Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 8110/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Велинград против решение № 464 от 13.07.2023г. по адм. дело № 682/ 2022 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отменена заповед № 905 от 13.06.2022 г., издадена от същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците – С. К. и В. К. оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Пазарджик е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията за форма и подлежи на отмяна.

От приложения констативен акт се установява, че строежът, предмет на проверката, представлява постройка от две помещения с размери съответно 4.00м/ 4.00 м и височина 2.50м и 2.90м./ 3.70м. и височина 2.70м, изпълнена до източната фасада на жилищната сграда на нивото на приземния етаж, разположена под стоманобетонова площадка с размери 7.50м. на 7.55 м., с ограждащи стоманобенови стени от изток, който са укрепителните основи на площадката до кота -0.04. Установено е също, че стоманобетоновата площадка с укрепителните колони представлява основата на гараж от 20 кв. м., за който е одобрен проект и е издадено разрешение за строеж. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза се установява, че в имота на жалбоподателя Костандовски, е започнало изграждане на гараж от 20 кв. м., съгласно одобрен проект и разрешение за строеж, като на място са изпълнени укрепителни стоманобенови основи (колони и греди) поради денивелацията на терена и стоманобетонова площадка на ниво улица с площ от 54,33 кв. м., както и че под стоманобетоновата площадка до източната фасада на жилищната сграда са обособени две помещения с размери съответно 4.40м./ 4.00 м. и височина 2.50м. и 2.91м./ 3.77м. и височина 2.55м.

С разпоредителната част на заповедта е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ „пристройка към приземен жилищен етаж“, находящ се в УПИ IV-3376, кв. 4201 по плана на гр. Велинград.

При тези факти административният съд правилно приема, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Налице е несъответствие между разпоредителната и обстоятелствената част на административния акт. Разпоредено е премахване на „пристройка към приземен жилищен етаж“ изцяло, без да е отчетено, че покривът и част от ограждащите стени представляват основите на законно изграден строеж. В разпоредителната част на заповедта не са конкретизирани видът, характерът и обемът на незаконното строителство, което не позволява неговото индивидуализиране. Посочено, е че пристройката се премахва изцяло, като не е направено разграничение между незаконния строеж и частите от него, който са законно изградени и не подлежат на премахване. По този начин, както административният съд правилно приема, предметът на заповедта и действителната воля на административния орган остават неясни, което е пречка да се установи незаконният строеж, който подлежи на премахване, да се прецени материалната законосъобразност на заповедта и да се осъществи евентуалното й изпълнение. Допуснатото нарушение на формата на акта е достатъчно основание за неговата отмяна.

Допълнително следва да се посочи, че заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон и целта на закона – основания за отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. При допуснатите формални нарушения административният акт противоречи на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като незаконният строеж не е индивидуализиран като вид, характер и обем по начин, който да не допуска засягане на законно изградени обекти. Нарушен е и принципът за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК. Предмет на административния акт е пристройка, чието премахване ще засегне части от законно изграден строеж, т. е. правата и интересите на адресата са засегнати в по - голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава.

По този начин е нарушена и целта на закона, който предвижда премахване само на незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен.

Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и на релевантните за спора факти и обстоятелства. Съдържанието на съставения констативен акт № 3/ 11.05.2022 г. е анализирано и съпоставено с разпоредителната част на заповедта, като правилно са констатирани противоречия и несъответствия, които обосновават извода, че предметът на заповедта, както и действителната воля на издателя са неясни.

Заключението на вещото лице правилно е кредитирано от съда с оглед липсата на доказателства, които да го опровергават. Обратно на твърденията на касатора, доказателства в подкрепа на доводите на процесуалния представител на кмета на община Велинград в съдебно заседание на 13.06.2023 г. не са ангажирани. Заключението е обсъдено от съда съвкупно с останалите писмени и гласни доказателства. Показанията на свид. Папаркова не могат да опровергаят констатациите на експерта и не са отразяват на правилността на извода за отмяна на заповедта, поради допуснати нарушения във формата.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото от страна на ответника (пълномощно на адв. Т. и договор за правна защита и съдействие), община Велинград, в чиято структура е административният орган, страна по делото, следва да заплати на С. К. сумата 1300.00 лв. разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 464 от 13.07.2023 г. по адм. дело № 682/2022 г. на Административен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА община Велинград, гр. Велинград, бул. „Х. А. № 35 да заплати на С. К. от гр. Велинград, [улица]сумата 1300.00 (хиляда и триста) лева, разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА