяване на иск? Тези въпроси частният касатор счита, че също са разрешени от въззивния съд в противоречие с определение № 155/07.04.2022 г. по ч. т. д. № 173/2020 г. на ВКС, II т. о.

Съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение намира, че не са налице основания за допускане на определението на Бургаски апелативен съд до касационно обжалване.

Съгласно приложимата и в производството по чл.274 ал.3 ГПК норма на чл.280 ал.1 ГПК,при съобразяване на възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване, общо изискване за допускане до разглеждане по същество от касационната инстанция на въззивни съдебни актове е в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да бъдат формулирани конкретни правни въпроси, по които тя дължи да даде отговор с решението /респ. определението/ си. Въпросите следва да са от обуславящ характер, което означава да са били въведени в предмета на спора и дадените от въззивната инстанция разрешения по тях да са я мотивирали да постанови крайния резултат по спора или извършените /неизвършени от нея процесуални действия да са довели именно до този резултат.

Първият въпрос не осъществява тази обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Същият е формулиран неясно и не предпоставя адекватен за предмета на спора отговор, тъй като общото материално състояние на страната се установява от съвкупна преценка на декларираните обстоятелства и представени доказателства, а не представлява обстоятелство, съпоставимо с тях. Отговор на така поставения конкретно въпрос липсва в посочената практика, поради което не е обоснован и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

По втория въпрос липсва произнасяне на въззивния съд, който не е излагал мотиви в смисъл, че разходите за погасяване на кредити са ирелевантни за преценката му налице ли е основание за освобождаването на молителя от определените от съда разноски за експертиза. Процесуално - правен въпрос във връзка с липсата изобщо на каквито и да било мотиви в тази насока не е формулиран. Поради това този въпрос също не осъществява общото изискване за провеждане на селекцията, което определя като безпредметно произнасянето на настоящия състав по сочения от частния касатор допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Третият въпрос е изцяло неотносим към предмета на спора, по който се е произнесъл въззивния съд. Видно от данните по делото, страната изрично е поискала да бъде освободена конкретно от внасянето на определения от съда депозит за поисканата от нея експертиза в размер на 500 лв., поради което както оплакванията в частната касационна жалба, така и съдържащото се в контекста на въпроса твърдение за несъобразяване от въззивния съд на евентуално увеличаване размера на тези разноски, излизат извън предмета, с който е бил сезиран първоинстанционния съд, респ. в рамките на който и въззивната инстанция е следвало да извърши преценката си. Поради това и този въпрос също не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване.

Четвъртата група въпроси също не покриват общото изискване за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. Въззивният съд не е отрекъл необходимостта, при преценка на имущественото състояние на молителя, да съобрази като критерий публично оповестени средностатистически данни за минимален размер на средствата за издръжка на член от домакинство, респ.

утвърден от НСИ минимален размер на трудово възнаграждение за съответния период, а е приел, че, с оглед месечния доход, получаван от молителя и съпругата му - 2030 лв., притежанието на идеални части от недвижими имоти и два леки автомобила, дяловото участие на същия в три търговски дружества, които не са в производство по несъстоятелност и на които същият е управител /а на едното от тях и едноличен собственик на капитала/, заплащането на еднократно платимите разноски от 500 лв. не би го затруднило. Не са излагани от състава конкретни съображения във връзка със средномесечните средства за издръжка на член от домакинството на молителя, поради което и първият от тази група въпроси не може да бъде приет за обуславящ изводите му. Останалите два въпроса в групата са по правилността и налагат преценка на конкретните обстоятелства, свързани с предмета на обжалването, което, съгласно разясненията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС е предпоставка да бъде отречен правния им характер.

Същото се отнася и до петата група въпроси, предвид това, че отговорът на тях налага преценка и произнасяне по правилността на конкретния атакуван съдебен акт.

Изложеното налага постановяването на отказ определението на въззивния съд да бъде допуснато до касационен контрол.

Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 43/22.03.2023 г. по в. ч.т. д. № 42/2023 г. на Бургаски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.