Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 8772/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 4821/14.07.2023 г., постановено по адм. д. № 4661/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен ревизионен акт № Р-22221020006761-091-001/14.12.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, с който на Татиуверон ЕООД са определени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС общо в размер на 11 981, 67 лв. и лихви за забава в размер на 3175, 15 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – „Татиуверон“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221020006761-020-001/09.11.2020 г., изменена със заповед № Р-22221020006761-020-002/26.02.2021 г. и заповед № Р-22221020006761-020-003/26.3.2021 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП София е възложено извършването на ревизия на Татиуверон ЕООД за периодите от 21.06.2017 г. до 30.09.2020 г. За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад № 22221020006761-092-001/13.05.2021 г., връчен по електронен път на 25.05.2021 г. Ревизията е приключила с ревизионен акт № Р-22221020006761-091-001/14.12.2021 г. С ревизионния акт е установен резултат за ревизирания период – данък за възстановяване в размер на 104, 43 лв. при деклариран от лицето резултат за периода – данък за възстановяване в размер на 15 262, 55 лв., като разликата произтича от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 981, 67 лв. по фактури за доставки на услуги, издадени от ИТИ – Транс ООД и ИТ Интелект ООД и лихви за забава в размер на 3176, 15 лв. По отношение на дружеството са установени данни за извършени сделки, свързани с покупко-продажба на недвижими имоти преди регистрацията по ДДС. В хода на ревизионното производство са дадени писмени обяснения от управителя на ревизираното дружество, в които е посочено, че трите дружества са свързани лица. В тези обяснения се обосновава обстоятелството, че дружествата извършват и предоставят предимно услуги, като всяко едно от тях има приоритет в дадена област и допълва или подпомага дейността на всяко едно от другите дружества. По отношение на фактурите, издадени от И. Т. ООД е установено, че дружеството неправомерно е приспаднало право на данъчен кредит в размер на 7621, 52 лв. по фактури с предмет извършване на транспортни услуги, включително отдаване под наем на МПС, префактуриране Каско и ГО, вложено време, включително шофиране по време и за командировки, свързани с шофиране, счетоводни услуги. С ревизионния акт е прието, че дружеството неправомерно е ползвало данъчен кредит общо в размер на 4360, 15 лв. по доставки на услуги с №№ 872/30.06.2017 г., 878/31.08.2017 г., 885/30.09.2017 г., 891/30.09.2017 г. и 1072/31.07.2020 г., издадени от ИТ Интелект ООД с предмет устни консултации. С ревизионния акт е прието, че получените доставки на услуги не са използвани от дружеството за последващи облагаеми доставки и не могат да се използват в бъдеще време. Приели са, че не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на процесните фактури, издадени от посочените две търговски дружества. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, той е отменен с решение № 4821 от 14.07.2023 г., постановено по адм. д. № 4661 от 2022 г. на Административен съд София град. Първоинстанционният съд е приел за установена липсата на спор относно обстоятелството, че дружеството е получило доставка на услуги по процесните фактури с предмет устни консултации, шофиране, гориво и наем на автомобил. Определил е предмета на спора като такъв, свързан с обстоятелството свързани ли са процесните доставки с икономическата дейност на лицето или същите попадат в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, предвиждаща ограничение за правото на приспадане на данъчен кредит. Приел е, че установеното от органите по приходите се отрича от събраните по делото доказателства. Приел е, че свързаните с извършваната дейност разходи са подготвителни действия и са сторени с оглед дейността на дружеството – за осъществяване на последващи продажби на имоти и са в пряка и непосредствена връзка с евентуално извършване на облагаеми доставки. Решението е правилно.

При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи.

Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице му е доставил или предстои да му достави. Както правилно се посочва и в касационната жалба, в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС са регламентирани ограниченията, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Както правилно се посочва и в касационната жалба, в процесния случай не е спорно обстоятелството, че процесните услуги са документирани и платени по банков път на доставчиците. Предметът на спора правилно е определен от първоинстанционния съд като свързан с обстоятелството дали процесните доставки са свързани с икономическата дейност на лицето или същите попадат в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, предвиждаща ограничение на правото на приспадане на данъчен кредит. От събраните по делото доказателства се установява, че доставките по процесните фактури, издадени от Ити транс ООД и ИТ Интелект ООД, с предмет консултантски услуги и услуги по консултиране, транспортни услуги и шофиране, разходи за командировка, устни консултации, са свързани с установената независима икономическа дейност на Татуиверон ЕООД – консултантска дейност в областта на недвижимите имоти, като съответства на тази дейност. От заключението на изслушаната по делото експертиза и от свидетелските показания се установява, както правилно е приел и първоинстанционния съд, че трите дружества ИТИ Транс ООД, Ит Интелект ООД и Татиуверон ЕООД са свързани и доставките им са обвързани със сключения между тях договор за съвместна дейност, с предмет обединяване на дейността им с цел постигане на обща стопанска дейност. Установява се също така, че Татиуверон ЕООД е извършвал консултатнтска дейност в областта на недвижимите имоти, която дейност не е постоянна, съпроводена е с различни етапи, водещи или не до целения краен резултат. Правилни в тази връзка са изводите на първоинстанционния съд, че свързаните с извършваната дейност разходи са подготвителни действия и са били предприети с оглед дейността на дружеството – за осъществяване на последващи продажби на имоти и са в пряка и непосредствена връзка с евентуално извършване на облагаеми доставщи. Тази съдебна инстанция съобразява и решение на Съда на Европейския съюз по дело С-249/17, в което се приема, че тъй като икономическите дейности по смисъла на Шеста директива могат да се състоят от множество последователни действия, подготвителните дейности вече трябва да се считат за икономически дейности. Така всяко лице, което има намерение, потвърдено въз основа на обективни данни, да започне да извършва икономическа дейност по независим начин и което прави първоначални разходи за инвестиции, трябва да бъде считано за данъчнозадължено лице. Принципът на неутралитет на ДДС по отношение на данъчната тежест върху предприятието изисква първоначалните разходи за инвестиции, направени за нуждите и с оглед на дадено предприятие да се считат за икономическа дейност и би било в противоречие с този принцип посочените дейности да започват едва в момента, в който възникне облагаемият доход. Всяко друго тълкуване би възложило на икономическия оператор разходите за ДДС в рамките на икономическата му дейност, без да му даде възможността да ги приспадне, и би прокарало произволно разграничение между разходите за инвестиции, направени за нуждите на дадено предприятие в зависимост от това дали са направени преди и по време на действителното му функциониране. Освен това, веднъж възникнало правото на приспадане остава придобито дори когато планираната икономическа дейност не е извършена и следователно не е довела до облагаеми сделки, или когато поради външни за неговата воля обстоятелства данъчнозадължеото лице не е могло даа използва стоките или услугите, довели до приспадане при облагаеми сделки. Различно тълкуване би било в противоречие с принципа на неутралитет на ДДС по отношение на данъчната тежест върху предприятието. То би могло да породи при данъчно третиране на еднакви инвестиционнни намерения необосновани различия между предприятия, които вече осъществяват облагаеми сделки, и предприятия, които се стремят чрез инвестиции да започат дейности, които ще бъдат източник на облагаеми доставки. Също така биха възникнали произволни различия между последните предприятия, тъй като окончателното допускане на приспаданията ще зависи от това дали направените инвестиции водят до облагаеми операции.

При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд.

Ответникът по спора не е направил искане за присъждане на разноски в касационната инстанция, искането е само за разноските, направени пред първоинстанционния съд, като същите са присъдени с първоинстанционното съдебно решение.

Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4821/14.07.2023 г., постановено по адм. д. № 4661/2022 г. по описа на Административен съд София град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА