О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2612

гр.София, 19.09.2023г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д. № 2183/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба на „Бултранс“ ЕООД, [населено място], чрез адв. К. Г., с искане за отмяна на влязло в сила решение на ОС Видин № 190/ 22.11.2022г. по в. гр. д.№ 283/2022г., с което, като е отменено първоинстанционното решение в обжалваната част, е осъдено дружеството да плати на Н. М. В., на основание чл. 222, ал.3 КТ, сумата 4560,42 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска и разноски по делото.

Молителят твърди, че решението е неправилно. Твърди да са налице предпоставките на чл. 303, ал.1, т.3 ГПК предвид факта, че въззивният съд е разрешил спора, позовавайки се на неприложимо разрешение на ВКС ( това по решение на ВКС, ІV ГО по гр. д.№ 191/2010г.) и без да съобрази константната съдебна практика. Позовава се на разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, сочейки два документа, за които твърди, че са му станали известни на 13.02.2023г. , след приключване на делото (така молба вх.№8519/14.07.2023г.) и представляват нови доказателства: 1/ протокол за извършена проверка от Инспекцията по труда – Видин от 25.06.2021г., имащ значение за делото доколкото с него били дадени указания за преизчисляване на обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ и 2/ допълнително споразумение към трудов договор от 15.08.2008г., по което трудовото възнаграждение било в двоен размер от уговорения и което не му било известно, тъй като било „подписано с подпис на работодателя, който се ползвал за други цели“.

Направено е искане за спиране по чл. 309, ал.1 ГПК. В указания от съда срок, изтекъл на 14.06.2023г.,...