Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. Д. Членове: А. Д. Н. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 8143/2023 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. Д. от гр.Бургас, чрез процесуален представител - адв. З. К., против решение № 769/10.06.2022 г. постановено по адм. д. № 389/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЛС-1/05.01.2022 г. на командира на военно формирование № [номер] гр.Бургас.
Касационната жалбоподателка навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон.
Счита, че налагането на дисциплинарно наказание уволнение е незаконосъобразно, тъй като вината й не е доказана, с влязла в сила присъда, от компетентния Военноокръжен съд-Сливен. Иска обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът - командирът на военно формирование № [номер] гр.Бургас не е взел становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.
С оспореното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на М. Д. - [заличен текст] срещу Заповед № ЛС-1 от 05.01.2022 г. на командира на военно формирование [номер] гр.Бургас, с която й е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл.244, т.7, чл.242, т.1, чл. 245, ал. 2 и чл.248 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ) във вр. с чл.137, ал.4 и чл.140 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ и в изпълнение на т.3 от Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г., изменена със Заповед № ОХ-257/17.03.2020 г. на министъра на отбраната, освободена е от длъжност и от военна служба, прекратен е договора й за военна служба и е зачислена в запаса.
За да отхвърли жалбата съдът е приел за безспорно установено, че на 13.11.2021 г. около 01:30 часа в гр. Бургас в района на ж. к. Б. М. от бл. 56 в посока бл. 57, жалбоподателката Димова е управлявала МПС Мерцедес с рег. № [рег. номер] под въздействието на алкохол - установен по надлежния ред с техническо средство А. Д. 7510 с фабр. № ARNA-0187, който в 02:06 часа на 13.11.2021 г. е отчел концентрация на алкохол в издишания въздух 2.34 промила.
За извършеното нарушение на Димова е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 156773 от 13.11.2021 г., в който като нарушена норма е посочен чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а със заповед за задържане на лице рег. № 434зз-335/13.11.2021 г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е била задържана за срок до 24 часа, поради наличието на данни за извършено престъпление във връзка с чл. 343б, ал. 1 от НК.
Съдът е възприел изводът на дисциплинарно-наказващия орган, че с горното военнослужещата виновно е нарушила Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. /с която последната е запозната срещу подпис/, изменена със Заповед № ОХ-257/17.03.2020 г. на министъра на отбраната и са осъществени фактическите предпоставки на състава на дисциплинарното нарушение по чл.245, ал.2 във вр. с чл.248 от ЗОВСРБ.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при издаването й са спазени административно - процесуалните правила и съответства на материалното право и целта на закона. Посочил е и че въпросът с наказателната отговорност не обуславя развитието на дисциплинарното производство, както и че наличието на депозирано от Димова на 15.11.2021 г. предизвестие за освобождаване от военна служба няма отношение към законосъобразността на обжалваната заповед.
Настоящият състава на ВАС напълно споделя изводите на АС-Бургас.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. С чл. 245 ЗОВСРБ за уредени основанията за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. В ал. 1 изчерпателно са изброени основания, при наличие на които органът по назначаване е длъжен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание в условията на обвързана компетентност. Съгласно чл.245, ал. 2 от ЗОВСРБ дисциплинарното наказание уволнение може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина. С т. 3 от заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната на Р. Б. с цел обезпечаване изпълнение на разпоредбите на чл. 114, т. 3 и т. 4, чл. 115, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Р България и с оглед необходимостта от прекратяване на случаите за нарушаване на войсковия ред и дисциплина в резултат на употребата на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите в служебно и в извън служебно време и запазване престижа на военната служба, е забранено управлението на МПС от военнослужещите в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол. Изрично е посочено, че при установяване на подобно нарушение на съответния ред от компетентните за това органи, на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание дисциплинарно уволнение. Константно е виждането на ВАС, че заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната е израз на кадровата политика в армията, в правомощията на министъра е (чл. 26, т. 6 от ЗОВСРБ) и не въвежда ново основание за налагане на наказание, а определя управлението на автомобил след употреба на алкохол като друго тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. С посочената разпоредба законодателят е предоставил възможността на дисциплинарно-наказващия орган да прецени сам кога едно нарушение ще е достатъчно тежко по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ.
Въз основа на установените по делото релевантни факти и обстоятелства правилно АС Бургас е приел, че извършеното от Димова - управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация 2.34 промила е поведение, грубо нарушаващо правно регламентирани задължения за военнослужещия при изпълнението на военната служба, сочещо на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно деяние, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.242, т. 1 ЗОВСРБ неизпълнение на задължение по военната служба по смисъла на чл. 178, ал. 1 ЗОВСРБ, състоящо се в неизпълнение на министерска заповед, посочена в заповедта и решението на АС, забраняваща управление на ППС на военнослужещите след употреба на алкохол във вр. с чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, като основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение.
Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че търсенето на дисциплинарна отговорност не е обусловено от ангажирането на наказателната отговорност на Димова, свързана с управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон. Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 1 от ЗОВСРБ - дисциплинарната отговорност е независима от предвидената имуществена, административнонаказателна или наказателна отговорност.
В тази връзка неоснователни се явяват изложените в касационната жалба съображения за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание уволнение, след като вината на Димова не е доказана, с влязла в сила присъда, от компетентния Военноокръжен съд-Сливен.
Оспорената заповед е издадена при правилното приложение на материалния закон, при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и относимото за извършеното нарушение дисциплинарно наказание.
Несъстоятелни са и оплакванията в касационната жалба, че е била опорочена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и правата на Димова са били потъпкани драстично.
В хода на дисциплинарното производство е дадена възможност на Димова да представи писмени обяснения за извършеното нарушение и такива същата е депозирала писмено на 04.01.2022 г. и устно пред назначената, със Заповед № РД-470/28.09.2021 г. на командира на в. ф. [номер], комисия.
Димова е изслушана и от командира на в. ф. [номер], който я е запознал със събраните в хода на проверката доказателства, за което е оформен протокол от извършена беседа с военнослужещ рег. № [номер]/[дата], който последната е отказала да подпише.
Голословни и неподкрепени с доказателства са и твърденията в касационната жалба, че оспорената заповед за уволнение и освобождаване от военна служба е издадена със задна дата. Заповедта е издадена при спазване разпоредбите на чл.246 и чл.247 от ЗОВСРБ, в срока по чл.249, ал.1 от ЗОВСРБ и съобразявайки чл.249, ал.4 от същия.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на оспореното решение при разглеждане на спора и постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, спазен е материалният закон и същото е обосновано с доказателствата по делото. Същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 769/10.06.2022 г. постановено по адм. д. № 389/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА
секретар:
Членове:
/п/ АННА ДИМИТРОВА
/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА