Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар А. С. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 8112/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение № 6639/9.11.2022г., постановено по адм. д. № 4569/2021г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Безспорно сградата предмет на заповедта била в лошо състояние, действията от страна на дружеството, собственик на имота, били предприети едва след издаване на заповедта. Административния акт бил съобразен с нормата на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от АПК. При наличие на активност от страна на собственика определения в заповедта срок би могъл да бъде продължен. Иска отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на жалбата срещу акта на главния архитект. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа касационната жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Постъпила е и частна жалба от същия жалбоподател срещу определение № 6524/31.07.2023г. постановено по адм. д. № 4569/2021г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено искането на главния архитект на Столична община, да бъде изменено решение № 6639/9.11.2022г. постановено по същото дело, в частта му за разноските. Счита определението за неправилно поради противоречие със закона. Иска отмяна на посоченото определение и изменение на решението в частта му относно присъдените разноски в полза на дружеството, жалбоподател в първата инстанция, като същите бъдат намалени.

Ответникът – „НОВЕ ИНТЕРНАЛ“ ЕООД в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения, обосноваващи правилност на оспореното решение. В писмен отговор оспорва и частната жалба, представяйки доказателство установяващо обективна невъзможност на процесуалния представител да се яви в последното проведено съдебно заседание пред административния съд. В отговорите и в пледоария по същество пред настоящия състав, моли двата съдебни акта да бъдат оставени в сила, както и да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Неправилно била отменена заповедта на главния архитект, дружеството било предприело действия по одобряване на инвестиционни проекти след издаване на заповедта и след образуване на делото.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба и частната жалба за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна, а разгледани по същество за неоснователни, като съображенията за това са следните: Относно касационната жалба

С обжалваното решение Административен съд София е отменил заповед № РА-20-23 от 2.04.2021г. /погрешно посочено дата в решението 7.12.2021г./, издадена от главния архитект на Столична община, с която е наредено на „НОВЕ ИНТЕРНАЛ“ ЕООД да предприеме действия и извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне, заздравяване и привеждане в съответствие с изискванията на чл.169 от ЗУТ строеж: Санаториум „Длагалевци“ , представляващ сграда с идентификатор 68134.2097.529.1 по действащата кадастрална карта, находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.2097.529 в Природен парк „В.“. Определен е 6-месечен срок за доброволно изпълнение на разпореденото задължение при спазване на нормативните изисквания за одобряване на техническата документация и нормите за безопасност. Заповедта е основана на чл. 195, ал. 4, във връзка с ал. 1 и чл. 196, ал.3 и ал. 5 от ЗУТ. За да постанови този резултат съдът приема, че на са налице предпоставките за издаване на заповедта, тъй като дружеството е предприело действия по снабдяване с необходимите строителни книжа за осъществяване на реконструкцията, че тази предхождаща реалните строителни работи процедура не е приключила, не по вина на дружеството, както и че дадения шестмесечен срок за осъществяване на ремонта е нереално кратък. Обжалваното решение е правилно.

От правилно установената от съда фактология става ясно, че:

Дружеството ответник в настоящото производство, посредством Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 29.02.2016г. е придобило сградата, предмет на процесната заповед. По инициатива на дружеството е съставен Технически паспорт за обекта по части „Конструктивна“, „Архитектурна“, Електротехническа“, „ВиК“, и „ОВК“, регистриран в регистъра на техническите паспорти с № ДОСК- 207/21.09.2017 г. Вземайки предвид заключенията и препоръките в техническия паспорт жалбоподателят е възложил изготвянето на проект за конструктивно укрепване. Изготвеният проект е внесен в Направление „Архитектура и благоустройство“, Столична община със заявление № САГ19 - АП00 - 413/10.10.2019 г. за съгласуване. Потърсено е становището на дирекция Природен парк „Витоша“, от където с писмо от 15.01.2020г. е изразено „положително становище за допустимост“ на заявените ремонтни дейности, като с оглед местоположението на имота е указано да дейностите да бъдат съгласувани с ТП ДГС София, РДГ София и РИОСВ. Посочените администрации са сезирани с искане за становище по проекта съответно на 20.01.2020г. и на 21.01.2020г. До момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд проектът не е съгласуван поради липса на каквото и да било становище от РИОСВ София, въпреки усилията не само на дружеството, но и на съда от първа инстанция. Описаното бездействие на РИОСВ се потвърждава от писмо изх. № 722-3903 от 19.04.2022г., изпратено до АССГ, с което директорът на РИОСВ – София е уведомил съда, че в инспекцията е внесено инвестиционно предложение за „Конструктивно укрепване на обект Санаториум „Драгалевци“, заведено с вх.№722/21.01.2020г., по което производството не е приключило, поради събиране на допълнителна информация и представяне на доказателства от инвеститора. С второ писмо изх. № 7264/22.07.2022г. РИОСВ – София отново е уведомил АССГ, че процедурата по разглеждането на инвестиционното предложение още не е приключила. Писмата не съдържат данни на вносителя на проекта да са давани указания за отстраняване на нередовности по същия.

При тези факти, се налага извода, че не са налице материално правните предпоставки за издаване на процесната заповед. Нормата на чл. 195, ал. 1 от ЗУТ задължава собствениците на строежи да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики. Когато административният орган констатира, че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, той издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване /чл. 195, ал. 3 от ЗУТ/. За да има основание органът да издаде заповед по ал. 3, е необходимо наличието на две предпоставки – 1.)да бъде установено недобро състояние на обект по ал. 1 и 2.)бездействие на собственика му изразяващо се в липса на действия по поддръжката на строежа в добро състояние.

В случая е безспорно, че строежът не е в добро състояние, че състоянието му е такова още към момента на придобиването от страна на „НОВЕ ИНТЕРНАЛ“ и че се нуждае от основен ремонт. За да бъде осъществен законосъобразно този ремонт е необходимо собственикът му да се снабди с нужните строителни книжа. Също така е безспорно, че дружеството собственик, далеч преди да започне административното производство по издаване на отменената заповед, е предприело действия по снабдяване с необходимите строителни книжа – одобрени проекти и издадено въз основа на тях разрешение за строеж. Твърденията на касатора в противния смисъл – че действията са започнали след издаване на заповедта, са в противоречие с фактите изложени по-горе. Логически неприемливо е административен орган да задължава конкретен правен субект да извърши действия, осъществяването на които, той вече е започнал. Следователно не е налице втората предпоставка /бездействие на собственика/ за издаване на заповед с правно основание чл. 195, ал. 4 от ЗУТ.

Като е отменил оспорената пред него заповед Административен съд София глад е постановил валидно, допустимо и правилно решение което не следва да бъде касирано.

Относно частната жалба

С посоченото по-горе съдебно решение в полза на дружеството са присъдени разноски, включващи в себе си и 4 620,- лева адвокатско възнаграждение. Съдът не е приел за основателно възражението за прекомерност. След постановяване на решението, административният орган по реда на чл. 248 от ГПК е поискал постановяване на определение с което да бъде изменено решението в частта му относно разноските, като бъде намален присъденият размер. С определение № 6524/31.07.2023г. постановено по адм. д. № 4569/2021г. по описа на Административен съд София град е отхвърлено искането на главния архитект на Столична община, да бъде изменено решение № 6639/9.11.2022г. постановено по същото дело, в частта му за разноските. За да отхвърли искането, съдът е приел, че договореното и изплатено адвокатско възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото, както и че процесуалният представител е предприел редица действия, целящи защита на интереса на дружеството. Така постановеното определение е правилно.

Обосновани са изводите на съда от първа инстанция, че делото се характеризира със сложност по-висока от множеството случаи със същия или сходен предмет. Факт е че по време на воденето на делото адв. Ф. е полагала усилия и извън предмета на делото в неговия тесен смисъл, търсейки отговори и становища на администрации неучастващи в процеса, но чийто становища са от значения за правилното решаване възникналия спор. Вярно е, че в последното съдебно заседание, процесуалния представител не се е явил, но видно от представения болничен лист това се дължи на обективна невъзможност и освен това е представил подробни писмени бележки.

С оглед на изложеното Върховният административен съд, второ отделение намира, че обжалваното определение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна.

При този изход на делото основателна се явява претенцията на дружеството ответник за присъждане на разноски. С оглед липсата на възражения за прекомерност пред тази инстанция, разноските следва да бъдат присъдени в техния претендиран и доказан размер – 2 016,- лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6639/9.11.2022г., постановено по адм. д. № 4569/2021г. по описа на Административен съд София град.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 6524/31.07.2023г. постановено по адм. д. № 4569/2021г. по описа на Административен съд София град

ОСЪЖДА Столична община да заплати на „НОВЕ ИНТЕРНАЛ“ ЕООД с [ЕИК] сумата 2 016,- /две хиляди и шестнадесет/ лева разноски за тази инстанция

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ