Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове:

ТАНЯ КУЦАРОВАСВЕТЛАНА БОРИСОВАВЛАДИМИР ПЪ. К. при секретар С. П. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя Т. Н. по административно дело № 8279/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, чрез процесуален представител юрк.Кр.Стефанов, срещу Решение № 4987 от 10.05.2023 г. по адм. дело № 3926/2022 г. по описа на Върховния административен съд, състав на осмо отделение, с което по жалба на И. Ч. от гр. София е обявена нищожността на Методика по мярка 10 "Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г., утвърдена със Заповед № РД09-159 от 02.03.2022 г. на Министъра на земеделието и министерство на земеделието е осъдено да заплати 1 030 лв. деловодни разноски на жалбоподателя.

В касационната жалба се твърди, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят има правен интерес от оспорване на процесната Методика. Единствено подаване на единно заявление за подпомагане за кампания 2021г., с което се заявява и подпомагане по мярка „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони на Р. Б. за периода 2014-2020г. не дава основание за такъв извод, какъвто е направил първоинстанционният съд. Съдът не е установил дали жалбоподателят е получил уведомително писмо по чл.10б, ал.1 от Наредба №5 на министъра на земеделието и храните от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.) за извършени оторизации и плащания по схемите и мерките по чл.1. и дали изобщо той е бил адресат на оспорения подзаконов нормативен акт.

На следващо място, в касационната жалба се твърди, че оспорената Методика не подлежи на обнародване в „Държавен вестник“, както е приел съдът, а е била публикувана на интернет страницата на Министерство на земеделието и на Държавен фонд „Земеделие“.

В откритото съдебно заседание на 19.10.2023г. касаторът, чрез процесуалния си представител, излага нов довод за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, на основание на приемането на нова Методика по мярка „Агроекология и климат“ и отмяната на Заповед № РД09-159 от 02.03.2022 г. на Министъра на земеделието със Заповед № РД09 -1096 от 18.10.2023г. на Министъра на земеделието и храните.

Иска се обезсилване, евентуално - отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против оспорения акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - И. Ч., чрез адв.М. С., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. В него твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че със заявлението за подпомагане жалбоподателят е доказал наличието на агро-екологичен ангажимент, с което е доказано, че оспорената методика пряко засяга правната му сфера. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски в тази инстанция, за което представя списък и договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди предпоставките за допустимост на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, а по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

1.По допустимостта на първоинстанционното решение:

1.1.Неоснователно в касационната жалба се твърди, че жалбата, с която е сезиран тричленният състав на ВАС е процесуално недопустима поради недоказан правен интерес за жалбоподотеля от оспорване на процесната Методика по мярка 10 "Агроекология и климат“. Пред тричленния състав е установено, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за кампания 2021 г., с което е заявил и подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони на Р. Б. за периода 2014 - 2020 г., за направления „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)", „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ (за които направления 2021 г. е поредна година от поетия ангажимент) и „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" (за което направление 2021 г. е първа година). Верен е изводът на съда, че това обстоятелство обосновава наличие на пряк и личен интерес за оспорване на Методиката, която е приложим нормативен акт за поетия от него ангажимент. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че интерес не бил доказан, защото не било установено дали евентуално не е прекратен поетият ангажимент. Ако такъв факт е осъществен, тежест на ответника, който поддържа, че това е основание за липса на правен интерес е да го докаже.

Предвид изложеното, неоснователно е оплакването за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение на посоченото основание.

1.2.Неоснователен е и доводът за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт поради отмяната на Заповед № РД09-159 от 02.03.2022 г. на Министъра на земеделието, с която е утвърдена процесната Методика по мярка 10 "Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г.

С. З. № РД-09-361 от 24.03.2023 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, обн. В ДВ бр. 28 от 28.03.2023 г., на основание чл.10в от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е утвърдена Методика по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони на Р. Б. за периода 2014 - 2020 г.

С представената в касационното производство от касатора Заповед № РД09 -1096 от 18.10.2023г. на Министъра на земеделието и храните е отменена Заповед № РД 09-159 от 02.03.2022 г. на Министъра на земеделието, с която е утвърдена процесната Методика по мярка 10 "Агроекология и климат".

Съгласно чл.11, ал.3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. Няма съмнение, че подзаконов административен акт е Методиката по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони на Р. Б. за периода 2014 - 2020 г.

Н. М. а не заповедта за утвърждаването й. В текста на утвърдената със заповед № РД-09-361 от 24.03.2023 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, обн. В ДВ бр. 28 от 28.03.2023 г., нова Методика няма изрична разпоредба за отмяна на старата Методика.

Затова неоснователно касаторът поддържа, че предметът на оспорване пред първоинстанционния съд е отменен с нов подзаконов акт, което прави оспорването на отменения акт недопустимо.

2.Първоинстанционното решение е правилно.

За да прогласи нищожността на оспорения подзаконов административен акт, тричленният състав правилно е констатирал липсата на законова делегация за издаването му. Едва със сега действащата редакция на чл.10в, ал.1 ЗПЗП (в сила от 01.01.2023г.) законодателят създава норма, съдържаща такава делегация, съгласно която „При установено неспазване на базовите изисквания, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита и изискванията по управление, определени в наредбите за прилагане на мерките и подмерките по чл. 28 и 29 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., Държавен фонд "Земеделие" намалява или отказва плащания по методики, утвърдени със заповед на министъра на земеделието.“

Действително, както поддържа касаторът, 32, ал.5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (обн.ДВ бр.102/2022г., в сила от 01.01.2023г.) предвижда че, утвърдените до датата на влизането в сила на този закон методики, издадени на основание наредбите за прилагане на мерките и подмерките по чл. 28 и 29 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., които са публикувани на интернет страницата на Министерството на земеделието и Държавен фонд "Земеделие", запазват своето действие. Посочената разпоредба обаче цели да санира ретроактивно нищожен подзаконов нормативен акт, което е недопустимо.

Неоснователно е и оплакването, че подзаконовият нормативен акт не е подлежал на обнародване в „Държавен вестник“ поради ясната конституционна разпоредба на чл.5, ал.5.

По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да остане в сила.

На ответника по касационната жалба следва да се присъдят деловодни разноски за тази инстанция в размер на 1 000лв., съгласно представения списък.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4987 от 10.05.2023 г. по адм. дело № 3926/2022 г. по описа на Върховния административен съд, състав на осмо отделение.

ОСЪЖДА Министерството на земеделието и храните да заплати на И. Ч., [ЕГН], с адрес в гр. София, разноски по делото в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ С. Б. п/ В. П. п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ