Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Д. ЧЛЕНОВЕ:И. А. Р. Л. при секретар С. П. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от съдиятаИ. А. по адм. дело № 11281/2020 Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране( наричана за краткост по-долу КЕВР или Комисията) срещу Решение № 3272/26.06.2020г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№8656/2019 година.

С обжалваното решение, по жалба на „Т. Р. ЕАД, е отменено Решение № Ц-18/01.07.2019г. на КЕВР, в частта по т.8, с която по отношение на „Т. Р. ЕАД, се утвърждават пределни цени на топлинната енергия, преференциални цени и премия за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „ норма на възвръщаемост на капитала, считано от 01.07.2019г. и преписката е върната на Комисията за ново произнасяне, като последната е осъдена да заплати на Топлофикация РазградАД деловодни разноски в размер на 4242 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Сочените касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдпроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу решението на КЕВР. Претендират се разноски.

Комисията за енергийно и водно регулиране е подала и частна жалба срещу Определение № 6358/26.08.2020г., постановено по същото дело.

Ответникът - Топлофикация РазградАД оспорва жалбите по съображения в писмен отговор и писмени бележки, представени по делото.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната и частната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната и частната жалба като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни, в съответните законоустановени срокове, срещу съдебни актове, подлежащи на обжалване, които са неблагоприятни за касатора, той и частен жалбоподател. По основателността им, Върховният административен съд приема следното:

Предмет на контрол пред АССГ е Решение № Ц-18/01.07.2019г. на КЕВР, в частта по т.8, с която по отношение на „Т. Р. ЕАД, се утвърждават пределни цени на топлинната енергия, преференциални цени и премия за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „ норма на възвръщаемост на капитала, считано от 01.07.2019г.

Административният съд е установил, че дружеството-жалбоподател е подало заявление за утвърждаване на цени за съответния регулаторен период, към което е приложило отчетна информация, както и е предложило цени.

Изготвен е доклад от дирекция Електроенергетика и топлоенергетика и дирекция Правна в КЕВР относно извършения регулаторен преглед, който е приет на закрито заседание на КЕВР. Докладът е предоставен за обществено обсъждане, след което е прието оспореното решение на КЕВР.

Въз основа на установеното административният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и изискванията за форма.

Съдът е преценил решението на КЕВР в обжалваната му част, като прието в противоречие с материалния закон, посочвайки, че правната рамка по спора включва Закона за енергетиката, Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия, Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия и Указанията на КЕВР.

Съдът е уважил възражението на жалбоподателя срещу коригираната от Комисията норма на възвръщаемост на привлечения капитал. След като е установил, че нормата на възвръщаемост на привлечения капитал е определан от КЕВР съглосно т.40 и т.41 от Указанията като средно претеглена величина от договорените годишни лихви на заемите и относителното тегло на съответния заем в общата сума на привлечения капитал, при пределна пазарна цена на привлечения капитал 3,57% на основата на данни на БНБ към 31.12.2018г., съдът е преценил като неправилно процедирането от КЕВР - да прилага статистически данни за лихвените нива за последната година, с което не се отчита, че договорите за заемни средства са сключени в предходни регулаторни периоди. Съдът е преценил, че пределната пазарна цена на заемния капитал трябва да се утвърждава към момента на договаряне на съответния привлечен финансов ресурс, тъй като дружествата нямали задължения и възможност във всички случаи, за периодични предоговаряния и рефинансиране на сключените кредитни договори. Крайният извод на АССГ по този въпрос, е че корекцията е в противоречие с принципа, предвиден в чл.31, т.4 ЗЕ.

Върховният административен съд преценява като правилно обжалваното решение по този въпрос, като споделя напълно съображенията, изложени от първоинстанционния съд. Утвърждаването на цените при норма на възвръщаемост на привлечения капитал под приложимия средно претеглен размер, изчислен въз основа на действащите договори за кредит на дружеството освен, че е в нарушение на Указанията, е в пртиворечие с възприетия метод за ценообразуване. При връщането на преписката на административния орган, последният следва да изложи съображения като прецени данните по този въпрос, представени от дружеството, както и обосноваката му, а така също и данните от евентуалните сравнителни анализи, с които Комисията разполага.

Административният съд е уважил също така възражението на жалбоподателя срещу корекцията ( в намаление), направена от КЕВР при определяне на разходите за амортизации, предложени от дружеството за регулаторния период. Съдът е преценил, че подходът на Комисията при определяне на 35 години полезен живот на активите за пренос, противоречи на счетоводната политика на дружеството и не отразява полезния живот на различните съоръжения. Посочил е, че няма данни, как Комисията е достигнала до приетия полезен живот на активите от 35 години, при положение, че за предходния регулаторен перид този срок е бил определен от Комисията на 25 години. Също така, съдът е приел, че Комисията не е извършила анализ при корекцията на разходите за амортизации под отчетените и начислените за базисната календарна година, въз основа на което е счел направената корекция за незаконосъобразна.

Решаващият извод на административния съд по отношение на непризнатата от Комисията стойност на начислените амортизации през 2018г. от дружеството, е правилен. Липсва анализ на данните, предоставени от дружеството. Съгласно т. 31 от Указанията разходите за амортизации се изчисляват на основата на обоснован от дружеството и признат от комисията технически и икономически полезен живот на активите чрез прилагане на линеен метод на амортизация. Предоставената на КЕВР оперативна самостоятелност да не признае обоснования от дружеството полезен живот на активите, не я освобождава от задължението да изложи съображения, когато прави това. Това правило в Указанията е възпроизвело нормата на чл.14, ал.4 от Наредба№1/14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Граматическото тълкуване на подзаконовата разпоредба и по конкретно упортеребения в нея термин дружеството води до извод, че КЕВР следва да прецени съответно признае технически и икономически полезен живот на активите на конкретното дружество, респективно да определи разходите за амортизации на конкретното дружество. Възприетият в т. 1.1.общ подход в процесното решение на КЕВР относно полезния живот на активите при определяне на разходите за амортизации е в противоречие с посочената норма от подзаконовия нормативен акт.

Първоинстанционният съд е преценил като незаконосъобразно решението на КЕВР в частта, в която е направена корекция в заявените от дружеството разходи за ремонт за регулаторния период. Прието е, че дружеството е представило подробна обосновка за заявените разходи за ремонт в производството и преноса, както и че приетата по делото съдебна експертиза определя заявените разходи за ремонт като технически необходими с цел гарантиране на нормалната експлоатация на енергийните съоръжения и непризнаването им в пълен размер, ще доведе или до неизвършването им, или до непълно възстановяване на разходите за ремонт при извършването им. Съдът е посочил също така, че Комисията, макар и да не е задължена да приеме предложението за цени на дружеството, то при упражняване на регулаторното си правомощие, е задължена да изложи подробен анализ и ясни изчисления досежно ценообразуващие елемент по условно-постоянните разходи за ремонти.

Касационната инстанция преценява решението на първоинстанционния съд по този въпрос като правилно. Не може да се сподели съображението на КЕВР, посочено в решението й, че липсва мотивирана обосновка на този предложен разход. Видно от Ообосновка за обрузуване на разходите за периода 01.07.2019 - 30.06.2020 на Топлофикация-РазградЕАД за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия ( намираща се на приложения по делото CD), е че разходите за ремонт са индивидуализирани чрез съоръженията, на които ще се извършат ремонтите, причините, които налагат ремонта им и естеството на ремонта (подмяна на части, профилактика, както и едновремено подмяна на части и профилактика за някои от съоръженията). Констатацията на КЕВР по това перо за липса на финансови и организационни възможности на дружеството за извършване на ремонтни дейности значително над отчетената стойност през 2018г. е необоснована, тъй като Комисията не сочи конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които тази констатация е направена. При липсата на посочени фактически обстоятелства, съдът не може да я провери относно нейната обективност и правилност. В случай, че Комисията е счела, че не са представени доказателства за увеличените разходи за ремонт, тя е следвало да изиска допълнителна обосновка и доказателства към нея, по реда на чл.43,, ал.11 от Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия, респективно чл.26, ал.9 от Наредба №5/23.01.2014г. за регулиране на цените на топлинната енергия.

Административният съд е уважил възражението на жалбоподателя срещу направената от КЕВР корекция на планираните от дружеството разходи за материали за текущо поддържане. Съдът е установил, че КЕВР е коригирала в минус с 41 хил. лв. зявените от дружеството разходи за материали за текущо поддържане, въпреки подробната обосновка, че увеличението е във връзка с увеличения брой планирани технически обслужвания на Инсталацията за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (ИКПТЕЕ), произведена и доставена от GEJanbaher. Съдът се е позовал на заключението на съдебната комплексна технико-икономическа експертиза, за да прецени, че тези разходи са достатъчно аргументирани като необходими от дружеството във връзка с изтичане на договора за абонаментно обслужване с производителя, т. е. са нововъзникнали.

Върховният административен съд преценява решението на административния съд по този въпрос като правилно. Противно на посоченото от КЕВР , дружеството в т.5.4. от направената и представена на КЕВР Обосновка е посочило причината за планирания увеличен разход за материали за текущо поддържане, като е изброило част от необходимите материали и общата им стойност за всяко едно от планираните технически обслужвания през регулаторния период на ИКПТЕЕ, посочвайки и полезния живот на подменяните части при всяко обслужване. В случай, че Комисията е счела, че не са представени достатъчно или необходимите доказателства за увеличените разходи за материали за текущо поддържане, тя е следвада да изиска допълнителна обосновка от дружеството по този въпрос и доказателства към нея, по реда на чл.43,, ал.11 от Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия, респективно чл.26, ал.9 от Наредба №5/23.01.2014г. за регулиране на цените на топлинната енергия.

Първоинстнционният съд е преценил като незаконосъобразно решението на КЕВР в частта, в която не са признати заявените от дружеството разходи за други външни услуги.

Комисията не е признала този заявен разход от дружеството поради липсата на аргументирана обосновка за необходимостта от тези други външни услуги, както и да се избегне дублиране на разходи, а така също и с оглед целта за оптимизиране на дейностите и намаляване на разходите.

Съдът е преценил решението на КЕВР по този въпрос като немотивирано.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението на АССГ по този въпрос като правилно като краен резултат, но по различаващи се съображения. За да мотивира преценката си по този заявен разход, Комисията е следвало да изиска допълнителна обосновка от дружеството относно връзката на конкретизираните във възражението на дружеството от 07.06.2019г. външни услуги с извършваната от дружеството лицензионна дейност, както и обосноваване на разхода за производство от 25 хил. лева за планирано почистване на мазутните резервори. Едва след тази допълнителна обосновка и сравнителен анализ на цените на заявената конкретна услуга, свързана с производство, на националния пазар за релевантния период, Комисията следва да прецени обосноваността на заявения разход за тази услуга. След допълнителната обосновка на останалите външни услуги и връзката им с дейността по производство на електрическа и топлинна енергия, Комисията следва да прецени тяхната относимост и обоснованост, както и наличието или не на дублиране на разходите за тези услуги или на част от тях с други заявени и признати от Комисията ценообразуващи разходи.

Правилно е решението на административния съд и в частта, в която е преценено като немотивирано и незаконосъобразно решението на КЕВР относно увеличението с 2000МВтч на планираните количества топлинна енергия за реализиране през регулаторния период. В решението на КЕВР липсват мотиви за тази промяна. Не може да се възприеме довода в касационната жалба, че всъщност мотивите са т.6 от Общия подход, тъй като приетото в Общия подход обяснява начина на процедиране на КЕВР при преценката на отделните ценообразуващи елементи и не може да замести преценката на регулаторния орган спрямо конкретното дружество . Недопустимо е едва в касационната жалба административният орган да обяснява, че направеното увеличение на планираното количество топлинна енергия за реализиране, е в резултат на приспаднат по-малък размер на признати допустими технологични разходи от прогнозните количества топлинна енергия. Липсата на мотиви относно посочената корекция в решението на КЕВР е достатъчно основание тя да се прецени като незаконосъобразна.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение на АССГ като правилно, респективно преценява касационната жалба на КЕВР като неоснователна, тъй като не са налице сочените в нея касационни основания. Обжалваното решение в частта, касаеща съществото на спора следва да се остави в сила.

По частната жалба на КЕВР съдът приема следното:

Предмет на обжалване с нея е определение № 6358/26.08.20г., постановено от АССГ по същото дело. С оспореното определение АССГ е оставил без уважение молбата на КЕВР за изменение на решението, постановено по делото в частта за разноските. Постановеният с определението резултат АССГ е мотивирал с обстоятелството, че уговореното адвокатско възнаграждение за защитата на дружеството-жалбоподател е в съответствие с правната и фактическа сложност на делото, поради което възражението на КЕВР за неговата прекомерност е неоснователно.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция възприема напълно съображенията на АССГ, изложени в обжалваното определение, което прави ненужно повтарянето им.

По тези съображения и на осн. чл. 221, ал.2, изречение последно АПК, определението на АССГ следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и заявеното своевременно искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на Топлофикация - РазградАД, на последното следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева, доказателство за което е договор за правна защита и съдействие № 274/22.02.21г., между топлофикационото дружество и адв. Д., в който е уговорено и е заплатено в брой възнаграждение в размер на 300 лева ( лист 48 от делото пред ВАС).

По тези съображения и на посоченото правно основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3272/26.06.2020г. и Определение № 6358/26.08.20г., постановени от Административния съд София-град по адм. д.№8656/2019 година.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на Топлофикация РазградАД разноски за касационната инстанция в размер на 300 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Марио Димитров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Искра Александрова

/п/ Румяна Лилова