Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: К. Х. Членове: МИРА Р. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя К. Х. по административно дело № 8126/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от М. Мохамад, гражданка на Сомалия, чрез процесуалния й представител адвокат В. П., срещу решение № 5016/24.07.2023 г., постановено по адм. дело № 7921/2022 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 3-ти състав. Релевирани са доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство.

Ответникът - заместник председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, в съдебно заседание и представени писмени бележки, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. Мохамад, гражданка на Сомалия, против решение № 12238/03.08.2022 г., издадено от заместник председателя на ДАБ, с което, на основание чл.75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, на чужденката е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаването на оспорения акт, в това число протокол от проведено с нея интервю рег.№ УП20751/22.02.2022 г., приобщена е справка относно Федерална република Сомалия вх.№ ДУ-987/18.07.2023 г., както и заверено от процесуалния представител на чуждата гражданка, копие на нейна служебна карта на английски език. По данни от приобщените доказателства, производството пред административния орган е инициирано с молба вх.№ РД09-2578/21.12.2021 г. за предоставяне на международна закрила от властите в Р. Б. В тази връзка с чужденката е проведено интервю на 10.02.2022 г., в хода на което тя заявява, че е напуснала родината си на 31.10.2020 г. с притежаван от нея паспорт, с полет от гр. Могадишо, Сомалия, до Турция, в която държава останала в продължение на една година, а на територията на Р. Б. е преминала скрита в колата на трафиканти. Била заловена от българските гранични власти на 10.12.2021 г. в опит да премине нелегално българо-румънската граница, в който момент била без документ за самоличност. Твърди, че е напуснала родината си, тъй като в Сомалия няма работа, с която може да изхранва двете си деца и се страхува да живее там, защото до напускането на страната си е работила в турска фирма, която предоставяла сграда, използвана като военна база на американски войници и това по думите й, я превръща в мишена на терористичната организация Ал Шабаб. Обяснява, че в Сомалия би могла да намери работа само в правителствената част, но това отново я поставя в риск за живота й спрямо организацията Ал Шабаб, която само поради тази й работа може да я подложи на преследване и дори да я убие. Сочи, че има двама синове, които живеят при родителите й, разведена е, има сестра и двама братя, които живеят в Норвегия легално. Твърди, че в Сомалия, не е получавала лично заплахи, в това число и от Ал Шабаб, спрямо нея не е оказвано насилие, не е била преследвана, задържана или арестувана, не е членувала в политическа партия или организация, отрича да е имала проблеми със сомалийските власти. При тези данни, които преценява съобразно предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, заместник председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение, с което приема молбата за предоставяне на международна закрила за неоснователна. Според мотивите на административния орган, изложени в атакувания пред първоинстанционния съд акт, в случая се касае за причини за напускане на страната по произход, които са от личен и икономически характер, като чужденката е мигрант, а не лице, нуждаещо се от международна закрила.

При тази фактическа установеност, изцяло въз основа на представената от ответната страна, справка вх.№ ДУ-987/18.07.2023 г. относно ситуацията в Сомалия, административният съд приема акта на заместник изпълнителния директор на ДАБ за законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Така мотивиран най-общо, съдът постановява атакуваното пред настоящия съдебен състав решение, с което отхвърля предявената от чужденката жалба, като неоснователна.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При наличието на индиции по делото за продължаващ вътрешен въоръжен конфликт в Сомалия между Федералното правителство на тази държава и терористичната организация Ал Шабаб, в т. ч. по данни от представената пред касационната инстанция от ответната страна, справка вх.№ ЦУ-1485/29.09.2023 г. настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение е постановено без по делото да бъдат събрани, обсъдени и ценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, всички допустими и относими за установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства по случая доказателства, а оттам - и при неизяснена фактическа обстановка. Видно от мотивите на съдебния акт първоинстанционният съд изцяло е пренебрегнал конкретно релевираните от жалбоподателката доводи, последователно поддържани пред съда чрез процесуалния й представител, в това число и в подробни писмени бележки, за действителните причини, поради които тя е напуснала родината си и се страхува да се завърне в нея, които /причини/ съдът е следвало да вземе предвид и анализира с оглед данните по делото за ситуацията относно сигурността в Сомалия. Мотивите на съдебния акт не сочат на извършен в този смисъл анализ от страна на административния съд. Релевираните пред първата инстанция възражения на пълномощника на жалбоподателката относно актуалната ситуация на сигурността в държавата на произход, която според него се различава драстично от изложеното в т. 3 от представената от административния орган пред съда справка, както и сочените от пълномощника източници на сведения за това по делото, са изцяло игнорирани от първоинстанционния съд в развилото се пред него производство. Но след като по делото са били налице индиции /основани на конкретно изтъкнати от процесуалния представител на жалбоподателката, източници на сведения, на посочен интернет адрес, на който същите са общодостъпни/ за наличието на сериозен вътрешен въоръжен конфликт между федералното правителство в Сомалия и терористичната организация Ал Шабаб, а оттам - и индиции за тежките последици от този конфликт върху цивилното население в тази държава, по аргумент от чл. 171, ал. 5, предложение последно АПК съдът е бил длъжен да укаже на страната, че за този съществен по делото въпрос, касаещ актуалната ситуация в страната й на произход, жалбоподателката не сочи доказателства. При това, необосновани предвид данните от представената в касационната производство справка вх.№ ЦУ-1485/29.09.2023 г. /сочеща, че експлозиите и случаите на дистанционно насилие се увеличават през м. март 2023 г., че броят на експлозиите и дистанционните актове на насилие са се увеличили през м. април 2023 г. в районите на Банадир и Д. Д. до голяма степен водени от дейността на Ал Шабаб, както и че в периода от 22.07.2023 до 09.09.2023 г. са регистрирани близо 375 събития на политическо насилие и над 1 500 смъртни случаи, като политическото насилие се е увеличило след като правителството официално е стартирало втората фаза на операцията за борба с бунтовниците от Ал Шабаб, и др./, са мотивите на съда, че понастоящем в Могадишо, Сомалия съществува трайна ситуация, в смисъл, че изтеглянето на Ал Шабаб от този град е завършено и няма реални изгледи за възстановяване на присъствието на въпросната организация в града, както и че тези обстоятелства не могат да бъдат оборени от твърденията на процесуалния представител на жалбоподателката, че ситуацията в страната е нестабилна и се характеризира с конфликт между Ал Шабаб и федералното правителство на Сомалия. Наред с това, изложените в съдебния акт мотиви /в частта му, в която съобразно чл. 172а, ал. 2 АПК би следвало да се съдържат правните изводи на съда/, възпроизвеждащи дословно, на пет страници от решението, представена по делото справка вх.№ ДУ-987/18.07.2023 г. за ситуацията в Сомалия /аналогична по съдържание с приложената към административната преписка справка вх.№ МД-425/11.07.2022 г./, сочат на изключително повърхностния и едностранчив подход, възприет от съда при осъществената от него преценка на данните по делото, и като краен резултат обуславят извод за необоснованост на атакуваното решение, което е постановено без да са изяснени и съответно - преценени, всички относими факти и обстоятелства, и без от страна на решаващия съд да са направени всички необходими за правилното му решаване, фактически установявания.

По изложените съображения, съставът приема, че атакуваното решение е неправилно, като постановено при допуснатото от съда съществено нарушение на правилото по чл. 171, ал. 5 АПК и необосновано, което налага неговата отмяна. Постановяването на съдебното решение при неизяснена фактическа обстановка и при непълни фактически установявания препятства касационната инстанция да извърши проверка на правилността на атакуваното решение относно приложението на материалния закон, както и да реши въпроса по същество, с оглед забраната за нови фактически установявания, предвидена за нея в чл. 220 АПК. Това налага след отмяна на решението, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, съобразно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Затова, при новото разглеждане на делото, съдът, включително и служебно, чрез допустимите за това доказателствени средства, съобразно основния принцип за истинност в административния процес, следва да установи всестранно относимата по делото фактическа обстановка, свързана с актуалната, действителна ситуация на сигурността в Сомалия, необходима по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 75, ал. 2 и ал. 3 ЗУБ, за извършването на проверка на законосъобразността на издадения акт по отношение на всяка една от материалноправните предпоставки за предоставяне на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в т. ч. и в хипотезите, в които субектите, извършващи преследване и тежки посегателства са посочените в чл. 8, ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗУБ и респективно - в чл. 9, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУБ лица. На основание чл. 171, ал. 5 АПК, при новото разглеждане на делото, съдът също така, следва да укаже на жалбоподателката, че за някои обстоятелства от значение за делото, тя не сочи доказателства, в частност като й даде възможност /както и на другата страна/ да представи доказателства за актуалната ситуация в Сомалия, на български език, включително цитираните в касационната жалба и представени на чужд език пред първата инстанция, с писмени бележки, Насоки на ВКБООН за оценка на молбите за международна закрила на бягащи от Сомалия лица, в превод на български. Съдът следва да даде възможност на страните да представят допълнително доказателства и за всички твърдени от тях факти и обстоятелства, в частност да укаже на жалбоподателката, че не сочи и не представя доказателства, установяващи причините за напускане на държавата й по произход и отправяне на молба за предоставяне на международна закрила в България, като й даде възможност да представи такива. Едва след изясняване и установяване на всички правнорелевантни, съобразно изискванията на чл. 75, ал. 2 ЗУБ факти и обстоятелства, и анализ на фактическата обстановка по делото въз основа на събраните доказателства, съдът следва да извърши проверка за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5016/24.07.2023 г., постановено по адм. дело № 7921/2022 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 3-ти състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Р. п/ МАРИЯ РАДЕВА