О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1286

гр. София, 20.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2181/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на СД „Зазьови”, гр. Велинград, срещу въззивно решение № 32 от 27.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 704/2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд e потвърдил решение № 258 от 14.10.2022 г. по гр. д. № 278/2022 г. на Велинградския районен съд, с което по предявения от Община Велинград срещу касатора иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 67 ЗС, е прието за установено, че учреденото на ответника с договор от 05.06.2003 г. /№ 219 от 24.07.2003 г./ право на строеж на търговски обект по одобрен архитектурен план - върху петно № 3, с площ от 37 кв. м, находящо се в УПИ V - за търговия, кв. 142, по ЗРП на гр. Велинград, който имот е с идентификатор 10450.502.1517 по КККР, е погасено по давност.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с договор от 24.07.2003 г. ищецът е отстъпил на ответника право на строеж на търговски обект по одобрен архитектурен план върху петно № 3, с площ от 37 кв. м, находящо се в УПИ V – търговия, кв. 142, по ЗРП на гр. Велинград за сумата от 1221 лв., изплатена изцяло на 30.05.2003 г., като е определен тригодишен срок, в който...