Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 8116/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сливен против решение № 282/21.07.2023г., постановено по административно дело № 167/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен. Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е недопустимо, а по същество излага съображения за постановяване на съдебния акт в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли решението да бъде обезсилено или евентуално - отменено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Д. С. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Решението на Административен съд – Сливен е допустимо, но неправилно.

Административният съд правилно приема, че по заявлението на ответника Д. С. с вх. № 9400-6401/23.03.2023 г., с искане за учредяване на право на преминаване през чужд имот по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ, е формиран мълчалив отказ, тъй като кметът на община Сливен не се произнася в установения 14–дневен срок (чл. 58, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 1 АПК).

Възраженията на касатора, че срокът за произнасяне на кмета на община Сливен не е започнал да тече и мълчалив отказ не е формиран, са неоснователни. Действително, съгласно чл. 5в, ал. 2, изр. 1 ЗУТ и аналогичния текст на чл. 30, ал. 3 АПК, на който касаторът се позовава, срокът за произнасяне на кмета на община Сливен започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителните документи, изискани от органа. В случая в изпълнението на указанията на административния орган от 06.04.2023 г., заявителят изпраща отговор от 13.04.2023 г., с който уведомява, че не може да представи доказателства за липса на съгласие на собствениците на имота, през който ще се осъществява преминаването. След като административното производство не е прекратено съгласно чл. 5в, ал. 2 ЗУТ, правилно е прието, че органът дължи произнасяне по същество в срок, който тече от датата на отговора и изтича на 27.04.2023г. Непроизнасянето в срок формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който подлежи на оспорване пред съда в 14- дневен срок съгласно специалната норма на чл. 215, ал. 4 ЗУТ. В случая срокът за оспорване изтича на 11.05.2023г., т. е. жалбата, постъпила на 10.05.2023г., е подадена в срок.

По тези съображения следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено в съдебно производство, образувано по жалба, подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт и от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустимо, а доводът на касационния жалбоподател в обратен смисъл е неоснователен.

Решението на Административен съд – Сливен обаче е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон.

Както вече се посочи, първоинстанционният съд правилно приема, че по заявлението на Д. С., подадено на основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ за учредяване право на преминаване през чужд имот ПИ с идентификатор 67338.416.297, кв. 224, м. „Дюлева река“, селищно образувание „Изгрев“, в землището на гр. Сливен, с цел осигуряване достъп до собствения му ПИ с идентификатор 67338.416.308, е формиран мълчалив отказ, тъй като кметът на община Сливен не се произнася по искането в срок.

Изводите на първоинстанционния съд по съществото на спора, според които мълчаливият отказ на кмета на община Сливен е незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и следва да бъде отменен, са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция.

По своята правна същност мълчаливият отказ представлява законова фикция, създадена за да се преодолее липсата на волеизявление в случаите, когато административният орган не се произнася по подадено до него искане. При мълчаливия отказ волеизявлението се предполага, като се приема, че непроизнасянето на органа представлява отказ да се издаде акт с посоченото от заявителя съдържание. Поради това при мълчаливия отказ спазването на формата и на административнопроизводствените правила се презумира, а съдебната проверка е само за материална законосъобразност, като се изследва наличието на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи издаването на административния акт.

В случая в противоречие с изложеното съставът на административния съд, без да извърши преценка за материалната законосъобразност на мълчаливия отказ, отменя същия само поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно разпределена тежест на доказване – заключение, което е и в противоречие със задълженията на органа и на страните за изясняване на релевантните факти и обстоятелства по чл. 35 и чл. 36, ал. 2 АПК. Поради това настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и подлежи на отмяна съгласно чл. 209, т. 3 АПК.

Тъй като съответствието на мълчаливия отказ с материалния закон не е обсъдено от първоинстанционния съд, при условията на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, делото следва да бъде върнато на Административен съд – Сливен за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с изложеното по-горе и да прояви процесуална активност за изясняване на спора от фактическа страна и за попълване на делото с доказателства. Съдът следва да разпредели тежестта на доказване като вземе предвид, че съгласно чл. 170, ал. 2 АПК, когато се обжалва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са налице условията за издаването му и да укаже на жалбоподателя да установи изпълнението на предпоставките по чл. 192, ал. 2 ЗУТ като ангажира доказателства, че не е постигнал споразумение със собствениците на ПИ с идентификатор 67338.416.297, кв. 224, м. „Дюлева река“, селищно образувание „Изгрев“, в землището на гр. Сливен за преминаване през имота им. След като установи липсата на съгласие, оспорващият следва да ангажира и доказателства, включително чрез използване на специални знания, за отсъствието на друго целесъобразно техническо решение, позволяващо достъп до собствения му имот.

При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски в настоящото производство.

По изложените съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 282 от 21.07.2023 г., постановено по административно дело № 167/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА