Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 8145/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител гл. юрк. Л. Х., срещу решение № 232 от 10.07.2023 г., постановено по административно дело № 185/2023 г. по описа на Административен съд /АС/ - Враца, с което по жалба на „Туризъм – Каменов и син“ ЕООД, [населено място], [ЕИК] е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., с изх. № 02-060-2600/723 от 19.01.2023 г. /УП от 19.01.2023 г./, в частта на извършеното прихващане на следните суми: по СЕПП -12 963,46 лв., Подмярка 13.1/НР 1-12 472,83 лв., СПП - 4 392,52 лв., ЗДП – 10 750,49 лв., СЕПП – 141,24 лв., Възстановяване от ФД – 324,50 лв., Подмярка 13.1/НР 1- 6 504,81 лв., СЕПП – 6 775,05 лв. и ЗДП – 1 698,19 лв. и ДФЗ е осъден да заплати направените по делото разноски.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК .

Излага съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че процесното УП в оспорената част не отговаря на изискванията на чл. 58, ал. 2, т. 4 от АПК и че по същество липсват материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 28 от Регламент (ЕО) № 908/2014 г., при положение че за наложените санкции за бъдещ период/неудържани санкции, наложени по заявления за кампания 2018 г. и 2019 г., дружеството е уведомено с УП № 02-060-2600/2674-8 от 09.12.2022 г., УП № 02-060-2600/214 от 02.06.2020 г., УП № 02-060-2600/4974-8 от 18.03.2022 г. и УП № 02-060-2600/6880 от 09.12.2021 г., които са посочени в оспореното УП, като основание за извършеното прихващане.

Посочва че оспореният акт съдържа мотиви под формата на таблица с нанесени данни и пояснения към тях и е обоснован и мотивиран посредством документите – част от административната преписка –посочените уведомителни писма.

Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отхвърли жалбата на „Туризъм – Каменов и син“ ЕООД, [населено място] срещу процесното УП в оспорената част. Претендира направените по делото разноски, в т. ч. разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - „Туризъм – Каменов и син“ ЕООД, [населено място], чрез процесуален представител адв. С., в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски за касационната инстанция, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената проверка на оспореното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, като подробно е описал приетото за установено от фактическа страна и същото не следва да се преповтаря от касационната инстанция.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Враца е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., с изх. № 02-060-2600/723 от 19.01.2023 г., в частта на извършеното прихващане на сумите по СЕПП -12 963,46 лв., Подмярка 13.1/НР 1-12 472,83 лв., СПП - 4 392,52 лв., ЗДП – 10 750,49 лв., СЕПП – 141,24 лв., Възстановяване от ФД – 324,50 лв., Подмярка 13.1/НР 1- 6 504,81 лв., СЕПП – 6 775,05 лв. и ЗДП – 1 698,19 лв., отразени в Таблица 15 от УП. Като пояснение под таблицата е посочено, че „прихванатата сума“ отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции за бъдещ период/неудържани санкции, наложени по заявленията за кампания 2018 г. и 2019 г., за които заявителят е уведомен с УП № 02-060-2600/2674-8 от 09.12.2022 г., УП № 02-060-2600/214 от 02.06.2020 г., УП № 02-060-2600/4974-8 от 18.03.2022 г. и УП № 02-060-2600/6880 от 09.12.2021 г.

Административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в противоречие на материалния закон. Посочил е, че от съдържанието на УП в оспорената му част, по никакъв начин не става ясно с кои точно изискуеми и ликвидни публични държавни вземания е извършено процесното прихващане - същите не са определени по основание, вид и размер, а пояснението към колона 4 на таблица 15 "прихваната сума" не изпълнява нормативно регламентираните изисквания по чл.59, ал.2, т.4 АПК за съдържание на административния акт. Обосновал е извода, че УП в оспорената част не съдържа яснота относно фактическото и правното основание за неговото постановяване, с което е допуснато съществено нарушение на изискванията за форма и съдържание.

Посочил е и че визираните в оспореното УП, уведомителни писма № 02-060/2600/2674-8 от 9.12.2022г. и № 02-060/2600/4974-8/18.03.2022г. са предмет на съдебна проверка и не са влезли в сила, а УП № 02-060-2600/6880 от 9.12.2021г. е отменено с влязло в сила на 02.12.2022 г. съдебно решение, поради което в полза на РА не съществува изискуемо и ликвидно вземане спрямо дружеството, с което да се извърши прихващане на цялата сума на оторизираните субсидии за схемите и мерките за 2020 г.

Приел е, че независимо че УП №02-060-2600/214 от 02.06.2020г., с което е наложена санкция за бъдещ период – 21 225,91 лв. е влязло в сила, съдът не може да осъществи съдебен контрол, тъй като органа не е посочил точно по кое УП и в какъв размер се прихваща оторизираната сума, не е посочено и по кои заявления за 2018 и 2019г. се прихваща същата.

По изложените съображения, АС - Враца отменил оспореното уведомително писмо в обжалваната му част.

Така постановеното решение е правилно.

Обосновани са изводите на съда за липса на фактически и правни основания в обжалвания акт, които да имат характера на мотиви по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като от съдържанието на УП в оспорената част, по никакъв начин не става ясно с кои точно изискуеми и ликвидни публични държавни вземания /вид, произход и размер/ е извършено процесното прихващане. Пояснението към колона 4 на таблица 15, че прихванатата сума отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции за бъдещ период, наложени по заявленията за кампания 2018 и 2019, без да е налице конкретика и яснота, също не може да се приеме като основание /мотив/ за извършеното прихващане. По изложените съображения не може да се приеме и че с препращането към отразените в акта четири броя УП за наложени санкции за бъдещ период/неудържани суми /приложени към административната преписка/, въз основа на които е извършено прихващането, са изпълнени и изискванията на Тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС.

Правилни в тази връзка са изводите на АС – Враца, че липсата на мотиви за извършеното прихващане, не само осуетява съдебната проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, но и нарушава правото на защита на адресата на акта.

Настоящият състав споделя съображенията на съда за незаконосъобразност на оспореното УП поради липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 28 от Регламент (ЕО) № 908/2014 г. и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК препраща към тях.

След като УП № 02-060/2600/2674-8 от 9.12.2022 г. и УП № 02-060/2600/4974-8/18.03.2022 г. са предмет на съдебна проверка и не са станали стабилни административни актове, а УП № 02-060-2600/6880 от 9.12.2021 г. е отменено, с влязло в сила на 02.12.2022 г. съдебно решение, не съществува изискуемо и ликвидно вземане спрямо дружеството, с което да се извърши прихващане на цялата сума на оторизираните субсидии за схемите и мерките за 2020 г., възлизаща на 56 023 лв. Същата не може да се прихване и с влязлото в сила УП №02-060-2600/214 от 02.06.2020 г., с което е наложена санкция за бъдещ период - 21 225,91 лв.

Неоснователни и бланкетно наведени са и доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд и необоснованост на решението. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал изводите си единствено въз основа на представените по делото доказателства. Извършеният анализ на последните е задълбочен, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с доказателствата, а правните изводи са изложени аргументирано и подробно.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, се явява основателна и следва да бъде уважена в доказания размер на 1 000 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие в касационната инстанция. Възражението за прекомерност от страна на касатора е неоснователно, тъй като този размер се явява под минималния такъв, предвиден в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение "първо", предл."първо" АПК , Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 232 от 10.07.2023 г., постановено по административно дело № 185/2023 г. по описа на Административен съд – Враца.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на „Туризъм – Каменов и син“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Враца сумата от 1 000 (хиляда) лева - разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА