Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 8667/2023 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП срещу решение № 4911/18.07.2023г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 4935/2023 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С2165-0130854/05.05.2023г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява убеждение, че изборът на срока на ограничението в правната сфера на адресата на акта е надлежно мотивиран и ПАМ не се конкурира с другите мерки на административна принуда. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу ЗПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „Ракево милк трейд“ ЕООД не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред АССГ заповед по отношение на „Ракево милк трейд“ ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него магазин за млечни продукти в гр. София, разар „Герена“ за срок от 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от дружеството на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 14.04.2023 г. продажба на стоки на стойност 5.70 лева. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 25, ал. 6 и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка в 12:44 ч. на 14.04.2023 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата и приложенията към него. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ.

Административният съд е приел, че са установени предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за налагане на ПАМ – извършването на продажба на 10 бр. яйца и една торбичка без да е издаден фискален бон от работещото в търговския обект на жалбоподателя фискално устройство. Утежняващият акт е във формата за действителност и е издаден от орган по приходите, овластен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.

Като основание за отмяна на ЗПАМ съдът е възприел налагането с НП № 709992-F703454/28.06.2023 г. на имуществена санкция на жалбоподателя за неизпълнение от жалбоподателя на задължението му за издаване на фискална касова бележка за продажбата от фактическия състав за налагане на ПАМ и то в контекста на решението на СЕС по дело С-97/21.

Решаващите изводи включват и съждения за отсъствие в заповедта на относими мотиви за избора на срок от 14 дни за разпоредените мерки, поради което и налагането им е несъразмерно. Съдът е обсъдил съображенията на издателя на акта за срока на ПАМ, като е приел, че са бланкетни, не е взета предвид тежестта на нарушението и е неясно как вида и големината на обекта влияят на преценката за избора на времето на ограничението в правната сфера на адресата. Не било ясно кои са обстоятелствата и относителната им тежест при индивидуализирането на мерките. Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС „запечатване на обект“ е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Споделяни от касационния съдебен състав са решаващите изводи на първостепенния съд за значението за законосъобразността на ЗПАМ на изборът на администрацията да кумулира мерки на административна принуда с налагане на ПАМ и започване на административнонаказателно производство за неизпълнение на едно и също публичноправно задължение без възможност за координиране на производствата и при отсъствие на гаранции за съответствие на наложените санкции с тежестта на нарушението. Това разбиране съответства и на цитираното от административния съд решение на СЕС по дело С-97/21. Правилно съдът е възприел като основание за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт издаването на НП. Преценката му за законосъобразност не е антиципирана /НП следва във времето издаването на ЗПАМ/, доколкото тя е темпорално ориентирана към момента на издаване на акта /арг. чл. 142, ал. 1 АПК/, а съдът дължи възприемане и на настъпили след този момент правно значими факти /вж. чл. 142, ал. 2 АПК/. Не съществува информационна следа издателят на ЗПАМ да е съобразил образуването и на друго санкционно производство и да може да влияе на изхода му, та развитието му да е без значение за законосъобразността на издадения от него акт.

Порок на формата на ЗПАМ, засягаща преценката за съответствието на акта с целта на закона е отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката. Изложените от администрацията мотиви относно продължителността на срока са обвързани с тежестта на нарушението; стойността на неотчетената продажба; видът и местоположението на обекта; вида на организиране на отчетността на търговеца, довели до извършване на нарушението, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.

Неотносими към правната промяна и бланкетни са мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл.186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. З. и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта.

Вън от горното:

- Не е ясно как е дозиран интензитетът на въздействие върху правната сфера на адресата на ПАМ, та да се постигнат заявените цели на превенцията.

- Приписваното на задълженото лице нарушение засяга фиска, но това отрицателно засягане е основание за създадената правна уредба за налагане на ПАМ, но не е критерий за срока на мярката.

- Не са описани видът и начинът на организиране на отчетността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда.

- Наличието в търговския обект на регистриран ЕКАФП предполага да е създадена организация за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги. Запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, а осуетяват създаването на „организация“. Несъвместимо с целта на закона е прекратяването на дейността в обекта.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4911/18.07.2023г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 4935/2023 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА